S.A.R.S. – съвременната Perspektiva на сръбската музика

Нека бъдем честни. При споменаването на „сръбско“ всички се сещаме за онези традиционно балкански песни, които… не са по всеки вкус. Е, всичко си има изключения. Ако сте привърженици на нестандартните, „out of the box“ неща като мен, то S.A.R.S. са идеалната група за разнообразяване на плейлиста ви.  S.A.R.S.  са съвременната Perspektiva на сръбската музика.

Създадена през 2006 г., Sveže amputirana ruka Satrijanija („Прясно ампутираната ръка на Сатриани“) или просто S.A.R.S. е сръбска alternative rock група. Музиката им съчетава стилове като рок, реге, блус, джаз и хип-хоп с етно елементи. В момента в състава ѝ влизат Жарко Ковачевич (вокал), Саня Лалич (вокал), Александър Лукович (китара), Ненад Джорджевич (бас), Борис Тасев (ел. пиано и акордеон), Петър Миланович (тромбон и саксофон) и Тихомир Хинич (барабани).

Ако се чудите откъде идва името на групата, в интервю за vesti.bg фронтменът и главен вокал на S.A.R.S. Жарко Ковачевич споделя, че всички участници са големи фенове на музикалните умения на Джо Сатриани. Хрумнало им колко страхотно би било да ампутират ръката му, за да я сложат на китаристите си и по този начин те да свирят още по-добре 😊 Най-голямата мечта на бандата е да свири на една сцена с американската легенда, но дотогава има амбицията да завладее сърцата на още по-голяма аудитория. Допуснете ги и до своето сърце, като изслушате нашите топ 10 песни на S.A.R.S.

Perspektiva

 

Bez plate i penzije isto k’o i s njima.

Živimo od muzike, samo da se svira.

Fudbal je na ulici, kamen je stativa

i pivo iz dragstora da bude nam gotiva.

U društvu uvek lakše je kad probleme imaš,

trudiću se da mi bude bolja perspektvia!

Perspektiva, perspektiva…

stvarnost nam je crno-bela, a budućnost siva!

Perspektiva, perspektiva…

svima nam je, svima, siva perspektiva!

Една песен, иронизираща действителността, в която живеем, и изтъкваща сивата перспектива на днешния млад човек.

Veruj mi

 

Samo ti mi trebaš dušo, ostalo me smara.

Ne treba mi crkva, ja sam s tobom naš’o spas,

Ne treba mi partija, tebi dajem glas.

Ne treba mi škola, i bez nje ja dobro znam,

Dok je meni tebe, draga, neću biti sam.

Veruj mi ne treba mi niko, samo trebaš mi ti, trebaš mi ti.

Посланието на „Вярвай ми“ е, че не се нуждаем от нищо, когато сме до правилния човек.

Mir i ljubav

 

Oni otimaju mladost tvoju, mladost tvoju

Kradeš bogu svaki dan, ti ne spavaš zato znaš

Sećaš li se man’ kad si bio radostan

Sećaš li se uopšte man’, kad si bio radostan

Kreni i ne oklevaj, sruši sistem il’ ga podrivaj

Oseti se vredan, opet ponosan

Apatija te ubija, isti ti je svaki dan

(…)

Glas naš opet čuje se, nek se pesma pronese

Mir i ljubav nek donese

Glas naš opet čuje se, posada drvo slobode,

Mir i ljubav s

Всичко, което искаш да постигнеш, трябва да бъде извършено с мир и любов и с вярата, че гласът ти ще бъде чут и ти отново ще бъдеш щастлив.

Lutka (Кукла)

 

Pogled tvoj me srami, al’ mi strašno godi,

miris tvoj me mami, dodir tvoj me vodi.

Ti si cilj mog lutanja i predmet pobude,

razlog mog drhtanja, boja moje požude.

I dok tonem u san u mraku čujem tvoj glas,

na jastuku stiskam tvoj dlan, orkestar svira za nas.

Lutko ja sam rešen da večno s tobom plešem

Посалнието тук е, че когато намериш Своята „кукла“, осъзнаваш, че ти е нужна само Тя, за да продължиш напред в мрака, Нейният допир и ухание да те водят навсякъде. Стигаш и до извода, че Тя е онази, с която си готов да изживееш живота си.

Tejko je (Трудно е)

 

Šest meseci probnog rada,

gazdi punim džepove.

Da izađem nemam kada,

što se mora, teško je. (Teško je!)

(…)

Besan sam jer sistem slavi,

da se snađem nisam znao

politikom da se bavim,

kad već moram sve sam dao.

(…)

Teško je, nikada teže

Loša karma kad te prati.

Teško je, al’ nema veze

znam da jednom mora stati…

„Трудно е“ да се работи 6 месеца на изпитателен срок без право на почивка, докато „системата празнува“, но – лоша карма или неправилна политика – всичко ще свърши… все някога.

Tvoj čovek

 

Ja sam bogat što kraj tebe dišem, a i ti si, dok o tebi pišem

Sve što vredi to se traži dugo

i hvala ti draga, na svoj sreći,

ne traćimo svoj život zaludo

svakog dana zajedno smo veći;

A pošto se sreća uvećava

kad iskreno sa drugim se deli

ne trošimo život zabadava,

mi živimo baš kako smo hteli.

 

И тъй като щастието се увеличава,

когато искрено се споделя с другите,

ние не пилеем живота си напразно,

а живеем точно както сме искали.

Istok zapad

 

Ali nije lako da odeš tek tako.

Što dalje odavde,

Dalje od nepravde

Dalje od rata

Sestre i brata.

Neko im je reko da odu daleko

Ja sam utisak stek’o da lepše je preko.

Ali kada mućnem glavom

Ovde svoje seme sadim

Svoju priču gradim.

Ako odem ja, ako odeš i ti

Ko će ovde ostati?

Ako odem ja, ako odeš i ti

Brzo ćemo nestati;

Doći će čudni ljudi,

Pričaće jezik drugi

Nestać ono naše, zavičaj ga zvaše.

„Изток запад“ е написана за всички онези, които са желани в чужбина, но все пак решават да останат в родината си, за да не „дойдат чудни хора да приказват на друг език“.

Buđav lebac (Мухлясал хлебец)

 

Džemujem ja stalno ali nemam džema

da na leba mažem njega, njam, njam, njam

Još da imam malo Alevu i loj

da na leba mećem svega

Džaba meni Jah, džaba kad je slan

buđav lebac, buđav lebac,

Ajme mene joj, ajme mene joj

buđav lebac, buđav lebac…

„Мухлясал хлебец“ е една от най-емблематичните песни на сръбската група. Тази песен прославя S.A.R.S. сред феновете им по света и Балканите със закачливата си ироничност и обективното представяне на мизерната действителност, в която всеки е „сладък, но няма сладко и масло“ – дори за една филийка.

Debeli lad (Дебел момък😊)

 

Pitanje mi jedno davno na um pade,

Moj debeli ‘lade, zašto ljudi rade.

Pitanje mi jedno davno na um pade,

Moj debeli ‘lade, zašto ljudi rade.

Jedni grade vlade da se lakše krade,

Drugi biljke sade, a treći ih vade.

Jedni grade vlade da se lakše krade,

Drugi biljke sade, a treći ih vade.

(…)

Ljudi su bez nade nikako da shvate,

Dok se gazde slade, ostali se pate.

(…)

Pitanje mi jedno davno na um pade,

Moj debeli ‘lade, zašto ljudi rade.

Pitanje mi jedno davno na um pade,

Moj debeli ‘lade, zašto ljudi rade.

Ovde nema pravde za stomake gladne…

В песента се поставя под въпрос уредбата на една държава и действителността, в която „няма справедливост за гладните стомаси“, докато „някои изграждат правителства, за да улеснят кражбата“.

Živim na Balkanu

 

Lep je dan i šetam se po gradu

i mislim kako je savršeno sve,

a onda setim se da živim na Balkanu,

desiće se neko sranje kasnije il’ pre.

 

Pesimizam izbijam iz glave

i sanjam samo ružičaste sne,

a onda setim se da živim na Balkanu

i tad poželim da se ubijem!

В контраст с леката и безгрижна мелодия в песента се пее за неприятностите на това да живееш на Балканите. Дори и да „извадиш“ „песимизма от главата си“ и да почнеш да сънуваш „розови сънища“, мисълта от това, че живееш на Балканите, води до самоубийствени мисли (или поне у автора на тази емблематична песен 😊).

От Али Димова

Още от нашите топ 10 селекции четете ТУК!