Визуалните албуми – разказ в музика

В днешно време музикалното видео е задължителна част от изкуството на много артисти. То има силата да даде нови измерения на песента, да представи начина, по който музиканта усеща собственото си произведение. Какво се случва, когато всички песни от един албум получат визуализация – за визуалните албуми разказва Анна Командарева.

Визуалният албум представлява едно по-различно творческо начинание. Било то концепция от няколко музикални видеа или всички песни, обединени в пълнометражен филм, визуалният албум придава ново измерение на песните от албума, а именно – наратива. Получава се чувство за цялостност, а всяка следваща песен се превръща в парче от пъзел, съставящ основното послание. Крайният резултат – спиращи дъха музикално-визуални произведения на изкуството, които ни карат освен да обичаме още повече албума, но и да се почувстваме една идея по-близо до музиканта.

Изненадващо е колко много от познатите ни и любими артисти са си послужили с този развиващ се жанр. Представям ви една малка част от музикантите, превърнали албумите си във визуални произведения. 

The Beatles – A hard day’s night (1964)

Ако трябва да определим първоизточника на визуалните албуми, това със сигурност би бил първият от многото филми на Бийтълс – A hard day’s night. Създаден през най-напечените години на така наречената „бийтълмания“, той  за нула време се превръща, а и до ден днешен се счита, за абсолютен успех. Лентата се базира на третия студиен албум на вече световноизвестните момчета от Ливърпул – A hard day’s night. Тя проследява един „нормален ден“ в живота на легендарните Бийтълс, изпълнен с комедия, чар, абсурд и разбира се, много музика.

Pink Floyd – The Wall (1982)

Определено една от най-гениалните визуализации. The Wall отдавна се счита за класика. Филмът проследява рок музиканта Пинк, който преживява загубата на баща си, и стената, която той създава около себе си, борейки се с болката. Бунтарски и мрачен, разглежда темите за психичните разстройства, наркозависимостите, фашизма и насилието. Този албум е култов, а и ключов за времето си. 

Daft Punk – Interstella 5555 (2003)

Sci-fi анимация, напомняща на детските филмчета, които сме гледали като малки. Interstella 5555 бълва в цвят и екшън на фона на музиката от хитовия албум на Daft Punk Discovery. Сюжетът е достатъчно шантав, за да оправдае очакванията ни и да ни накара да се съмняваме в произхода на дуото. Филмът разказва за извънземни музиканти, пленени от зло записващо студио, което ги принуждава да изпълняват музиката си на Земята.

Kanye West – Runaway (2010)

В 35-минутния късометражен филм, обединяващ песни от емблематичния албум My Beautiful Dark Twisted Fantasy, Кание ни разказва историята на младия мъж Грифин и неговата любима полужена – полуфеникс. Runaway е всичко, което Кание иска да каже на музикалната индустрия, поднесено с изтънчен символизъм  и финес. Колкото и да е шантав, филмът държи вниманието на зрителя през цялото време. Впечатлява с много експлозии, контемпорари балет и разбира се, музиката на Кание.

Florence and the Machine – The Odyssey (2016)

В своя 47-минутен, доста щур и определено визуален, „арт“ филм, Флорънс комбинира видеата на 6 песни от албума How Big, How Blue, How Beautiful (2015). Визуализацията е вдъхновена от епични поеми, като едноименната „Одисея“ на Омир или „Божествена комедия“ на Данте и проследява Флорънс по пътя на себеоткриването след болката на разбитото сърце. Със своите дълги и артистични кадри, великолепна хореография, зашеметяващи локации и много символизъм, The Odyssey перфектно отразява както стила, така и посланието на изкуството на Florence and the Machine. 

Beyonce – Lemonade (2016)

Това е вторият, (но не и последният, обаче със сигурност най-успешният) визуален албум на Бионсе, с който тя зашемети феновете си през 2016. „Колекцията от късометражни филми“, както се определя проекта, проследява живота на една млада жена и докосва теми като пола, расата и класата. Lemonade е изживяване. Всяка следваща част, сияеща от живот и енергия, надгражда предишната и остава дълго време в сърцето на зрителя.

The Lumineers – The Ballad of Cleopatra (2017)

The Lumineers няколко пъти са споделяли какво ги е вдъхновило да създадат албума Cleopatra. Изненадващо, тяхната муза се оказва грузинска таксиметрова шофьорка, която групата среща по време на едно от своите турнета. Филмът, подобно на албума, също се върти около нея. В 25 минути проследяваме същата тази Клеопатра, която кара такси, преминаваща през различни фази от живота си. Сантиментален и приятен за гледане, (и слушане, разбира се), The Ballad of Cleopatra, най-просто казано, топли сърцата на зрителите си.

Thom Yorke – Anima (2019)

Anima представя само три песни от едноименния соло албум на Том Йорк (Radiohead), но със сигурност заслужава всички адмирации. Страхотната режисьорска работа на Пол Томас Андерсън, (познат ни от Magnolia, A Phantom Thread, There will be blood), пленителната музика на Том Йорк и зашеметяващата хореография на Деймиън Жалет карат зрителя да се чувства все едно е на театрална постановка на музикална версия на „1984“ на Дж. Оруел (книгата всъщност е и вдъхновила голяма част от проекта) и това… работи перфектно

В рамките на едва 15 минути музиката на Том Йорк ни отвежда на едно определено визуално, много съвременно шоу, което със сигурно ще искаме да гледаме и втори път. 

От Анна Командарева