Марина Бьорн – Преминаването на татусите от суб към поп култура

Сподели с приятели

Днешната разходка е из софийските улички, изпълнени с арт. Следваме стъпките на въображението и те ни отвеждат право в Мастилница – мястото, на което няколко креативни артисти изготвят различни дизайни, които впоследствие, благодарение на машинки, се превръщат в неразделна част от телата ни. Първото студио в София, което вкарва и популяризира минималистични, линеарни, графични стилове на работа. Вътре имаме среща с Марина Бьорн – едно от най-известните имена сред софийските татуисти.

 

 

Марина Бьорн е мадамата, която запечатва идеите върху тялото си чрез татуировки. Тя е избрала body art-а за начин на изразяване. Прякорът ѝ идва от съчетанието на Bjorn – мечка (тъй като спи непробудно) и певицата Björk.

 

Първият ѝ татус е бил надпис на ръката, гласящ:

Все още дишам

Направен е от непрофесионалист, когато е била на 15 г. Тогава той ѝ казал, че това няма да бъде последната ѝ татуировка. И се оказва прав. Години по-късно тя застава на неговото място, грабва машинката и започва да разказва истории върху нашата кожа. А ние, отдавайки се на въображението ѝ, се оставяме да ни въвлече в света на татусите, които все повече и повече преминават от суб към поп култура.

 

Как би описала това, с което се занимаваш?

Спиране на времето, все едно изпадаш в някакъв делириум.

А какви умения трябва да има човек, за да стане татуист? Освен очевидното, разбира се.

Не е нужно да е завършил такова образование. То е в плюс, но не е задължително. Важното е да имаш желание и виждане, да бъдеш индивидуален.

Спомняш ли си първия татус, който ти бе поискан от клиент? Какъв бе той?

Една позната много искаше „нещо“ да си направи и тръгнахме да гледаме папка със стари шаблони. След като я затворихме, изпадна едно много малко „is“ и тя каза: „Това е!“… Беше супер яко, но си спомням че доста се притеснявах.

Виждала съм твои уникални дизайни. Как ти хрумват идеите, колко време отнема изработката им?

До усет е.

Може много дни, седмици, месеци да нямаш никакво вдъхновение,

но щом дойде, просто го усещаш и всеки път е почти без никаква концепция. Времето зависи от сложността.

 

Впрочем ти самата в едно интервю споделяш, че когато хората чуят името Марина Ганева, не биха се сетили за теб. Но в момента, в който някой спомене Марина Бьорн, човекът отсреща реагира: „Оу, да-да, знам я тази!”  Какъв е процесът да стигнеш до хората? Със сигурност се почва с реклами, но как се стига до първия човек, който да каже на приятелите си например?

С времето те разбират. Тоест не трябва да се очаква, че след като станеш татуист и веднага започват часовете. Името се гради с времето. И да, никой не ме знае с истинската ми фамилия, прякорът ми е от малка.

Има хора, които постоянно следят какво е „модерно”. Би ли направила едно сравнение между тенденциите в началото на кариерата ти и тези сега? Какво се промени през годините?

Честно да си призная, никога не съм следяла трендовете. Това, което се промени при мен, беше, че от повече детайли, преминах на много по-малко и сега правя доста изчистени дизайни. Предимно външен контур.

Предполагам, че има някаква разлика в желанията на жените и мъжете относно татусите. Каква е тя?

Жените си правят доста по-дребни неща от мъжете. Другото, разбира се, е, че жените харесват по-нежни неща.

Това, което забелязвам, е, че те се татуират повече.

 

А мислиш ли, че все още има стигма, когато става въпрос за татуси?

Със сигурност, но е много по-малко от преди.

Забелязвам, че от известно време татусите преминават от суб към поп култура. На какво се дължи това?

Все повече и повече набира популярност в България това да се татуираш. Смятам, че е много просто – такова ни е поколението. Но има и хора, които си правят, защото нещо им се е случило в живота. Индивидуално е.

 

Има ли татуси, които би искала да бъдат на места, на които само ти да си ги виждаш?

Нямам такива, които да искам само аз да си ги виждам. Всичките си ги обичам, без значение колко са пръснати или дали са криви.

Те имат история, която не може да се замени.

Интересно ми е дълго ли планираш рисунките по тялото си, или просто ти хрумва нещо и след 5 мин започваш да го правиш?

Ръкавът ми на дясната ръка е мислен, но много от тях са доста импулсивни. Смятам, че така са и поискани. Поне при мен, защото ако почна да го мисля, все едно си губя енергията.

 

Защо точно Мастилница?

Реално стана доста натурално. Питах един познат дали знае някое студио, в което да си търсят нови хора… Той ми каза за Мастилница и нещата се получиха бързо и лесно. Това според мен е най-важното и в каквото и да се захванеш, трябва да е така. Най-важното, пак се повтарям, е желанието!

Извън Мастилница какви места обичаш да посещаваш, какво обичаш да правиш?

В свободното време трябва да съм някъде около вода или извън България. Доста помага за вдъхновението.

За финал – отправи послание към нашите читатели, използвайки любим твой дизайн на татус с готина символика, любима песен, снимка с интересна история…

Черпя ви с едно мое много любимо парче, което след толкова години слушане не ми омръзна… Когато го чуете, се надявам да мине една готина снимка през лицето ви! Много любов и със здраве! <3

От Ния Андонова

 

Може да харесате също: