„Войната не е с лице на жена“ I LitCast

Сподели с приятели

Умирахме за живота, а още не знаехме какво е това живот. За всичко само бяхме чели по книгите. Аз обичах филми за любов.“

Всеки може да каже, че войната е ад.

Мнозина ще се съгласят и с твърдението, че войните носят само разруха, печал и безсмислие. Тази мисъл като че ли е пуснала корени в умовете на европейците, някои от които не бяха се срещали с войната от близо осемдесет години, а за други последната такава беше преди тридесет. Доскоро бяхме свикнали да мислим за войната като за отживелица, нещо далечно, което се случва на хиляди километри от нас, а ние сякаш бяхме имунизирани от нея, сякаш я бяхме победили, завладели и изкоренили от земите си.

Можехме да мислим за нея само като литература.

Да, вярно е, че войната е ад и че носи само разруха, печал и безсмислие, но за нас тази мисъл беше станала абстрактна, не можехме да я почувстваме, не караше кръвта ни да кипи, не ни вдъхновяваше да излезем и да изразим позицията си срещу това зло, което вилнее на толкова места по света. За нас „Война е ад“ беше мантра изпразнена от значение.  И в крайна сметка бяхме събудени и най-сетне вкусихме реалността. 

„Войната не е с лице на жена“ е книга за избледняващите спомени от войната.

Книга която ни захвърля на фронта посредством спомените на жените сражавали се във Втората световна война, книга която трябва да бъде четена с особено внимание днес. Разказите на ветераните са редактирани минимално. Изказът е оставен такъв, какъвто е.

Войната изведнъж изниква пред очите ни. Виждаме разлагащите се тела на дългия километри фронт. Мирисът на кръв се прокрадва в носовете ни, а ушите ни свикват с ритмичното тракане на картечниците. Но преживяваме и животите на едни жени, които не губят надеждата за спасение, успяват да омекотят ударите на войната, когато трае няколкочасово примирие и които успяват да победят войната, да се завърнат, макар и белязани завинаги, макар и никой да не иска да чуе историите им.

Далеч от сухата фактология  Светлана Алескиевич успява да запише историите на своите героини, да предаде автентичния опит с войната и по този начин да покаже не лицето ѝ в мантрата „Война е ад“, а истинското ѝ, изкривено, приближаващо лице, с грозна душегубна захапка. Алексиевич демонстрира и още нещо: Войната не е с лице на жена, но за нея най-добре говорят жените, отвъд празния героизъм и монотонната пропаганда. 

Епизодът е записан в памет на Орлин Йорданов, наш учител по философия и етика в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“, който ни научи как да четем между редовете и винаги да търсим истината. 

 

Може да харесате също: