Диего Окампо – танцът е споделяне и общуване

Сподели с приятели

Танцът като общуване.

Със световноизвестния танго хореограф говори Полина Севова, ЕГ Пловдив.

Диего Окампо, един от най-търсените танго учители и хореографи в света на тангото, пристигна в Пловдив за да постави спектакъла „От Испания до Аржентина“.  Датата е 3. май 2019 г., мястото – Античния театър. Месец преди спектакъла той направи уъркшоп с ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив. Те ще участват и в спектакъла „От Испания до Аржентина“, редом с танцьорите и музикантите от Франция, Испания и Аржентина.
Поли Севова се срещна с него и поговориха за танците и щастието да правиш това, което искаш.

 

Танцът Танго

Тангото е реакция на тялото. В живота на човек има периоди, в които му липсва комуникация и се чувства самотен, а танцът е начин да осъществиш връзка с другите хора. Чрез него младите хора могат да изразят чувства, да играят, да споделят, да флиртуват, да общуват.

 

Танцът е част от живота ви. Как свързвате своята история с тази на тангото?

За първи път чух за тангото от майка ми и от баба ми, защото в Аржентина то е изключително популярно и всички по един или друг начин са свързани с него.
Първите стъпки в този танц, видях от баща ми, на едно семейно парти, а за първи път танго танцувах с баба ми. Но това беше само едно първо впечатление.
В танцът “танго” има хиляди стъпки, тъй като има различни вариации на традиционен танц, модерен и други. За мен изключително интересно беше сливането на моите чувства с тези на танца.

Тоест може да се каже, че работите това, което винаги сте мечтал да Ви се случи?
Да, може да се каже, с голям интерес учих всичко свързано с тангото в училище като постепенно започнах да взимам епизодично участие в училищни постановки, а след като отидох в гимназия, започнах да организирам клубове и да разработвам различни постановки както и да участвам с хореографии в някои гимназиални партита. Когато станах на деветнадесет години, започнах да се занимавам с танго все по-интензивно. С университета започна и нов по-емоционален етап в моето развитие, тъй като вече бях самостоятелен, по-зрял и по-свободен.

Кажете нещо повече за танца танго.

Танцът “танго” датира доста отдавна.

Развитието му е дълго и минава през доста етапи, в които има много политическо влияние, отразява човешки съдби и емоци, политически събития и от всеки етап, върху него остава отпечатъкът на времето.

Сериозна следа в развитието на тангото оставя Буенос Айрес. В него има десетки предградия, във всяко от които има клуб по футбол и по танго. Всеки клуб във всяко предградие измисля собствени и различни хореографии и по този начин са се създали много стилове танго. Периодът 1950 – 1970 г. е преломен в развитието на тангото. Тогава се създават различни нюанси в танца. Тангото се разделя на няколко етапа – първият е създаването на музиката, вторият – поезията и певецът.

Какво ще кажете на младите хора, за да ги накарате да танцуват?
Танцът е реакция на тялото. В живота на човек има периоди, в които му липсва комуникация и се чувства самотен, а танцът е начин да осъществиш връзка с хората. Чрез него младите хора могат да изразят чувства, да играят, да споделят, да флиртуват, да общуват.

 

Лесно ли се работи с млади хора, при които комуникацията е по-трудна, заради разногласията помежду им?

Чрез танца младите хора отварят съзнанието си, използват въображението си и изразяват чувствата и мнението си. Комуникацията се извършва чрез езика на тялото, което я прави лесна и приятна. Независимо от различното мнение на двама души, изигравайки танца, то става едно.

Чувствате ли се като учител в някои моменти?

Да, защото най-важното нещо е да научиш танцьора да изразява емоциите си, да чувства, да пресъздаде елемент от себе си и да стане едно цяло с танца. Работата на хореографа, без значение дали е хип- хоп или танго, е да намери индивидуален подход към всеки, независимо дали пред него стои мъж или жена. Трябва да научиш човека да изразява езика на тялото си. Това, че всеки може да изрази себе си чрез този танц, го прави толкова популярен.

Харесва ли ви в България и най-вече в Пловдив?

За първи път съм в Пловдив, но преди няколко години бях във Варна, където много ми хареса. За кратко време бях и в София, но като цяло нямам много впечатления от България. Пловдив е изключително интересен, древен град и определено има какво да ми покаже.

От Полина А. Севова

Може да харесате също: