Underground Visuals – онези, които никой не може напълно да разбере

Сподели с приятели

Отлепям клепачите си. Оглеждам се в опит да разпозная нещо повече от натрапчивата улична смрад. На стените около мен има надписи UNDERGROUND и облегнати изоставени вещи. На пръв поглед вехтории – нищо особено. Уличната лампа нарочно примигва леко, така че само да загатне техния характер. Никога не ги осветява, така че да привлекат особено внимание. Въпреки това се заглеждам в тях и избърсвам няколко. Всичките се оказват огледала в различни форми и размери, а това, което виждам в тях, ме кара да забравя смрадта и умората си… Преди да продължа да гледам, чеквам надписа в нета.

Дефиниция на ъндърграунда

Ъндърграунд изкуство е всяка форма на изкуство, която е извън общоприетите норми в света на изкуството (…). Това може да включва по същество всеки жанр на изкуството, който не е популярен в света на изкуството, включително визионерско изкуство и улично изкуство. Ъндърграунд изкуството може да включва изкуство, създадено както законно, така и незаконно, (…) и по същество може да съществува под всякаква форма.

Изведнъж съзнанието ми ражда стиховете:

Същността на Ъндърграунда

Under the sea,

under the ground ,

that’s where the rarest

treasures could be found.

Those that make you gasp

when you hear their sound,

those that leave a mark,

when you feel them in your palm.

Онези, които никой не може напълно да разбере,

но всеки може да съзерцава с часове,

онези, които не знаеш къде да откриеш,

но и от които едва ли можеш да се скриеш.

Онези, които са изплували

от нечие съзнание,

но са и огледало

На твоето подсъзнание.

В огледалото виждам куп снимки и картини и до всичките бутон, чрез който установявам контакт с творците. Следва да разберете какво научих от тях.

Disclaimer: !) Статията е съгласувана с артистите преди публикацията. !) Съзнателно са пропуснати сухите биографични данни за тях. Фокусът тук е вдъхновението зад творенията им, символиката и възприятието за тях. !) Това не е класация, тук важи правилото Last but not least. (:

„Фанта и перилен препарат”

insta: @mari_photo_s

За Марина фотографията е израз на светоусещане чрез игра със светлина и цветове. Тя твърди, че само истинският фотограф познава стремежа да играе с тях, докато получи „перфектния кадър”. Това за нея е кадърът, зареден със силна емоция, пречупена през обектива по начин, каращ го да оживее.

Живите кадри ни докосват, милват и разтърсват. Единствено кадрите, които ни заразяват с емоцията си, се превръщат в изкуство. Затова едни от „най-перфектните” кадри на Марина са тези, в които изпъква драматизмът.

Освен че успява да улови драматичните изражение и движение на тялото, тя доста добре напътства хората пред камерата. Знам, понеже на една от прикачените снимки ме е снимала в банята на баба си. Едва ли някой би заподзрял локацията, имайки предвид колко креативно е използвала фенерче, фанта и капачки за перилни препарати, за да създаде цветни светлини.

„Направени сме от природа и исках да покажа красотата, която тя ни придава.” – Габи

insta: @gaba_jaba

Габи (също като Марина) е фен на нестандартно стандартните материали. Използва всичко – от дрехите на баба си до изкуствена кръв и магданоз. Понякога излиза и на лов за сакура в Южния парк…

Съществената разлика между нея и Марина е, че тя прави живо платно вместо живи кадри. Тялото ѝ се превръща в платно, наситено с множество текстури, ярки цветове и ухания.

Вдъхновението на Габи идва основно от 2 неща. Първото е стремежът да създаде нещо, озаряващо мрачните ѝ моменти, а другото – желанието да зарадва някого, правейки грим с любимото му цвете. Нейната цел е да покаже, че всичко и всеки взаимодейства с природата. За мен най-красивото ѝ постижение е сливането на твореца с творчеството.

„Четката и ръката ми винаги ще бъдат враг на реалността.“ – Лора

insta: @the.scrapper/ @lorec.xx

art page: https://thescrappy.art/

Друг любител на всевъзможните текстури и цветове е Лора (The Scrapper). И макар че повечето хора имат сходно работещи сетивни органи, възприятията им коренно се различават. Това си личи особено при сблъсък с нестандартно изкуство като това на Скрапъра.

В него си личат експерименти с цветове и различни материали като спрейове и шаблони, глина, копчета, конци, силикон и ципове.

Видно е влиянието на неоекспресионизма, който се характеризира с ярки контрасти и силно изразени текстури. При този вид изкуство субективният поглед към завършените творения е ключов за смисъла им. Затова преди да дочетете статията, хвърлете по едно субективно око на слона, маските, капана и хихикането.

Усетете накъде завличат потока на мисълта ви.

А ако се чудите какъв ли поток е довлякъл Лора до тях или как тя се е гмурнала в него… може пък Морфей да е замесен.

Изумително, но факт, че тези шедьоври са измислени насън.

Сигурно затова картината със спящия дявол изглежда като съшита с кръпки от сънища.

„Не мога да опиша картините си конкретно, защото представят преплетено чувство, обвързано с търсенето и намирането на някакъв смисъл.” – Таня

insta: @tdq_13 & @mood.textures

Проблясъци от сън виждаме и при Таня (Tdq), която избягва да коментира и категоризира цялостното си творчество. Някои от картините ѝ са с активистко послание. Например чрез картината с кравешкия труп (и ходещите върху него хора) изразява позицията си към веганството.

С работи като прикачената дигитална показва отвращението си от порно индустрията, а с други подкрепя борбата срещу зависимостите.

Понякога чисто и просто изобразява емоциите си. Роботът от едната ѝ картина визуализира агресията ѝ.

По-долу има и кадри от изложбата ѝ и в колаборацията с фотографката Теди (@mood.textures).

приказка или хорър игра – просто няма среда

insta: @demarcyk / @elftarot

Като ви върнах към фотографията, нека ви представя Деора. Името ѝ произлиза от ирландската дума за „сълзи“, които са символ на човешката уязвимост, но и на силата да изразяваш чувствата си. Интересно съвпадение с цялостното послание на изкуството ѝ, което аз възприемам като свобода. Свобода на движение на тяло, светлина и мисъл, свобода на слово и придаване на собствен смисъл.

Когато чух темата underground, в главата ми веднага изплуваха образът и снимките на Део, с които разнообразява инста фийда ми. Светлината в тях винаги е интересно пречупена, визията ѝ – екстравагантно разчупена, а местата, на които снима, са като извадени от приказка или от хорър игра, просто няма среда.

Част от тези локации са софийските хралупи и мазета (The Pit, Club Maze), които посещавам като зрител и изпълнител. По тези кътчета от други измерения (центъра нощем) човек може да се натъкне на прекрасни изпълнители като Atoq, Phantasm, Kleinkönig, чиито изяви Део запечатва в снимките си.

„… особен тип импулс, порив, а техниката прави творчеството толкова интересно.”

insta: @plibodiusos._ / @plibo_._diusos

Разбрахме кой запечатва изявите, но нека видим кой изработва плакатите на тези групи. Художникът под наем е Пацо (Plibodiusos). Според него изкуството е да усетиш и осъществиш „особен тип импулс, порив, а техниката прави творчеството толкова интересно”. Той смята, че талантът не е достатъчен, за да си „човек на изкуството”.

За него практиката и критическото себеусещане са ключът към подобрението. Съветът му към творците е да не са прекалено доволни от произведението си, а да забележат с как могат да го подобрят. За собственото си изкуство твърди, че не влага особен замисъл в него. Вместо това превръща моментното си състояние в палитра. Тя често се изменя спрямо музиката, която звучи в главата му.

Например прикачената карикатура на брадатия господин с къдравата коса е Dr. Greenthumb на Cypress Hill.

Тя перфектно съвпада с класическата представа за ъндърграунд културата. Последната му картина е дигиталната със стареца и за да я направи, се е замислил над мислите си, колкото и оплетено да звучи.

Сподели следното: „Исках някак да нарисувам страха, ужаса и болката ….и получих това. Липсваше ми обаче мотив… Защо старецът се чувства така е въпрос, на който всеки сам трябва да си отговори.“

„С изкуството си се стремя не да представям отговори, а да задавам въпроси, които биха провокирали размисъл и емоция в зрителя.” – Калин

insta: @basilthief

Подобно на Пацо, Калин не се стреми чрез изкуството да даде отговори, а да зададе въпроси, провокиращи размисъл и емоция у зрителя. Той черпи вдъхновение от сложността на човешките същества. Наслаждава се да ги наблюдава, представяйки си техните мисли, мечти и чувства – това, „което са преживявали, което им се случва и което ще ги сполети”.

По-долу ще видите стихотворението му на пишеща машина за „тъжната съдба на нормалния човек” и „екранни снимки от провален късометражен филм”.

Именно от този проект произлиза името на профила му – basilthief . Защо е провален и ще бъде ли завършен, са поредни въпроси, с които Калин провокира размисли…

Момент! В далечината чувам нещо! (следва продължение)

Ъндърграунд вдъхновение

Впечатлена от творчеството на тези хора, реших да разкажа за тях. През последните седмици дискутирахме какво е за тях изкуството и най-вече какво ги кара да творят. Определям изкуството им като ъндърграунд, понеже е мистично, отвъд общоприетото, невидимо и непонятно за много хора. Надявам се, че тази статия ще „повдигне завесата” и въпросните артисти ще станат по-разпознаваеми.

За автора:

Яна Драмова съм аз, повечето май ме знаят като Янч Драмч. Интересувам се от всякакъв вид изкуство, особено това, което не е мейнстрийм. С тази статия целях да събудя и вашия интерес към по-нестандартното изкуство. В случай, че той вече е бил буден, дано съм ви зарибила по нови артисти. (;