За жените в музиката
Те са примадони, бунтарки, легенди. Те са музикантки, музи и майки. Едновременно. Жените на сцената винаги са ме впечатлявали с невероятната си сила и решителност. Те винаги са едно със своята публика, винаги една крачка напред в социалните движения и винаги готови да загубят всичко, само и само да бъдат най-добрата си версия. Много често за жените в изкуството се казва, че за да успеят, трябва първо да се научат да бъдат мъжкарани, а после да надскочат мъжете, за да се откроят. И те го правят с привидна лекота. Точно защото винаги дават повече от себе си от необходимото, те оставят трайна следа в чартовете и в сърцата на хората. Техните идеи са променили и продължават да променят всеки музикален жанр, който ни е познат, а много от тях дори създават свои собствени стилове. Заради това днес обръщаме поглед към миналото, настоящето и бъдещето на жените в музиката.
1. Jazz, Blues, Gospel:
Жените не са били приети като звезди на сцената до зората на джаза. Джазът, блусът, соулът и госпълът освобождават домакините с красиви гласове и те се превръщат в кралиците на музикалната сцена, но и в лицата на социална революция. Лейди Ела е една от първите феминистки на сцената, като се изявява като открита, смела и независима изпълнителка, а песните ѝ винаги представят гледната точка на жена, която сама се бори с чувствата си и със социалните нагласи. Една от песните, които най-добре представят това, е Bewitched (Bothered, and Bewildered), в която Кралицата на Джаза ни разказва за влюбването, раздялата и преодоляването на болката, които за една жена могат да се случат и за времетраенето на една песен.
Лейди Дей пък е една от първите изпълнителки, които обвързват музиката с движенията за расово равноправие. Изпълнението ѝ на Strange Fruit, което тя обвързва със смъртта на баща си, на когото е отказана медицинска помощ само заради расата му, я превръща в гласа на младите протестиращи.
По нейните стъпки поема и Nina Simone, която започва да пише протестни песни и множествата от протестиращи започват да говорят с гласа на една джаз певица.
Техният завет пази Mavis Staples, съвременничка на Нина Симон, която и до ден днешен пълни концертни и конферентни зали и се бори за правата на човека с песните и речите си.
2. Rock ‘n’ Roll, Psychedelic, Punk:
Рок сцената също е владение на неповторими женски гласове, които са и гласовете на промяната. Като започнем от Janis Joplin, която с песента си Mercedes Benz осъжда класовата сегрегация, а след това слушама и Patti Smith, чиито текстове са колкото поезия, толкова и яростни протестни речи, особено песента ѝ Piss Factory.
На сцената са още Joan Jett, която е една от първите рок бунтарки, и Tracy Chapman, която пази блус традицията с текстовете си със силни социални послания. Те са едни от първите истински феминистки на рок поколението.
Пънкът също има своите примадони, като едни от първите са Bikini Kill. Тяхната музика цели да покаже женската енергия и сила и по нищо не отстъпва на децибелите на мъжете, основали пънка.
Днес GRLwood и Shilpa Ray поемат по техните стъпки, като те обръщат внимание на по-съвременни проблеми като половото равноправие, правата на ЛГБТ обществото и дейността на движението #MeToo.
3. R&B, Rap:
С риск да прозвуча твърде субективно, смея да кажа, че R&B-то принадлежи на жените. Най-влиятелните и иновативни изпълнители в жанра са именно кралиците TLC, Beyonce, Alicia Keys и много други. Те също поемат нелеката задача да изразяват позицията си за различни социални проблеми, но някак си успяват да направят така, че това една жена да изразява мнението си и да води борбите си сама да бъде прието за красиво, привлекателно дори. Феминистки песни като No Scrubs, Flawless***, Pawn It All са прекрасен пример за това.
Рап изпълнителките също са много ценени. Повечето съвременни рап изпълнители, без значение пола, цитират Ms. Lauryn Hill за своя муза.
А музите на бъдещите рапъри изглежда ще бъдат Lizzo и CHIKA, две млади звезди, които не само се борят за правата на жените и за расово равноправие, а и са олицетворението на self-love.
4. Indie:
Инди жанрът е доста труден за дефиниране и може би точно тази свобода за себеизразяване, която предлага, е привлякла едни от най-ярките и нестандартни съвременни гласове. Florence Welch от Florence + The Machine е моя лична фаворитка със силния си глас и невероятния контрол, който има над него. Тя печели фенове и с поетичните си текстове, които са много женствени, искрени и съвременни. Lana Del Rey е друга звезда от инди сцената, която стана известна с меланхоличните си песни и призивите си към овластяване на жените. Brittany Howard е друга изпълнителка със невероятен диапазон, която смесва фолк и американа с R&B, а резултатът е един албум за себепознанието, историята на музиката и разбира се, любовта.
Тепърва на хоризонта на инди сцената изгрява Kelsey Lu, която е също поддръжник на феминистките движения, но не само пее за тях, а и чрез стила си на обличане също изразява ясно позицията си спрямо половото разделение.
5. Experimental:
Някои изпълнителки просто не се вписват и не желаят да се впишат в рамките на някой вече изграден стил и заради това работят сами в стила на експеримента. Bjork е една от първите жени, които се осмеляват да поемат по съвсем неотъпкана пътека, и успява.
Kate Bush също има доста нетипичен подход към музиката, но и до днес тя звучи модерно, ако не и футуристично.
FKA Twigs е от новото поколение на експериментъл творци, като нейните песни заимстват R&B тенденциите за женственост и са новите феминистки химни.
Grimes е друга изпълнителка, която не желае да дефинира стила си и работи по всевъзможни проекти, които я отвеждат към върха на класациите.
А WILLOW е тийн звездата на експериментъл стила, която вече обръща вниманието си към проблемите, които интересуват новото поколение протестиращи и бунтари, но музиката ѝ по-скоро може да се използва като наръчник за себеопознаване и порастване.
От Яна Ц. Пеева
Още от Яна намерете ТУК!
