Животът и неговите граници във „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри I Litcast

Животът и границите му във „Вино от глухарчета“

Какви други нови глупости си надраскал там? — Че съм жив. — Хе, хе — това е старо. — Това, че мисля за него, че го забелязвам, то е новото. Човек прави разни неща и не обръща внимание. А сетне внезапно, оглеждаш се и изведнъж осъзнаваш какво правиш, и всъщност тогава е първият път, когато истински го правиш.

Животът е нещо, което притежаваме без поначало да осъзнаваме напълно. Приемаме го като нещо инструментално, притежаваме го по подразбиране и не го проблематизираме до онзи момент, в който помислим, забележим и усетим, че сме живи. И че някой ден няма да сме. Че ще се върнем в небитието и така ще приключи краткият проблясък на нашето съществуване насред безкрая на космическата тишина.

Буря в чаена лъжица

Какво следва от това осъзнаване? Впускаме ли се тогава истински в живота? Пресътворяваме ли смисъла по свое желание и стараем ли се да натоварим атомичния си, малък и кратък живот с него? Или биваме парализирани от мисълта и замръзваме в очакване на наближаващата катастрофа? Това са част от въпросите, които Рей Бредбъри разглежда във „Вино от глухарчета“, заедно с детството, прехода към младостта и безмерната красота на лятото.

Дванадесетгодишният Дъглас Сполдинг, който изживява тъгата и радостта на лято 1929-то в родния си Грийнтаун, се среща за първи път с живота и смъртта и гравитира между детската наслада от непосредствения опит и зрялото философстване върху него. Книгата е едно от най-личните произведения на Бредбъри, като главният герой е базиран на него, когато е бил на същата възраст. Може да се каже и че е едно от най-дълбоките му произведения, в което използва пълния потенциал на магическия реализъм и го посвещава на любовта към живота.

Водещ на Литкаст е Беркант Исаев, а гост е Криста Велкова, която може би помните от първия епизод на поредицата. Темата, разбира се, е животът и неговите граници във „Вино от глухарчета“.