Земята е зодия везни

Точното изчисляване възрастта на планетата ни е задача, предприемана от редица учени, астролози и космолози, но за целите на днешното повествование се уповаваме на авторитетното обобщение на сър Тери Пратчет и Нийл Геймън в съвместния им труд “Добри поличби”. След обстоен обзор на множество научни и псевдонаучни теории ни става ясно, че Земята, за изненада на някои вкиснати астролози, е зодия везни. На пръв поглед доста абсурдно предвид такъв необуздан нрав.

Нестабилна, избухлива, буквално антисоциална на моменти – мнозина биха открили силно влияние на овен в картата ѝ. При все това за завидната възраст е въз нерешителна натура. Кардинална, подвижна и с житейската мисия да достигне хармония – вътре в себе си и около себе си. Типична везна. И въпреки че по отношение на космоса отвъд нея все някак се върти в кръг, работата вътре ѝ е опечена. Даже и на нас да ни става спечено.

Към 5. юни 2020 хилядолетия еволюция на човечеството, науката, прогреса, езикознанието, развитието на инженерството и индустриите, водят до наличието на умерено топла стая, фабрично произведена памучна завивка и пластмасови диоптрични очила за далекогледство. На устройство, хитроумно наречено “лаптоп” или “скут-върху” от някой тесен¹ специалист, един открито аморален консуматор пише едно… нека го наречем едно благодарствено писмо, до околната среда, наслаждавайки се на всичките изброени благоприятности. И си му е доста гот, ако трябва да сме честни.

Понеже в един сайт за съвети за писане пише, че успешният къс разказ за 10 000 думи съдържа 7 сцени, следващите редове пригответе се да ви направят между една и три сценки, защото днес денят според тъмнаастрология.ком е подходящ за много неща (да си изцапате ръцете, да се молите за душата си, хвърляне на яйца по прозорците, отделяне на газове), но не и за дълго писане. А и зарядното за лаптопа остана в колата. Та така:

Нека поговорим за хората и как трябва да са в хармония с околната среда, с природата. Хармония. С природата. Наистина? Глистите са в хармония с природата. Вътрешните тоалетни с парно – не. Ето го внезапно заобиколеният от околна среда хомо сапиенс-турист в безкрайно фертилната, кипяща от живот хармония на Амазонската гора: с гниещи листа, слузеста зелена покривка от мъх и гъбички и въздух, който те кара да изстържеш лепкавото присъствие на “кипящия живот” с шкурка от кожата си. Непременно
съдбата на туриста се свежда до смъртоносно ужилване, хармонизиращо с природата, треска, предизвикана от безкрайно хармонична бактериалната инфекция, и ще свърши като хармонично за лешоядоподобните блюдо, като именно останките му, подхранващи почвата, ѝ придават прочутия аромат “на нов живот”. Ах, природа!

Трябва да крещим в екстаз, че не сме едно с нея. Трябва всяка сутрин, когато се събудим, да започнем да танцуваме, защото не се налага да го правим, за да дойде топла вода от душа. Чисто и просто трябва да се чувстваме благословени, че околната среда е именно това – околна. На мен лично първата ми работа е да си изпия сутрешното кафе с привкус на потни работнически ръце от Етиопия, и да изпадам в благодарствен транс при мисълта за създателя на ДВГ, благодарение на когото кафето ми е тук на
закуска.

Не е случайност, че човекът е стигнал до парите, колите, индустрията. Неандерталци, кроманьонци, ако можеха щяха не да “стигнат”, ами да се изстрелят към всичките му технологии, които днес ни държат възможно най-далеч от Нея. И дори с тях – Вирусът, който-не-бива-да-бъде-споменаван, едва не ни скършва. Идеята за натуралност е така наивно романтична. А природата е страшна, боли, мирише и е безумно красива само ако можем да я съзерцаваме от безопасно разстояние или поне в добре регулирани условия, които предполагат сутрин да можем да се изнижем незабелязано от нея, без да я будим.

Планетата ни си живурка чудесно и нищо не може да я спре. Човечеството пък – хептен. Има си естествени правила, според които живеем, а природата е особено стриктен рефер, като “особено” тук замества далеч по-точното “пълен откачалник”. Земята е играч, който цял живот е играл според правилата, защото на практика ги е създал. Всичките тия гравитация, налягане, еволюция… Обаче когато измисляш как да се играе, най-важна е един вид рамката: да не почваш преди сигнала, да няма засада, да не пипаш топката с
ръце и т.н. За разлика от свръхсъобразителните човеци по отношение на спортовете, на рефера тук грам не му пука с колко крайници ще останат играчите. И колко от играчите.

Днес се стремим да не преминем повишаване на температурите с над 2°C. Два градуса по Целзий за Нея означава това, което за хората е равносилно на “не разполагаме с климатик в заведението” – през лятото ще се препотят малко повече и е желателно да премахнат фактори, предизвикващи ненужно спарване. Така се случва, че вие сте такъв фактор. Вие сте антидезодорант. Вие сте боцкащ, вълнен пуловер, навлечен от безкомпромисна майка през юнска сутрин, а до обяд потта вътре преминава през собствени вариации на кръговрат на водата (с разликата, че водата не отделя прословутия аромат “на нов живот”). Никой не мрази пуловера през зимата. Никой даже не мрази пуловера. Просто пуловерът в тези условия е голяма гадост и бива заличен.

Така че днес, на 5. юни, на деня на Околната среда, аз благодаря на всичко живо и вече не толкова живо, което е допринесло да се намираме тук и сега, където да казваме неща като “хайде да спасим природата”. Защото истината е, че за човечеството най-страшното не е, че ще оцелеем, унищожавайки природата. Истински ужасяваща е мисълта за една напълно функционална екосистема, заради перспективата да функционира прекрасно без нас. Ние не можем да направим нищо, за да унищожим природата.

Природата ще се промени и възстанови. Ледниците ще се стопят, ураганите ще се множат, цунамитата ще давят, а хиляди, милиони видове ще изчезват. Но именно това е природата – за нея не броят на играчите е важен, а правилата. Ако играем в унисон с нея, разполагаме с благоразположението на рефера и кафе ще има. Ако нарушаваме баланса – тя със сигурност набързо ще ни избалансира.

А после ми говорете, че Земята не била везни.

От Мина Бонева

1 Твърди се, че колкото по-тесен е специалистът в дадена област, толкова по-широк идиот е във
всички останали.