Време за сериали

Сподели с приятели
The end of the f***ing world

Точно така изглежда светът в момента – обгърнат в заводски дим, фини прахови частици, мащабни пожари и от съвсем скоро COVID-19. Не точно така обаче изглежда пейзажът в историята на двамата главни персонажи във въпросния сериал, чието име описва не толкова розовото ни състояние. Алиса и Джеймс са двама връстници, които изживяват любовта си далеч от клишета и сладникави съобщения в малките часове на нощта, придружени с минимум три сърца.

Първо, защото телефони изобщо нямат (и не, действието не се развива преди 80те години на миналия век) и второ, защото любовта им изгаря не като горски пожар в пика на лятото, а като течен азот. И въпреки че изглежда невъзможно, между тях се заражда неподправена и необикновена обич, която в края на краищата намира своя път към белия свят. Дали обаче тя оцелява, или е летална, няма да издавам.

Действието се развива във Великобритания, далеч от големите и познати градове, а е концентрирано почти изцяло върху пейзажите с обширни поля, трудно проходими гори, тесни пътища и широко крайбрежие. Това сякаш отвлича вниманието от неособено приятната мисъл за вечно валежното време в тази част на света и го насочва към другата мисъл, че точно валежното време придава чар на картините и насища още повече усещането за меланхолия и безнадеждност в битието на героите.

 

 

Euphoria

В тълковния речник откриваме две значения на думата – или болестно състояние на повишена възбуда и безгрижие, или същите две, но свързани с положителни емоции. В едноименния сериал героите сякаш балансират по границата между двете значения и тежко залитат ту към едното, ту към другото. Разликата с всички останали продукции, в които акцент е гимназиалният живот на поколението Z, е, че еуфорията тук не е провокирана нито от това, че момичетата носят розово в сряда, нито защото момчетата срещат любовта на живота си само защото са създали приложение за срещи.

Еуфорията тук е мрачна, удря в стомаха и иска от теб да заплачеш. Тъгата и тревогите, които понасят персонажите в сериала, все едно са осакатили крилете, които да ги поведат към приказния живот, в който властват само престорената радост и следобедният чай със съседки в неделя. Не че да пиеш чай в неделя следобед е лошо, но не носи същото спокойствие и удовлетворение, ако преди това не си погледнал от ръба на живота, било то заради дрога, отчаяние или тревожност, която стиска гърлото ти и не пуска. Въпреки това хоризонтът започва да се изчиства, ако има кой да ти държи ръката. Докато не я пусне.

 

Младият папа и Новият папа

Ватикана, като един от основните религиозни центрове в света, блести величествено с богата и многовековна история, зад която се крият дълбоки тайни, а да ги опазиш и да се пребориш с тях е нелека задача. Режисьорът Паоло Сорентино открехва завесите на цялата тази постановка да бъдеш папа. Отговорностите са безброй и шансът всеки да се справи сам с тях клони към минимален, но затова зад него стоят още десетки кардинали, свещеници, монахини и PR-и.

Никъде обаче не е упоменато, че всики ще работят в негова полза, и точно тук започва да се заплита кълбото. Младият папа, изглежда, успешно успява да поеме тежестта на титлата, която без съмнение заслужава. За сметка на това новият папа крепи с известно колебание дебелите стени на християнската църква, но с подкрепата на няколко от приближените му всичко си идва на мястото и продължава да се държи без колебание дори когато щафетата отново се предава. В чие поле обаче се задържа топката, още никой не знае.

 

 

 

Краят на света, еуфорията от това, че не се е случил, и вината на даровития млад папа за това обръщат погледа ни към въпроси на нашето съвремие, които сякаш трябва да си задаваме по-често и чиито отговори да търсим не къде да е, а в периметъра на собственото си съзнание.

И трите сериала искат време, необходимо за смилане на емоциите и мислите, които провокират, така че силно препоръчително е да се гледат и анализират при наличие на необичайно много свободно време, а сега, изглежда, е най-подходящият момент. Освен това са придружени с музика, на чийто фон размишляването се улеснява неколкократно. Плейлисти със саундтрака на всеки от сериалите може да намерите в Spotify, търсейки просто името на сериала.

 

От София Аспарухова