Защо трябва да четем повече Стивън Кинг точно сега?

Сподели

Определено, ако преди три години някой ми беше казал, че ще тръпна в очакване за нов роман на Стивън Кинг, щях да се засмея искрено и нямаше да повярвам. Не бях от хората, които гледат страшни филми, доскоро се страхувах да гледам дори „Гринч“ сама. През лятото на 2017 най-голямата сензация беше новата версия на филма „То“. Като човек, изключително необразован в сферата на ужасите, успешно избягвах рекламите на филма, но все пак се зачудих защо се вдига толкова шум около премиерата. Беше ме страх да изгледам дори трейлъра, затова си казах, че ще прочета малко от книгата. И така, уж просто да се информирам, прочетох цялата книга, чиито 1000 страници се оказаха недостатъчни, за да се наситя на таланта на Кинг. Онова лято целият ми мироглед се промени благодарение на една книга.

Тъй като вече бях от другата страна, от „онези“, които отричат смисъла на съществуването на ужаси, смея да твърдя, че всеки, който се реши да прочете дори 20 страници от книга на Стивън Кинг, ще я хареса. Ето и причините да грабнете веднага нещо негово от рафта:

Стивън Кинг не пише единствено ужаси

стивън кингСтивън Кинг е автор на близо 130 творби и не всички спадат към типичния за него жанр. Моите любими книги на Кинг, иронично, не са ужаси. Едната я определям като любовна, казва се „Джойленд“. Разказва се за един объркан колежанин, който не знае какво иска от живота. Като цяло съвсем обикновено момче, което обаче се среща с едно много специално дете и откачена врачка, намира си работа в обладан от духове лунапарк и замалко не бива убит от сериен убиец. Ако ви звучи налудничаво това да го виждам като любовна история, на прав път сте. Но в книгата наистина се съдържат и много любов, приятелство, разбити сърца, надежда и вдъхновение. Другата ми фаворитка е „Дългата разходка“, която пък представя алтернативната действителност на САЩ като тоталитарна държава. А за всички фенове на документалки „За писането: мемоари на занаята“ е любопитно подобие на автобиография, което ме доближи до Стивън Кинг като личност, а не като чуждо име на корицата на всяка пета книга в библиотеката ми. Много ободряващо и полезно четиво за всеки, който изпитва нуждата да пише.

Героите са истински

стивън кинг Кинг без притеснения си признава, че „Повелителят на мухите“ е вдъхновението му зад бестселъра „То“ (книгата е превъзходна и според мен е по-модерната и забавна версия на романа на Уилям Голдинг). Затова и няма да изненадам никого, като кажа, че това, което ме впечатли най-много в двете книги, бяха самите герои. За мен лично няма нищо по-интересно от това да проследя как обикновени хора, деца и тийнейджъри като мен, попадат в невероятни, понякога свръхестествени ситуации. Тогава научаваш много за персонажите, но също и за самия себе си. И не, не си задаваш въпроси от сорта на: „Как бих постъпил аз, ако ме подгони извънземно-клоун, което иска да ме изяде?“. По-скоро се питаш от какво те е страх, защо възрастните не виждат демоните, които тормозят децата, и какво е да си аутсайдер, това задължително лошо ли е… Обичам да наричам героите на Кинг „достъпни“. Това са хората от реалния свят, които срещаме в ежедневието си. Това е майката, която обича децата си. Ревнивата съпруга. Отличникът на класа. Побойникът от съседната улица. Дебелото момче, на което всички се подиграват. Бащата насилник. Писателят, изгубил музата си. Изчезналото момиченце. Нещастната вдовица. Убиецът. Преди да се превърнат в персонажи в роман на ужасите, те са нашите съседи и познати, хората, които гледаме по новините и през прозореца.

Пандемията – да прочетеш нещо измислено, което е толкова истинско

Казват, че някои хора обичат ужасите, защото бягат от реалния свят. Аз мисля точно обратното. Романите на Стивън Кинг са огледало на действителността, с нотки от мечтите ни и най-големите ни страхове. Плашещо е да прочетеш нещо измислено, което е толкова истинско. Такъв е случая с книгата „Сблъсък“, по-известна с оригиналното си заглавие The Stand. Сюжетът проследява обстановката след пандемия, породена от смъртоносен вирус, който убива почти цялото световно население. Съществуват безброй апокалиптични произведения, които в последно време спечелиха популярност, и със сигурност има някои, които се доближават повече до нашата ситуация от тази в „Сблъсък“. Все пак вярвам, че няма да сбъркате със Стивън Кинг, ако търсите в книгите успокоение или решения на проблеми от всякакво естество, като мен.

Майстор на създаването на обстановка

стивън кингПрез живота ми не бях срещала книга от над 300 страници, в която действието да се развива единствено в една стая, а главният герой да е прикован за легло. После прочетох „Играта на Джералд“ и „Мизъри“. Това бяха едни от най-ужасяващите и динамични книги, въпреки статичността на сцените и липсата на много герои. Веднага след като прочетох първата книга, можех да нарисувам всеки елемент от стаята, в която беше хваната в капан героинята. Представях си я толкова ясно, сякаш бях вътре с нея. Присъствието на детайлни описания е засилено, но сякаш стилът на Кинг не позволява то да стане натрапчиво или досадно. И също няма нищо излишно в текста, всяка дума си има роля, значение. На мен ми се вижда феноменално да напишеш 1000 страници, в които да няма дори една частица безмислен „пълнеж“.

Неслучайно е известен като „краля на ужасите“

Как е възможно всяка детска радост да се превърне в най-големия кошмар на цяла Америка, да не кажа целия свят? Балон, хартиена лодчица, клоун, кола, бели гуменки, дъждобран, кученце, майка ви… Според  проучване от 2016 година американците се страхуват повече от клоуни, отколкото от климатичните промени, корупцията, тероризма и смъртта. Някои ще кажат, че коулрофобията (страхът от клоуни) не е истинска фобия, но тогава те няма да са американски граждани. От същата 2016 година насам съществува тенденцията различни ентусиасти да се обличат като клоуни и да обикалят горите вечер или да се появяват на публични места и да стряскат хората. Един от арестуваните „смешници“ се оправдава с думите, че не е незаконно да стряска хората, но не смятам, че полицията е съгласна. Нито пък аз. Изопачаването на литературата с цел насилие няма как да бъде подминато като шега. И въпреки всичко, ако прочетете някоя книга на Стиви Кинг, ще ви стане ясно, че самите клоуни или предмети не са страшни, плащеща е тяхната връзка със свръхестественото, което се е настанило в реалността.

И в крайна сметка, защо Стивън Кинг? Защо сега?

Това, на което ме научиха неговите книги, е да не се отказвам. Звучи като клише, но кой не обича старите уютни клишенца за заключение. Стивън Кинг е единственият автор за мен, който говори толкова страшни и отвратителни неща и все пак успява да ме кара да се смея и да плача над книгата. Понеже не знам как да опиша възхищението и уважението си към него, мисля да завърша с негов цитат, който по мое мнение обобщава колоритната му личност:

Някои хора разправят за мен, че съм ужасен човек. Но това не е така – аз имам сърце на мил, чувствителен юноша. Пазя го в един буркан със спирт на бюрото си. – Стивън Кинг

 

От Мира Мирчева

Може да харесате също: