Лице на Vogue Italia е ученик от Дойче Шуле в Русе
Как един ученик стана лице на Vogue Italia?
Стил, визия, характер.
Училище, работа, кариера.
Едно интервю на Поли Петрова с Мартин Цеков – ученици в немското училище в Русе.
Преди да се запозная с Мартин Цеков, признавам, не го мислех за такъв, какъвто всъщност е. Точно обратното. Предполагам, че много хора живеят или са поставени в рамки и описвани със стереотипи. Точно заради това с Мартин си поговорихме за мода, за реалния живот и нереалните възможности, които съдбата може да ти предостави.
фотограф: Liqiao Zhu
Представи се накратко.
Казвам се Мартин Цеков, на 18 години, живея в Русе и се занимавам с мода като модел.
Да си поговорим малко за мода. Как реши да станеш модел, обмисляше ли го, или стана спонтанно?
Това е много забавна история. Декември месец 2017-а отидох в София за лайв представлението на “La La Land”, защото много харесвам мюзикъли. Плановете ми бяха да остана с братовчедка ми за три дни, нищо специално. Обаче когато отидох там, реших да се видя с едни приятели от Инстаграм. Без изобщо да ме питат, те ми организираха среща с booker-а на Ivet Fashion.
Първоначално бях скептичен. Нямам собствен транспорт, за да ходя постоянно до София, а пък и не мислех, че ще се получи нещо. Все пак отидох на интервюто и те много ме харесаха (смее се). Благодарен съм, че всичко се случи, защото е съвсем различно от Русе. По-модерно, все едно е друг свят…
Как определяш стила си?
Много хаотичен! Един ден мога да съм целият в черно, на другия ден да комбинирам най-странните неща в света, например неоново-оранжева шапка и ръкавички с черепчета.
фотограф: Liqiao Zhu
Дрехата, която е тренди в момента според теб?
Монохроматични суитшърти без логота и картинки. Такива неща виждам често. Дори в момента аз съм с такъв.
Няма как да не те питам как така стана лице на Vogue Italia ?
За Vogue снимахме изцяло с русенци: аз, моя близка приятелка – Саша (Александра Митева) и фотографката ни Катерина, която живее в Англия, но се прибра точно тогава.
Планът беше Катерина да снима Саша, но някак нещата се случиха така, че да се снимаме двамата заедно. Аз и Александра нямахме и идея, че ще снимаме за Vogue, но накрая на фотосесията, фотографката ни каза: “Знаете ли, аз ще ги пратя на Vogue Italia. Ако ви харесат, ще ги публикуват.” От Vogue Italia ни харесаха и решиха да ги използват.
фотограф: Катерина Басарболиева
Проблеми, с които се сблъскваш от време на време, заради това, че си модел?
Много хора си мислят, че съм изключително себичен, че съм гаден човек, повърхностен и дори, че единственото, което ме интересува, е работата. Случвало се е, когато се карам с даден човек, той да реагира с нещо от сорта на “Модната агенция, успокой се!” Това не ми харесва, защото това, че съм модел, е малка част от мен и не ме определя като човек.
Как се справяш в такива ситуации?
Когато нещата са дребни, гледам да ги подминавам, защото не заслужават времето и вниманието ми. Не можеш да угодиш на всички и ако някой не ме харесва, просто е окей. Не мога да направя нищо по въпроса.
Съвет, който би дал на начинаещ модел?
Аз все още също съм начинаещ модел (смее се), но на моите първи снимки бях много притеснен и треперех като чихуахуа, затова бих посъветвал някой да покаже по-друга част от себе си.
фотограф: Катерина Басарболиева
Какво си мисли Мартин Цеков, когато го снимат?
Зависи от това как и какво снимаме. При въпросната фотосесия за Vogue стилът беше high fashion, street, edgy. Трябва да се потопиш в атмосферата, за да можеш чрез тялото и лицето си да предадеш това, което се опитваш да направиш.
Как се определяш, като асоциален или социален тип?
Има моменти, в които съм до болка антисоциален. Преди години имаше месеци, в които си стоях вкъщи. Напоследък е комбинация и от двете.
Какво ни прави асоциални и каква е ролята на социалните мрежи?
Изключителна. Те са нож с две остриета. От една страна се чувстваш свързан с всички през цялото време, но те действат и като заместител на органичния контакт. Много хора, а и мои близки познати, са си патили от това.
Преди две години, заради „проблеми” в социалните мрежи и контактите ми там, изпаднах в нещо като депресия, защото в един момент се чувстваш разбран и нямаш проблеми, а в следващия всичко се разпада.
фотограф: Катерина Басарболиева
Кой те подкрепя най-много в живота и в кариерата ти?
Бих искал да кажа нашите, но… невинаги е така. Най-силна подкрепа в работата получавам от Саша, защото тя знае какво ми е и се занимава отдавна с това. В живота са приятелите ми.
Как се чувстваш като представител на LGBTQ+ обществото в България, а и в училище?
Малко странно. Главно защото останах единствения гей в училище, с изключение на момичетата, представители на обществото. В София е окей, но в Русе все още, ако някой на улицата случайно види, че нося черен лак, получавам най-отвратителния поглед, все едно искат да ме изгорят на клада.
От една страна не ме интересува хорското мнение, „че това е грешно”, но и ми е гадно, понеже е имало ситуации, в които нещата са ескалирали и се е стигало почти до бой. Не е готино, че трябва да понасяш такова отношение, заради нещо, което не можеш да промениш в себе си.
Смяташ ли да продължиш да се занимаваш с мода?
Не смятам да е главното нещо в живота ми. Иска ми се, но не е нещо, което мога да работя като професия. Дори и да просперирам в тази сфера, най-много да се занимавам до 32/33 години, когато следва „пенсиониране”, освен ако не си Адриана Лима… Не искам да се осланям на това.
Значи план А е…?
Фотографията. В това ме бива и ме влече.
Нещо за финал, което искаш да споделиш?
Ще кажа нещо изключително клиширано… В един момент, когато си 11-и или 12-и клас започваш да осъзнаваш, че животът в училище поставя рамки и завършването буквално носи ново начало. Моето прераждане беше, когато влязох в агенцията и започнах да имам излизания извън града, да обикалям и да се занимавам с нещо друго. Преди това училището изцяло консумираше живота ми, но вече видях другата страна на нещата, а именно че всичко започва след това. Съветът ми е – учете, но не оставяйте единствено някакви норми за социален статус да управляват начина, по който живеете.
Коя е песента, която си пускаш нон-стоп и ти се върти в главата напоследък?
Най-често си пускам Promises на Sam Smith, главно защото усещането е диско, но е и с модерно звучене. Много ми харесва.
Това е нашата среща с Мартин, момчето от Дойче Шуле в Русе, което стана лице на Vogue Italia!
Профилът на Мартин за фотография в Инстаграм е: @basicallyawhiteguy