Антиутопия – темата на есента

Сподели с приятели

Апокалипсисът бе насрочен за 20.12.2012 г.  Но ето, че 11 години по-късно, Земята продължава да се върти по орбитата си и ние заедно с нея се въртим около бюра с компютри, из градския транспорт и по софийските баничарници… Само дето климатът нещо не е съвсем наред, появи се отнякъде цяла глобална пандемия, роботите ни крадат (не)удобните столове пред бюрата и вече никой не знае колко ще си струва едно образование. 

Може би някои мисълта, че изживяваме всички филми и тийн филми от 2010-те ги вълнува. Идеята, че ние, младежите, трябва да спасим света преди дори да сме пуснали пералня сами за първи път, ни бе продавана в милиони копия и всеки път все повече ни харесваше старата история.

От много малки се припознахме в приказни герои,

които с всеки нов филм ни изглеждаха все по-истински. Приехме за свои и травмата им, и страховете им. Създадоха ни свят, в който „климатична тревожност” се превърна в реална психологическа диагноза. Заживяхме с идеята, че до 2035 г. ние или трябва да сме спасили света, или поне да сме го обиколили, докато е все още красив…  и обитаем. 

Действително, преживяваме всеки фантастичен филмов сюжет и заради това мейнстрийм киното много страда. Но вместо да се занимаваме да правим паралели между измислиците, астрологичните предсказания и реалността, може би трябва да се фокусираме и да се отървем от параноята на антиутопичното мислене, с което сме откърмени.

Илюстрация:
Ирина Георгиева е млад художник, чието творческо пътешествие наскоро се възобнови след известно прекъсване. Израснала във Виена, нейната уникална артистична перспектива се формира от живота в София през последните четири години и рисуването на емоциите, които той поражда в нея.
Завръщането на Ирина към платното обещава да бъде завладяващо и интроспективно изследване на нейния развиващ се артистичен глас. Присъединете се към пътуването ѝ, докато тя събужда творческия си дух и чрез мазките на четката връща към живот отличителния си стил и визия.

Може да харесате също: