От А до Я с Филип Лхамсурен: Когато ни е най-трудно, учим най-бързо

Сподели с приятели

В дванадесетият епизод на От А до Я подкаст ми гостува Филип Лхамсурен – един от тримата души, успели да прекосят Амазония без помощен екип. За 6 месеца минава разстояние от 5575 километра пеш, с кану и велосипед. Но днес няма да си говорим за приключенията на Филип в Амазония, защото пътят му до нея е бил толкова труден, колкото пътя през нея. Ще си поговорим за живота като преминаване през една дълбока джунгла, където всяко движение трябва да бъде премерено, защото опасности дебнат отвсякъде, а ти си единственият, който е отговорен за оцеляването си.

Преди и сега

Житейският път на Филип Лхамсурен започва в две села – родопско и монголско. Израства в бежански лагери и интернати, а по-късно се включва в редиците на Френския чуждестранен легион. Но, изненада, и върху това не се фокусираме в епизода. Още в самото начало на разговора, когато представих Филип, той каза, че не е всички тези неща. Сега той не е в Монголия, не е в Родопите, не е в Амазония, не е легионер. Всичко това е минало, което със сигурност е имало огромна роля в оформянето на характера му, но Филип казва, че живее в настоящето.

И така още в първите десет минути на епизода дава един много полезен съвет – трябва да живеем в настоящето, да не лежим върху отминали лаври, да не хабим енергия по приключили събития. Споделя, че животът му сега изобщо не е толкова вълнуващ, колкото е бил, докато е прекосявал Амазонската джунгла. Но е окей с това, „не може постоянно да ни се случва нещо интересно“.

Двама на тавана

Може би ще попитате къде е сега, ако не е на всички тези места или какъв е сега, ако не е всички тези неща. Филип Лхамсурен не спира да пътува из природата, защото тя е единственото нещо, което го кара да се чувства спокоен и разбран. Всъщност още от първите 2 минути на епизода може да забележите, че качеството на звука е различно. Това е така, защото запалих колата и отидох до селото, където живее Филип, за да направим записа.

След като ме почерпи с кафе, домашен кекс и кокос (никога не бях ял кокос), се качихме в тавана на къщата му. Къщата всъщност още не е довършена и на тавана, в импровизираното студио, имаше тухли, каменна и стъклена вата, цимент, инструменти. И затова – малко по-кофти звук, но пък според мен интересно преживяване и разговор пълен с полезни съвети.

Всъщност Филип не е огромен фен на градовете. Още когато е малък, разбира, че неговото място е сред природата. Казва, че това може да се дължи малко или много на факта, че е интровертен. Но колкото повече си говорим за фалша на градския живот, толкова повече разбирам, че не се дължи изцяло на интроверта в него, защото аз пък си падам повече екстроверт.

Френският чуждестранен легион

Споделя, че винаги се е чувствал различен от останалите. Когато е бил млад, никога не е имал нужда да бъде готин или популярен, да се доказва. Но не е и имал с какво толкова да го направи – не е имал пари, бил е принуден да работи, за да оцелее. Затова всъщност се включва в редиците на Френския чуждестранен легион. Филип никога не се определял като войник, но това е бил единственият начин да получи някакво образование, докато изкарва пари.

Това е една работа, едно образование, което хората, които нямат възможност да отидат в университет, избират. Не съм бил командос, не съм стрелял по-добре от останалите и съм държал автомата толкова, колкото и метлата, и строителната мистрия.

В това време неговите съвременници не са имали задачата да се изхранват сами, забавлявали са се, карали са го лежерно. Но Филип е останал верен на себе си – знаел е, че това е един период, една задача, която трябва да изпълни, защото или оцелява там, или остава на улицата.

Свобода, благодарност… дистанция

Филип Лхамсурен казва, че не е герой. Не е безстрашен, не е свободен от страхове и притеснения. Всъщност според него е важно да имаме опасения, защото те ни държат в правия път. Още по-важно е да не им позволяваме да се превръщат в паника или параноя, защото тогава ефектът е обратен. Успял е да се справи с предизвикателствата на живота, не защото е всесилен, а защото е благодарен. Лесно е да се каже, но е трудно да се изпълни. Особено в джунглата, която са градовете.

Тайната на Филип е да не се сравнява с останалите. Но пък и това е лесно да се каже и трудно да се изпълни, когато живеем в общество, в което всеки гледа да е напред. Затова е важно да следваме съвет, който ни е даден още в детската градина – подбирай хората, с които дружиш. Според Филип „няма лоши и добри хора, има грешно премерена дистанция между хората“.

Правото да избираш сам

Важно е да отбележа, че не мразим градовете. Градовете са супер! Ако искаш да станеш лекар, няма как да го направиш от село. Но не е и нужно да бягаш на село, за да се чувстваш добре. Всеки създава своя малка реалност, в която живее. Всеки избира хората, с които общува и всеки избира как да се справи с проблемите си. Много е важно да знаем, че имаме свободата да направим тези избори. А ако нямаме, можем да я извоюваме. Със сигурност ще се чувстваме сами в това, което правим, но в крайна сметка е много по-добре да бъдем себе си, отколкото някой друг.

Често се случва да не сме себе си, защото ни е страх да не бъдем отхвърлени от приятели, родители и други. Но когато си легнем вечер, оставаме сами със себе си и тогава наистина си даваме сметка дали сме доволни от живота, който градим, или не. Най-полезният съвет, който Филип дава е, че не трябва да чакаме да се случи нещо с нас, за да направим такава равносметка. Според него, когато не сме себе си, ние не сме доволни от себе си. Постепенно ни обсебват мисли, че не вършим това, което истински обичаме, че не сме с хората, които истински обичаме, че не сме на мястото, което истински обичаме. И така още от малки „събираме канцерогенност в себе си, която рано или късно избива“.

Разговор за из път

Това е само малка част от нещата, които обсъждаме в разговора. Дължината му е час и четиридесет минути или достатъчно, за да не се чувствате сами, когато потеглите към онова място, на което винаги сте искали да бъдете, но няма с кого да отидете, защото никой не споделя вижданията ви. И това е напълно окей.

Истинските приятелства, истинските сътрудничества и истинската любов идват естествено. В градовете често ги напъваме или ги докарваме до техните предели и затова страдаме. По-добре сам, но на прав път, отколкото на грешен път с грешните хора. Според мен Филип Лхамсурен може да не е герой, но е борец. Ще чуете още една шепа от неговите съвети за справяне с живота. И тъй като не обръщаме много внимание на приключенията му из дивото, може вие да го направите като прочетете книгата му „В прегръдката на Амазония“ или изгледате едноименния филм.

Епизодът е в Spotify
Както и в Mixcloud, Google Podcasts и Apple Podcasts.

Може да харесате също: