Имало едно време… в Холивуд – различен, уникален и оригинален. Филм за ценители и глътка свежест сред всички продукции, излезли в близките години.

Деветият филм на режисьора Куентин Тарантино разказва няколко истории на пръв поглед независими една от друга, които обаче се преплитат. Действието се развива през 1969г. в Лос Анджелис – времето на хипитата. Филмът успя да ме потопи в атмосферата на 60-те чрез музиката, неоновите надписи на заведенията, ретро колите, винтидж дрехите, сградите и какво ли още не.

И тук Тарантино ни дава различен прочит за събитията, случили се по онова време, като създава два отделни свята – този на фантазията и този на действителността.

Фантазията в Имало едно време… в Холивуд:

Първият разказва измислената история за приятелството между залязващия актьор Рик Далтън (Леонардо ди Каприо) и неговия каскадьор, „момче за всичко“ и единствен приятел- КлифБуут (Брат Пит). Продукцията разказва за три дни от живота на Клиф и Рик. Три дни, в които има всичко- приятелство, важни решения, кръстопът, обрати, а на финала и любов.

Брат Пит и Леонардо ди Каприо никога преди не са се срещали на снимачната площадка, но химията между тях определено се усеща и те блясват на големия екран с възхитителна актьорска игра!
Двамата ни отвеждат зад кулисите на американския уестърн през 50-те и 60-те години на миналия век, а те самите са пълна противоположност. Рик е човек, който живее в скъпа къща с басейн в един от луксозните квартали на Холивуд и осъзнава, че кариерата му на екранен каубой залязва. Клиф е олицетворение на типичния мъжага и ветеран от войната, който заедно със своя питбул живее в каравана. В диалозите между двамата главни герои Тарантино вкарва и част от типичния хумор, характерен и за други негови филми.

Истинската история:

Историята на двамата мъже се преплита с второто паралелно действие в “Имало едно време в Холивуд”. Втората история е по действителния случай на актрисата Шарън Тейт и нейния съпруг Роман Полански, който в края на 60-те е един от най-известните режисьори в света. В тази роля виждаме брилянтната Марго Роби. Макар те да нямат много реплики и на пръв поглед ролята им да е маловажна, то именно тя е от решаващо значение за начина, по който се развива действието във филма.

Филмът ни пренася в луксозните къщи на Холивуд с неговите толкова типични за времето Playboy партита. В същото време, докато Полански снима в Лондон, трима хипари от комуната на Чарлз Менсън (някои от които и до днес са в затвора) нахлуват в дома на бременната Шарън и я убиват брутално .

Със същите тези хипита заедно с всички останали се забърква нашият главен герой Клиф, което е отлична връзка между реалност и художествена измислица, нали? Нооо дали представата на Тарантино за развитието на действието съвпада с реалността, ще оставя на вас да видите!

“Имало едно време в Холивуд”  е завладяващ макар, признавам си, в началото да мислех точно обратното. Аз лично го гледах три пъти и след всяко следващо гледане забелязвах детайли, които съм пропуснала, и все повече и повече навързвах нещата. След първия ми досег с “Имало едно време в Холивуд” нямах идея кой е Чарлз Менсън и неговата комуна, но темата ми стана интересна и прекарах много време ровейки се в Интернет и гледайки видеа и интервюта, свързани конкретно с него и убийството на Шарън Тейт. Това до голяма степен ми помогна да преосмисля сюжета на филма.

Препоръчвам и на вас да се поразровите, преди да гледате “Имало едно време в Холивуд”. В противен случай и вие като мен ще седите и ще мигате на парцали, чудейки се каква за бога е идеята на целия филм и защо се разказват само три дни. И защото това все пак е Тарантино, доста се смяхме , трябва да призная! И не само аз, ами цялата зала.

Това е геният на Тарантино – да разказва историите извън правилата. Филмът определено си заслужава гледането. Ако питате мен отидете на кино, докато все още го дават, защото кадрите са невероятни и заслужават голям екран! Казва ви го човек, който от много време си пада по всичко винтидж и ретро! Неслучайно продукцията е обявена за филм на годината – ако все още не сте се убедили, ще се! Е, може би след третото гледане…!

От Яна Пеева

Ако се интересувате от качествено кино, следете Podcast поредицата ни Филмари!