„This is America“ на Childish Gambino – one shot агресия

Сподели с приятели

„This is America“ на Childish Gambino – one shot агресия и пропаганда в поредицата ни Песни за гледане

Под звуци ала Тимбърлейк изскачат танци, хаос и стрелби над чернокожи. Жегващ текст и шок дебнат след всяка стъпка. Невменяем убиец ни насажда, че „Това е Америка“в изпипана и социална one shot* агресия. Какво стои зад клипа? Това ли е Америка всъщност? В следващите редове ви чакат факти и размисли за тази ударна песен за гледане.

*one shot ще рече видео, в което действието се проследява от камерата без прекъсване до финала. Т.нар. непрекъснат кадър (без монтаж).

One shot агресия в танци и хаос

Идеята за клипа ражда актьорът и стенд-ъп комик Donald Glover, рапиращ под псевдонима Childish Gambino. Той играе агресор, който иска да ни убеди, че Америка е безразборно разстрелване на невинни афро хора.

Защо обаче се стреля без прекъсване? Защо точно агресия в one shot?

За „This is America“ Childish Gambino казва, че е „…искал песен, на която хората да се забавляват за 4-ти юли“. Черно-хумористичен, ала единствен негов коментар за песента. Конкретни изказвания по клипа не дава. От продуцента му Danielle Hinde чуваме: „Donald търсеше провокация към онази публика, която се възмущава лесно, коментира стръвно, осъжда насилието online, но с двоен стандарт.“ Режисьорът Hiro Murai доразкрива: „От самото начало, нашата главна цел беше да изненадаме, да покажем на хората нещо, което не искат да виждат.“

Явно целта на Gambino е да ни убеди, че Америка е място за непрестанно насилие над чернокожи. Важен, но краен апел, който граничи с пропаганда*. Вероятно от него идва и нуждата от one shot – да подчертае непрекъснатата агресия в непрекъснат кадър. Може и просто да му се е сторило ефектно, разбира се…

*според настоящия автор – Всяко масирано налагане на идея чрез мутлимедийно и словесно съдържание е форма на пропаганда, без значение от целта.

Танци и стрелби на 500 000 квадрата

Пропаганда или не, клипът на „This is America” е едно от най-силните визуални послания в последните години. За да се постигне са били нужни няколко стотин хиляди квадрата и многочасови репетици. Нищо работа.

За making-а (правенето) на клипа споделя продуцентът Hinde пред LA Times. Всичко тръгнало от идея на Gambino, според която са били нужни много коли, танцьори, човек на кон, дълги стрелби. С две думи, трябвало си е пространство. Мястото за снимки е 500 хиляди квадратната Firestone building в Nashville. След „This is America“ никой друг екип не се е наел да снима там.

Локацията е налична, екипът е събран бързо, снимките започват. Или по-точно репетициите…

Както сами можете да видите, всичко в клипа се движи. От убиеца, през танцьорите зад него (на втори план), та цялата масовка в дъното (във фона). Как Gambino е пропуснал тавана, не знам, хореографията съвсем щеше да ни обстреля. Именно тя е отнела две трети от снимчния ден.

Повечето часове са отишли в маркиране на това как и къде да се движи камерата спрямо танцьорите и цялото действие. Няма и как иначе. Дори един човек да се забави с 10 секунди за своя номер, всичко се повтаря отначало. Маршрутът за самата камера си е отделно изпитание. Другият продуцент, Jason Cole, даже се шегува: „Хореографията на камерата бе повече от тази на танцьорите…“. Тук трябва да споменем младата Sherrie Silver, хореографът. Заедно с Gambino зареждат танцовия арсенал с южноафрикански движения и хип-хоп стъпки. Елементи, без който “This is America” нямаше да бъде толкова ударен.

реж. и продуцентския екип на 61-вата церемония на наградите Grammy

Да застреляш YouTube, Grammy и социалните мрежи

Танците и снмките приключват, клипът е изстрелян, ударът е право целта. В деня на своята премиера This is America уцелва над 12,5 млн. гледания. Социалните мрежи са обстреляни от споделяния (на моята стена излезе от профила на Рут Колева, която бе зашеметена от удара). Клипът заживява своя живот, коментарите заваляват, не закъсняват и римейковете.

Освен към интернет user-ите, „This is America” се стрелна и към наградите. Достатъчно е да споменем „Grammy“-то за музикален клип и наградата на „Световния кино фестивал за операторско майсторство“. Критиците са предимно позитивни към клипа, класации като „Billboard“ го поставят на челните си места.

Изобщо отзивите за „This is America” се събират в едно стрелващо одобрение. Повечето изказали се по клипа са съгласни, че това е Америка. Някои големи медии и online конспиратори дори го анализират като „история на сегрегацията в С.А.Щ“. Какво имат предвид?

Обстрел от метафори и послания

Насилието в клипа прогресира от застрелян китарист през избит църковен хор до пълно безредие. Оказва се, че зад тези образи стоят истински примери за сегрегация от американския живот.

Първият от тях изниква в стойката на Gambino при първото убийство. В нея online конспираторите виждат Jim Crow, „играещият роб“. Ще го срещнете като символ за две сфери – развлеченията и политиката. И двете са белязани от „добрия“ стар американски расизъм.

В единия случай Jim Crow е персонаж от комедийни, панаирджийски шоу програми. Създава го драматургът и актьор Thomas Rice като blackface образ. Blackface са бели артисти, които се намазват с черна боя, правят евтини смешки и пеят джаз песни. Един от най-известните такива образи става именно Jim Crow.

В политически смисъл Jim Crow е синоним на узаконената сегрегация. Мивки за чернокожи, разделен градски транспорт, училища за бели и други, чернокожи взводове в армията. Примери за дискриминация, които законът Jim Crow налага от края на 19-ти век до борбите за расово равенство през 60-те на миналия век. Дали Gambino е заложил този образ на расизма в стойката си e недоказуемо, но любопитно предположение.

След китариста, Gambino разстрелва в клипа gospel хор, с което ни води в наши дни. Online пространството подозира препратка към случай от 2015г. Става дума за масово убийство на деветима чернокожи в баптистка църква в Charleston, Южна Калифорния.

Явно Jim Crow времената не са отшумяли. Именно това пропагандира и Childish Gambino.

Агресия без прекъсване…това ли е Америка?

С препратки или без, Gambino стреля по темата за расизма еднозначно, без предупреждение. Дали групите от ученици показват лесното привикване към агресията, не можем да кажем. Дали финалът на клипа е подсказка към филма Get out (2017) като символ за ограничените черни, също остава гадаене. Всички тези образи обаче, понесени от ритъма и стрелбата на Gambino, рисуват Америка като агресия без прекъсване.

Доколко е хипербола „This is America”? Такива ли са Щатите всъщност? Затваряме ли си наистина очите за расизма? Може ли Америка да има само едно лице? С тези въпроси приключваме разказа за „This is America“ и отстрелваме няколко куршума размисъл по темата за расизма.