„Войната на буквите“ с думи от продуцента

Наистина, уникално е това, че след толкова години ще правим сега средновековен исторически филм. Надявам се да провокира интерес, защото въпросът е параграф 22 – яйцето или кокошката. Първо правим исторически филми, за да може зрителят да ги хареса и да правим още от тях. Или обратното – зрителят иска ли исторически филми и тогава да ги правим. Смятам, че нещата са обвързани. Няма как зрителят да знае дали иска или не, преди да е видял. Имаме няколко примера с опити за исторически сериали, но от съвсем друга епоха. За Средновековието като интересен период историята ни филм не е правен от почти 40 години.“

 

Подочух, че скоро ще има премиера българска средновековна драма. По времето на цар Симеон. Филмовият и историческият нърд в мен се събудиха. При възможността да направя интервю с продуцента на сериала, отговорът беше ясно и силно „Да!“.

Кой е Габриел Георгиев?

Роден през 1976 г. и е един от най-изтъкнатите продуценти в България. Списъкът с филми и сериали с негово участие е дълъг, но акцентите падат върху „Откраднат живот“, „Воевода“, „Непобедимите 2“ и „Вила Роза“.

 

 

От своя страна сериалът „Войната на буквите“ е под режисурата на Виктор Чучков („Тилт“ 2011) и Зоран Петровски. Участват Захари Бахаров, Теодора Духовникова, Деян Донков и други.

 

Кога се зароди идеята за адаптация на „Войната на буквите“?

Имам нескрито любопитство към нашата история, защото в световен аспект културно-историческото наследство на всяка една държава е инспирация за създаването на филми, сериали и други аудиовизуални произведения. В България е малко по-трудно да се правят исторически филми поради обстоятелството, че сме малък пазар и държавната помощ, задължителна при създаването на сериали и филми в епоха, не е достатъчна, за да се правят според качествата, които съвременният зрител изисква.

Българският зрител няма ограничението да гледа само сериали, направени в страната. Той гледа, както и останалите зрители по света, съдържание, направено навсякъде – Холивуд, другите европейски държави, където има по-големи възможности за висококачествени филми. Любопитството ми произтича от това, че смятам, че нашата история има много персонажи, образи, сюжети и лични истории, които са достойни за филмиране. Те трябва да бъдат разказвани и показвани на света. Идеята за адаптация на романа дойде именно от това желание.

Не познавах романа до момента, в който мой познат ми каза, че „Войната на буквите“ си заслужава да бъде прочетен, въпреки че с автора (Людмила Филипова) се познаваме от доста години и сме лични приятели. Романът имаше драматургичен конструкт, който позволяваше да бъде адаптиран за филм или сериал. Това беше първата стъпка – възможността за адаптация. Конфликтите бяха построени по увлекателен начин, движат действието и персонажите напред, което е много благодатно за кино.

 

 

Относно филмите в епоха. Отдавна – почти от големите исторически драми от 80-те – на българския пазар не е правен подобен мащабен средновековен проект.

Да. От почти 40 години не е правен такъв филм. Навремето се произвеждаше от БНТ и от Киностудио „Бояна“, но с държавни средства. Тоест, тогава бюджетите са били адекватни на нуждите за производство. Разбира се, да направиш филм в епоха във всички аспекти е пъти по-скъпо. Средата на случване на действието, костюмите, актьорската игра, трябва да изглеждат достоверно в епоха.

Ако нещо не е съобразено, то дразни зрителя. Грешките могат да извадят зрителя от историята. Тогава той спира следи историята и започва да следи неща, които са чисто технически. Затова т. нар. “period drama” изисква толкова средства, които просто трябва да бъдат обезпечени, за да се получи максимално добре. Подобни проекти също изискват и мащаб – батални сцени, строене на големи декори на градове, които вече не съществуват.

Наративът за „Златния век“ често е почти митологизиран в учебниците по история. Как е представен този аспект в сериала?

Златният век не касае само териториалното разширение на държавата, а най-вече културното развитие. Това е основната референция, която имаме за златния век. В нашия случай пресъздаването и усещането за епохата идва от отношението на образа на Симеон. Той олицетворява тенденцията за ограмотяване и изваждане на културата и образованието на преден план. Смятам, че сме го показали по много категоричен начин.

Има една запомняща се (надявам се да стане запомняща се) реплика на Симеон, няма да издавам коя е тя. В нея той заключва еманацията на светоусещането и визията си относно мястото на българите Европа и в света.

Кога и как бе одобрен проектът?

Първоначално „Войната на буквите“ бе замислен като сериал за чуждия пазар поради обстоятелствата, че можеше да се направи с много по-голям бюджет. Имахме разговори с международни партньори, които да финансират създаването на сериал по романа на Людмила Филипова. Но имаше едно пречещо обстоятелство – сериалът трябваше да бъде написан, заснет и изигран на английски език. Това само по себе си беше препъникамък, защото искахме да пресъздадем изключително българска история.

След първоначалната идея и проучването, което направихме за възможностите за финансиране, в края на 2020 г. се появи редовната конкурсна сесия на БНТ за филмопроизводство. Подадохме документи в раздел „Български сериал“, базиран на роман от съвременен български автор. През май 2021 г. излязоха резултатите и бяхме селектирани в тази категория, което беше страхотно. Даде ни се възможност да направим сериала, ала с ограниченията на българския пазар.

Имате ли планове за международно разширяване след българската премиера?

Да. Вярваме с екипа, че съдържанието е на достатъчно високо ниво, че да импонира на аудитория извън България. Имаме разговори с международните партньори по отношение на бъдеща дистрибуция в чужбина, но очакваме първо реакциите от ефира.

Вече получавате зрителски отзиви след трейлъра на сериала. Какви са очакванията ви след първоначалните реакции?

Имаме доста необичаен брой гледания само за 3 дни (бел.авт.: откогато е направено интервюто) в профилите на актьорите и сериала в различните социални мрежи. Това, разбира се, ме радва.

Какви са моите очаквания? Опитвам се да съм консервативен, защото невинаги представата на хората, които създават съдържанието и на тези, които го потребяват, съвпада. Понякога смятаме, че нашата история е изключително вълнуваща, а зрителят не е готов или не е на същата вълна. Обстоятелство, че исторически филм не е правен от почти 40 години ме възпира от категорични очаквания. Смятам, че съдържанието е изключително качествено като драматургия. Тя е заложена в романа и сме я доразвили.

Сериалът няма претенции за историческа достоверност във всяко нещо, което пресъздава – образ, събитие, поведение. Персонажите са базирани на исторически личности, факти и обстоятелства, но имат и голяма доза художественост.

В най-доброто развитие на обстоятелствата се надявам този сериал да отключи вратичка и да започнат да се правят по-често филми и сериали на историческа тематика. Това е най-голямата ми надежда, защото през годините ние и наши колеги сме се ограничавали от това да правим исторически филми поради това, че са скъпи и трудни, с негарантиран успех. Надявам се зрителят да утвърди това, че има нужда от това да се правят подобни филми и сериали.

Какви бяха трудностите в реализацията на сериала?

Най-основната трудност идва по линия да се създаде достоверна среда. В България няма запазен исторически паметник в оригиналния си вид, като изключим една църква в София. Липсва архитектурна среда, която става за снимки. Не можем да влезем в Преслав, защото от Преслав са останали само руини, които донякъде са възстановени. За да снимаме, трябва да се направи декор. Основният фокус на продукцията, изключваме съдържанието, беше как и къде създаваме средата, в която играят актьорите.

Трябваше да построим декори за интериорите, но остана въпросът как ще се пресъздаде Преслав. Пресъздаването на столицата пораждаше други поредици от трудности – как да направиш екстериор с много ограничен бюджет на средновековен български град. А Преслав като столица е бил колосално съоръжение.

Когато правихме проучване, нашият художник-сценограф, французин, прекара няколко седмици в Преслав и събеседваше с директора на музея в града. Накрая откри много интересни факти като това, че градът е бил от малкото в Европа през Х в. с изградена канализация. Аз не го знаех. Друг любопитен факт е, че в Преслав е имало изключително много чешми и водоизточници, което е било винаги проблем за средновековните градове.

Самият град има две стени. Вътрешният град, цитаделата, където живее царят и аристокрацията и пространство между цитаделата и външната стена на града, където са живели гражданите, там са идвали селяните да продават на тържищата. В момента това, което е открито или изследвано от археолозите, е едва 15% от града. Това пораждаше друг проблем – как е изглеждал Преслав.

Знаем как са изглеждали някои от сградите във вътрешния град, но не знаем точния изглед на града. В официалния план на града имаше сгради, които липсваха в другия. Оказва се, че във вътрешния град е имало покрити коридори, които са служили за свързване на обществени сгради вътре в цитаделата. Подобно нещо съм виждал в италиански градове от по-късни времена.

 

 

Част от действието се развива в Константинопол. Имало ли е снимки извън България?

За съжаление, нямахме тази възможност. Казвам за съжаление, защото снимки извън България дават контраст на картината. Константинопол го пресъздадохме на римските декори в „Ню Бояна“. Студиото помогна на проекта с много реквизит, декори, костюми. Част от декорите ги построихме – интериорите на Константинопол, преславските интериори и част екстериора на средновековната българска столица. Решението бе да не затваряме сцените само в интериори, а да имаме и въздух, зрителят да се докосне до ежедневието на средновековния човек.

Какъв е уникалният елемент във войната на буквите?

Това е кирилицата, защото никога не е правен филм с основен сюжет около кирилицата – нито от български, нито от чуждестранни кинодейци. По данни от 2019 г. на Европейската комисия приблизително 250 млн. души използват напълно или отчасти кирилицата. Това беше информация, която изникна след първоначалното проучване за сериала. Дали ще импонира на сегашната аудитория, която използва кирилицата, предстои да разберем.

Защо „Войната на буквите“ е важна за българската аудитория?

На първо място заради история ни. Най-хубавият, най-интересният начин да се покаже някоя историческа тема си остава филмът. Провокирането на любопитство към нашата история е важно за мен, защото имаме какво да покажем. Имаме доста сюжети, доста съдби, които заслужават да бъдат пресъздадени в съвременното българско кино.

 

 

Последно, кой ви е любимият период от историята ни?

Изкушавам да кажа, че е това е Средновековието, но всъщност те са два. Любимият ми период от по-ново време е следосвобожденска България поради подема, който българите сме имали веднага след Освобождението, ентусиазма, дейността на хората към съгражданите и държавата си.

Средновековието ми е безкрайно любопитно, защото няма много конкретна информация, тоест има какво да се открива. От гледна точка на просперитет и ентусиазъм България след Освобождението ми е също много любима.

Кога е премиерата на първия епизод?

На 15 януари, неделя, по БНТ 1 от 21 часа.

 

Интервюто е на Волен Чилов