Виктория Динкова – VICK и музиката като спасение
Виктория Динкова говори с музиката си. Говори с думите, които изрича и даже с паузите, които прави между тях. Ако сте гледали Гласът на България, няма как да не сте я забеляли. Според нас обаче е доста по-различно… и много по-лично да я чуете.
Как от Виктория Динкова стана VICK?
Преди 3 години (бел.ред.: интервюто е от пролетта на 2018 г.) с Жоро от ОСТАВА си говорихме за артистичен псевдоним. На мен ми се искаше да комбинирам по никакъв начин себе си в 4 букви и това беше най-близко до мен – VICK.
Хората те познават от “Гласът на България”. Участието ти там беше точно като извикване, сега разбирам. От колко време се занимаваш с музика?
От 7 години. Сега съм на 22. Преди 7 години бях на 15 и влязох в рок банда. Бях с приятели вкъщи, знаех, че пея, но бях и много срамежлива, за да го показвам. Моите приятели решиха да накарат майка ми да ме запише на уроци, а след това учителката ми ме запозна с момчетата от рок бандата. Бях с тях близо 3 години. Правихме парчета на Bon Jovi, Sixx:A.M.
Това ли е твоята музика?
По-скоро алтърнатив рок… Доста се промених през това време. Аз самата бях по-агресивна. От друга страна бях в една група с 3 момчета, които обичат рок и обичат да викат и аз все пак трябваше да се впиша.
Уроците
На какво те научи това време?
Научи ме на дисциплина и самоконтрол. Аз бях доста притеснителна, както казах, а те искаха да правим концерти във Варна. От една страна научих неща за себе си. Научих се и да се отпускам, да се свързвам с тях, за да правим нещо заедно. С първата банда бяхме заедно 2 години, след това се преместих с друга банда.
Опитваш ли да свириш на някакъв музикален инструмент?
В момента се уча да свиря на китара. С пианото съм по на “ти”.
Как се промени музикалният ти вкус през годините?
Премени се като резултат на промяната в мен самата. Когато бях малка, имах доста проблеми и ми се налагаше да слушам музика, за да бягам от разни състояния или да разбера това, което се случва с мен. През текстовете на песните разбирах какво се случва с живота ми.
Имаш ли моменти, които свързваш с конкретни песни?
Да, имам. Дори в момента. Напоследък слушам една нова алтърнатив банда – Highly Suspect, която можете да чуете в този подкаст.
Думите
Важни ли са текстовете в една песен?
Думите винаги са били важни за мен – текст на някоя песен или нещо, което някой ми казва.
Дай ми пример?
Може би Майкъл Джаксън. Харесва ми как Майкъл разказва всяка една песен. Реално е, но и казано толкова красиво… Имам чувството, че точно този артист е бил до мен в тежки моменти и ме е подкрепял. Слагах си слушалките и слушах гласа му. И някак вече не се фокусирах върху нещата, които ме дразнеха.
Палиш ли лесно?
Понякога да. Това, което ме вади от равновесие, е нетолерантността. Не е нужно да обичаш, дори да уважаваш хората, но трябва да ги приемеш и да си помислиш, че те имат своите истории, те имат свои обувки, в които ходят.
За кои неща ти е по-лесно да пееш, отколкото да говориш?
Много хубав въпрос. Не съм мислила. Може би за чувствата – трудно ми е да изкажа всичко, което чувствам. Понякога тези чувства са толкова много, различни, силни, че не мога да говоря за тях.
Какво, освен музиката, те спасява, когато си на 16 години?
На 16 аз се чувствах отвратително. Предполагам за много хора е така. Това, което искам да кажа на всички на тази възраст, е да търсят и да се свързват с хора, които мислят като тях, да търсят неща, които им помагат да се чувстват приети и разбрани.
Когато сме на 16 най-често страдаме, защото се чувстваме неразбрани, неприети. Не знаем какво да правим, как да се ориентираме в живота, притиска ни обществената рамка, че трябва да се превърнем в едно конкретно нещо. Трудно се минава през това. Обърнете си погледа към някого, който ви разбира.
