Джейкъб Колиер: “Никога не е имало по-подходящо време да създаваш”
Play. Неочаквани хармонии и дисхармонии се преплитат в едно, акордите се превръщат в самостоятелни песни, а древни ударни инструменти и синтезатори свирят в унисон. И всичко това един млад виртуоз композира, записва и аранжира сам в малкото си “студио” в Лондон, докато майка му пече сладки на долния етаж. Говорим за Джейкъб Колиер.
Джейкъб започва музикалната си кариера преди осем години с песента си Serendipity* в YouTube, която звучи точно като името си: сякаш по щастлива случайност се е получила една цялостна електро-акустична композиция. Набира популярност със сложните си акапелни кавъри на парчета на любимия си Стиви Уондър и на песнички към детски филмчета като “Семейство Флинстоун”. Докато накрая не избухва на световната нео-джаз сцена с албума си Djesse Vol. I от 2018. Само на 26 Джейкъб вече е носител на четири награди Грами, но той споделя, че едва сега е започнал да разбира музиката.
Той определя себе си като откривател и любител на Крокс. В свободното си време анализира собствената си музика във видеа на живо в Instagram или YouTube, които често продължават по 8 часа. Опитва се да бъде човекът meme (и успява). Персоната му е толкова объркана, колкото и музиката му, но и все така хармонична…
Но какво прави Джейкъб Колиер “спасителя на джаза”?
Свободата. Свободата, която той дава на себе си и на феновете си да създават нов свят от хаоса. Неговото безгранично въображение ни отвежда на пътешествие през историята и бъдещето на музиката по неочаквани пътеки.
Отправната точка е класическата музика. В първия си албум Djesse Vol. I Джейкъб Колиер разбива основите на музикалната традиция на части и ги съшива с модерните технологии, за да получи не музикално чудовище на Франкенщайн, а симфониите, които един ден ще са класика. Записани с помощта на Metropol Orkest, деветте песни от албума са по-скоро микс от емоции, а не ноти.
Музиката живее свой собствен живот и сякаш в паузите чуваме как си отдъхват акустичните инструменти, докато синтезаторите поемат мелодията за няколко секунди, колкото да покажат гениалните импровизации на Джейкъб. В този албум все още е силно влиянието на предшествениците на Джейкъб и много ясно можем да различим от кого той е черпил идеи.
Петата песен, на която е и кръстен албумът, започва като произведение на Вивалди, плавно преминава във валс на Щраус, в който се прокрадват нотки на фламенко, а крайният резултат е зашеметяваща балада за пътя на себеоткриването и свободата на човешкия дух. Цялата философия на Джейкъб е събрана в тази песен: бъди искрен и прочувствен, когато създаваш.
С този албум Джейкъб пристигна на българския A to JazZ фестивал през 2019.
На сцената той беше сам, заобиколен от няколко китари, поне три синтезатора, сет барабани и какви ли още не инструменти, на всеки от които той изпълни поне по едно соло. Но това, с което той наистина спечели публиката, е енергията, която придаваше на всяко изпълнение. Той беше в постоянен диалог със слушателите, караше ни да пеем, записваше гласовете ни и ги вплиташе в импровизациите си. След концерта нямаше човек от публиката, който да не очакваше с нетърпение втория му албум.
И не след дълго получихме Djesse Vol. II: едно музикално околосветско пътешествие.
Във втората част на този албумен цикъл Джейкъб Колиер изследва инди сцените на различни държави както и популярната музика от миналия век, към които се беше насочил още с последните парчета от първия албум. Djesse Vol. II наистина започва от там, където Djesse Vol. I ни остави да тръпнем в очакване. Тук вече Джейкъб изследва лимитите не на предшествениците си, а на собствените си възможности. Много смело разработва, аранжира и записва напълно сам акапелния кавър на песента “Moon River” на Хенри Манцини. Джейкъб умело е запазил основни мотиви от оригинала, но и дава своя прочит като използва джаз формата на “въпрос и отговор”. Песента придобива съвсем ново значение в негово изпълнение и задава тона на целия албум.
Завършваме с приспивната песен “Time To Rest Your Weary Head”, в която сякаш Джейкъб се обръща към себе си и се поздравява за добре свършената работа. И напълно заслужено.
2020 ни свари неподготвени в много отношения, но особено феновете на Джейкъб Колиер. Макар да знаехме, че предстои да издаде третата част на цикъла Djesse, не очаквахме Джейкъб толкова да е развил собствения си стил в рамките на една година.
С Djesse Vol. III вече навлизаме в наши дни.
Албумът съдържа неговите интерпретации на летните хитове, съвременния поп и фънк. Djesse Vol. III е като цяло много по-жизнерадостен от другите му албуми, но не им отстъпва по емоционалност. Всъщност целият албум е посветен на любовта в различните ѝ форми: от флиртуването (“Time Alone With You”) през най-добрите моменти заедно (“All I Need”) до непредвидената раздяла (“He Won’t Hold You”). Но посланието, което песните носят, е доста тематично за обстановката на карантината и ни подсказва, че заедно наистина сме по-силни, но любовта, красотата и добротата са качества, които ние носим в себе си, навсякъде и по всяко време.
Докато гадаем кога и как ще се завърне Джейкъб Колиер с Djesse Vol. IV, засега последния албум от цикъла, прослушваме и неговия NPR Tiny (Home)Desk концерт и търсим подсказки в каква посока ще поеме след това. Дали ще ни заведе на разходка през бъдещето, или ще останем в настоящето? Дали ще ни преведе по пътеките на традиционната английска музика, или ще остане запленен от световното музикално наследство? Дали ще е соло албум, или ще продължи да издирва любимите си изпълнители и да записва с тях, както в Djesse Vol. III? Нямаме отговор на тези въпроси. Но честно казано, няма и нужда. Дори и да знаехме дестинацията, към която е поел Джейкъб Колиер, той пак би ни изненадал с начина, по който ще я достигне. Все пак свободата е душата на неговата музика.
От Яна Цветелинова Пеева
Serendipity – щастлива случайност, непредвиден добър късмет, чудо.
Още от музикалните ни открития ще намерите ТУК