Смолян – история, традиции и настояще
На 21-и октомври Смолян отбелязва своя градски празник. Там Teen Station има екип в езиковата гимназия “Иван Вазов”. Момичетата и момчетата са нашите водачи в историята, традициите и настоящето.
Аз съм Васил и ще ви отведа на моите любими места – с малко думи и повече снимки.
Пътуването ни започва от Белия камък.
Минава през Червената скала…
… и Чинара
Аз съм Калин и ще ви разкажа за миналото на Смолян.
Селището датира още от дълбока древност. Според древногръцкия историк Херодот било населявано от траки около 2500 – 3000 години преди новата ера. Старогръцките източници свидетелстват, че родопското светилище на Дионисий било издигнато на връх Зилмнос и този район са свързва с пребиваването на Орфей.
След падането на българската държава под Османска власт със султански ферман от 1519 г. Среднородопието е предадено на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което тези земи са известни с името Ахъ Челеби. В османски документи от 17 век селището, съществувало на мястото на днешния Смолян, се споменава като Езерово. Името Смолян е дадено след Освобождението и идва от славянското племе смоляни, които обитавали този край.
Аз съм Криси и едно от нещата, заради които се гордея, че живея в моя роден град Смолян и изобщо, че съм българка, е легендата за „Невястата”.
Тя е живо доказателство за смелостта и непокорството на родопчанките. Във времето, когато нашите земи били под Османска власт, една от смолянските моми била поискана за съпруга на местния владетел.
Девойката се съгласила, но преди да се омъжи пожелала да се качи на високата скалата над града, за да види за последно своя роден край. Позволили ѝ да изпълни желанието си. Когато отишла там горе обаче, тя се хвърлила в пропастта. Затова днес скалата се нарича „Невястата”.
Аз съм Тони. Обичам музиката и пея от дете.
Затова ще разкажа за родопския фолклор. Песни като „Бела съм, бела, юначе”, „Излел е Дельо хайдутин” и „Ела се вие, превива” не могат да бъдат забравени, веднъж щом бъдат чути!
По време на Османското владичество башибозуците опожарявали селата в Родопите. В едно от селата мъжете ги нямало – били отишли в Беломорието да пасат стадата си. Стара жена от същото село разбрала за опасността и събрала всички моми. Почернила лицата им с въглен и ги скрила на връх Карлъка. Така успяла да ги спаси.
Когато мъжете се завърнали, потърсили момите си, а старата жена ги завела до мястото. Но там те не открили своите любими, а някакви неугледни и мръсни моми. Една от девойките разпознала своя момък, пристъпила напред, избърсала овъгленото си лице и запяла:
Бела съм, бела, юначе,
цела съм света огрела…
Така се зародил химнът на Родопите. Това е легендата за „Бела съм, бела, юначе”. А както знаете, „Излел е Дельо хайдутин”, изпята от Валя Балканска, е включена в Златната плоча на апарата Вояджър 1 и е изстреляна в космоса като музикално послание от Земята към Вселената. Имах щастието и честта лично да се запозная с Валя Балканска, защото тя живее в моя квартал.
Песента „Ела се вие, превива” пък разказва за мома, която се омъжва и се прощава с рода си.
Това е нашето наследство! А както казват, трябва да знаеш откъде идваш, за да знаеш накъде отиваш.
Аз съм Стела и ще ви водя в настоящето.
В Смолян има много арт места, но най-любимото ми е районът на Новия център. Това, което обичам в него, са множеството графити. Имам честта да познавам един от авторите на част от тях. Казва се Реджеп – млад човек с много и различни интереси. Завършил е Професионалната гимназия по приложни изкуства в Смолян. След това сменя изкуствата и се мести в София, където и учи в Консерваторията. Той е един млад човек, повлиял изключително много върху уличното изкуство на Смолян.
Обичам Новия център и защото там са събрани Регионалният исторически музей, Художествената галерия и Библиотеката. Когато си на това място, усещаш магията му. Ако зависеше от мен, бих живяла там, в къща на някое дърво. Далеч от всички предразсъдъци и сиво ежедневие.
Защо Смолян?! Ако това, за което ние ви разказахме не стига, обзалагаме се, че щом дойдете, ще откриете своята причина да се връщате там…
