Zero waste културата

Сподели

Zero waste, буквално преведено „нулев отпадък“, е ново движение, при което целта е избягване на създаването на излишни отпадъци. Откакто този термин нашумя в социалните мрежи, този начин на живот и разновидностите му пораждат множество дебати в публичното пространство.

Zero waste е доста крайна идея. При нея хората се опитват да не произвеждат никакъв боклук, което е почти непостижимо. Аз самата се придържам по-скоро към low waste идеологията – при нея няма нужда да се стремиш към перфекционизъм, достатъчно е да полагаш усилия.

Човекът, който ме накара да се замисля за следата, която оставям върху околната среда, беше екоактивистката Лорен Сингър. Случайно попаднах на един неин клип в YouTube, в който тя показа боклука, който е събирала в продължение на две години. Той се беше побрал изцяло в един буркан. Един буркан за две години… След този клип започнах да се интересувам от zero waste, low waste и plastic free начините на живот или най-общо казано – устойчивия живот. Новите ми приоритети бяха да пазя земята и нейните ресурси по всякакъв начин в ежедневието си. Не само да не използвам пластмаса за еднократна употреба, но и да пестя вода, да се придвижвам с колело и да си купувам дрехи от втора употреба.

Този септември се навършват вече две години от стъпването ми в low waste средите.

Тогава започнах да чета всякакви статии, свързани с устойчивия начин на живот и какво мога да направя, за да живея така. Първото нещо, което промених, когато започнах да пазя околната среда, беше да си нося платнена торбичка, когато ходя да пазарувам, вместо да използвам найлоновите, които предлагат магазините.

Принадлежностите за многократна употреба са неизменна част от ежедневието ми – шишета за вода, буркани, платнени торби, метална самобръсначка, менструална чашка, метални сламки и др. Компостирам органичните си отпадъци, ходя по обмени и обучения, свързани с темата и активно се интересувам от протестите срещу експлоатацията на околната среда.

zero waste култура

Най-важната част от устойчивия живот обаче е да се научиш да планираш.

Това означава, че ако след 1 час  ще се срещаш с приятели, ти вече трябва да предвидиш, че когато излезеш, ще ти се допие вода – можеш да носиш шише за многократна употреба, ще ти се допие кафе – което могат сложат в твоята чаша, ще ти се наложи да си вземеш покупки за вкъщи, които можеш да прибереш в платнена торба, и т.н. Семейството ми също подкрепя начина ми на живот и се опитвам да въведа по-екологични методи в домакинството ни.

Първото нещо, което винаги препоръчвам на начинаещите, които се интересуват от опазването на природата, е да се откажат от найлоновите торбички.

Вместо тях можете да използвате платнени. Шишета от здрава пластмаса, стъкло, стомана, алуминий или всякакви други издръжливи материали също са добро попълнение към ежедневните принадлежности. Отказването от по-малки пластмасови предмети като сламки и бъркалки също е стъпка в правилната посока.

Всеки може да се стреми към живот с по-малко отпадъци.

За повечето ученици едва ли ще е проблем да си носят издръжливо шише за вода. Металните вилици и лъжици, които и без това всички имаме вкъщи, също са от полза, ако сте като мен и си носите храна в училище. Платнена торба никога не е в излишък, особено когато ти си единственият в класа, който отива до Пенка, и петима души ти поръчват да им вземеш вафла, сандвич, солети или нещо за пиене.

Нещо, за което се сетих наскоро  – толкова много ученици си купуват кафе, а в какво им го сипва продавачката? В хартиени чаши. Които имат какво? Точно така – имат един слой пластмаса. Затова препоръчвам да си носите бурканче, канче или чаша за тази цел.

Разбира се, няма как да сме винаги изрядни в поддържането на природосъобразните си навици – всеки би срещнал трудности.

Ще ви дам пример – излязла съм навън с приятели и сме решили да си купим кафе за из път. Не бих искала да ми го сипват в пластмасова чаша, затова има два варианта: или да седнем и да си пием кафето в заведението, или изобщо да не си купувам. Понякога чак когато стигам до касата на магазина, осъзнавам, че съм си забравила платнената торба. Отново имам ограничени варианти: да си купя найлонова торбичка, да се върна до вкъщи за торба – за което е нужно време, или да се откажа от пазаруването.

Често ме питат дали смятам, че е възможно да спасим планетата чрез техниките за живот без отпадъци.

Отговорът е „Да!“ – все още не е късно да се осъзнаем и да се променим. Има нещо, наречено кръгова икономика. Кръговата икономика е модел, насочен към удължаване на жизнения цикъл на продуктите. На практика това означава възможно най-дълго споделяне, заемане, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващи материали и продукти. Най-важното нещо според мен е да действаш и да променяш хората около себе си. Ако прекъснем цикъла на излишното производство на отпадъци, можем да спасим Земята.

 

ТУК можете да прочетете и други статии от октомврийския брой на Делта Те. 

 

 

Йордана Йосифова, 12 ж клас, ЕГ „Пловдив“