Надежда Косева от „Киноклас“: За киното и нуждата от свързване между хората

Надежда Косева е родена през септември 1974 г. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Георги Дюлгеров. Режисьор е на късометражните филми „Омлет“ (2008) и „Втори дубъл“ (2011). Пълнометражният ѝ дебют „Ирина“ (2018 г.) е номиниран за Европейско откритие на година за 2019 г. От 2018 г. ръководи „Киноклас“, където младежи се гмуркат в света на киното. Освен това официално представяне, Надежда е един изключително отворен, свеж човек и прекрасен събеседник.

Какво е „Киноклас“?

„Киноклас“ се зароди спонтанно. За мен то е живо същество, родено от вътрешна необходимост, а не поради получена задача или проект, който е трябвало да осъществя. С група приятели и колеги, с които работя заедно в киното от години,

решихме да пробваме да работим с деца/тийнейджъри.

Искахме да видим какво може да излезе от това начинание, тъй като нашите деца са на тази възраст. След първата пробна година (2018 г.), „Киноклас“ започна да се разраства. Към 2022 г. вече четвърта година ще имаме класове в София и Бургас. Тази година с помощта на Национален фонд „Култура“ ще имаме stop motion анимация за малки деца, а клас „България“ е голямата ни гордост. Той ще бъде онлайн за тийнейджъри от цяла страна и ще завърши с лагер в Банско в края на учебната година. Там участниците ще се срещнат и ще снимат заедно филм, който после ще прожектираме по родните места на всеки един от тях.

За кого и защо на някого би бил полезен „Киноклас“?

„Киноклас“ е за всички по-любопитни и изкушени от всякакъв вид творчество деца и тийнейджъри от 14 до 19 години. След завършването на курса за участниците не е задължително да продължат да се занимават с кино. Въпреки това процесът на писане, анализиране, снимане и гледане на филми много обогатява личността в тази крехка възраст. И отговаря на множеството въпроси, които тийнейджърите си задават без да могат да намерят с кого да ги обсъдят.

Това е възрастта, в която родителят спира да бъде големият авторитет.

Напротив, той не трябва вече да бъде такъв авторитет. Учителите са дистанцирани. А приятелите се лутат. Усещам, че през разказване на истории, гледане филми и анализиране на човешки взаимоотношения, защото киното с това се занимава, децата намират много отговори и най-важното – намират приятели.

Какво означава за теб и за младежите да видят своя филм на големия екран?

Е, това не може да се опише! Това е все едно да опишеш какво е раждането. Колкото и да разказваш на една жена какво е да родиш, докато не го направиш, не можеш да го осмислиш и да го разбереш. Миналата година прожекцията на „Киноклас“ беше част от програмата на „София филм фест“. Залата бе пълна. Беше неописуемо! Нямам думи. Трябва да го преживееш.

А как гледаш на това, младежите, минали през „Киноклас“, да продължат да се занимават с кино?

Честно да кажа, това е една много голяма отговорност. Защото в един момент си давам сметка, че страстта и любовта към киното на нас, преподавателите, се предава на децата и става заразна. Отговорността е огромна, защото осъзнавам, че изборът за продължаване в киното е даване на път в живота. Говоря за децата, които не са дошли, знаейки, че искат да учат кино. Когато децата знаят, че искат да се занимават с кино, задачата ми е да помогна и след като ги приемат радостта е голяма. Но когато в хода на „Киноклас“ решават, че искат да следват кино, тогава е и радост, и отговорност.

Какво е посланието, което искаш да предадеш чрез „Киноклас“?

Да бъдат достойни хора, независимо с какво се занимават.

В крайна сметка киното възпитава в морал.

На каквото да се посветят оттам насетне все пак да са имали досег до истински човешки взаимоотношения.

Искам да те питам нещо по-лично: Как „Ирина“ се вписва с твоето виждане за езика на киното?

Всеки филм е подчинен на посланието, което има да разкаже на зрителя. Това се опитвам да го предам на децата, с които работя. „Ирина“ е създаден с изразни средства, които са адекватни на нейното послание. Филмът има за цел да разкаже една история, взета от нашия живот. Тя е разказана правдиво, така че зрителите да могат да припознаят себе си – не е приказка, не е утопия, не е воден от естетическата си същност. Филмът е воден от героите и от своето послание – затова е близък до героите, затова разказва историята през погледа на главната героиня. Затова на пръв поглед е дори с документална стилистика.

Представяш ли си живота без киното и какво би правила тогава?

Да. Никога не съм си мислела, че киното е на всяка цена. То е начин на себеизразяване и съм изключително благодарна, че е ми се е случило да мога да работя в тази сфера. Живеем във време и страна, в която условията за работа са много трудни. Сигурна съм, че има талантливи хора, които нямат възможност да работят, така както аз мога. Ако не бях кинорежисьор, бих била ветеринар. За мен общуването с деца или с животни ми носи най-голяма радост.

Последно: Какво е посланието, което искаш да кажеш на читателите на Teen Station?

Не се страхувайте!

Интервюто е на Волен Чилов