ИнфлуенсъриТЕ – Рада Бонева, Флора Стратиева, Теди Рафаилова, Юлиан Караджов

Сподели с приятели

Какво прави един инфлуенсър успешен?

Това е темата на дискусията с инфлуенсъри, които работят в различни формати – YouTube, Podcast, Instagram. Те са на различна възраст и с различен тематичен профил. Флора Стратиева, Рада Бонева (блогър, влогър и водещ на подкаст), Теди Рафаилова (книжен блогър) и Юли Караджов, автор на подкаста “От А до Я“. Тази среща е част от форума Базар на професиите 2020, организиран от Българската мрежа на глобалния договор на ООН. Ние имахме удоволствието да сме там каго водещи на форума, а Юлиан от екипа на Teen Station беше участник и в дискусията.

Представете се чрез последния проект, по който работихте!

Флора: Първо искам още веднъж да благодаря за поканата. Последният ми влог показва как аз отивам и инспектирам един завод. Tова се свързва доста с моята личност, понеже се интересувам от икономика, политика и всякакви обществени теми. Затова с една от компаниите, с които работя, решихме да отидем и да покажем по такъв начин индустриалното производство, за да има и такова, малко по-различно съдържание в YouTube.

Теди: Здравейте, благодаря също за поканата. Аз съм книжен блогър. И уебсайта ми, и моят инстаграм акаунт, в който има снимки на книги, са посветени на това да представям колкото се може повече различни четива по начин, който действително стимулира четенето. Последното ревю, което написах, е посветено на книгата “Третият роман” на една българска писателка, която се казва Камелия Кучер. Тя е един от най-завършените автори, що се отнася до исторически романи, а нейните книги са едни от най-препоръчваните от мен.

Новото нещо, което обявявам за първи път днес тук, е това, че отново правя коледно читателско предизвикателство. Аз съм известна с това, че винаги правя месечни предизвикателства в Инстаграм, в които обикновено се включват между 200 и 300 души.

Рада: Днес редактирах последния си подкаст, с който отбелязвам една година от стартирането на “Радините вълнения”. Иначе написах статия за подкастите, които аз най-често слушам, но може би по-малко хора познават. А и една рецепта за веган мусака (смее се).

Юли: Аз съм водещ на подкаст в младежката медия Teen Station, подкастът се казва “От А до Я”. Името го откраднах от един магазин за левче за всякакви стоки (смее се). Той е политематичен и образователен, като главният фокус е личностното развитие. Последният материал, който направих, е един епизод с мой приятел на тема “Криза на идентичността”. Тази дилема е много често срещана сред младежите и сред по-възрастните хора и е изключително интересен дял от психологията. Споделихме нашите преживявания, как сме я преодолели и дадохме съвети на нашата публика. Това е типът на темите в моя подкаст, гостите са винаги много интересни и вдъхновяващи.

Как се става инфлуенсър

Кога всъщност разбрахте, че сте влиятелни? В кой момент усетихте, че имате публика, и изненада ли ви това?

Флора: Започнах да се занимавам с YouTube, докато се намирах в Англия. Живеейки изолирана от абонатите си в чужбина, нямаше как да усетя колко много души всъщност ме гледат. Но след като се прибрах в България, хората почнаха да ме спират за снимки и да ми казват, че са ме видели някъде. Тогава за първи път усетих, че съм станала повече от някого, който качва видеа в YouTube просто за забавление. Всъщност мисля, че беше изключително полезно, че живях в чужбина по време на преходния период от това да ме гледат само приятели и роднини до това да достигам хиляди хора.

Теди: И при мен историята беше малко като при Флора. Започнах блога си в момента, в който осъзнах, че не ми се занимава повече с право (нещото, което завърших). Тогава се изолирах в стаята си, четях книги и се съсредоточих върху това да се развивам в социалните мрежи, да се науча как да снимам, как да пиша по-добре. Писането за книги е изключително трудно, особено когато искаш да мотивираш хората и те да ги прочетат, а не просто да им разкажеш какво се случва.

Усетих влиянието, когато хората започнаха да ми казват, че са чели книги по мои препоръки. Тогава осъзнах, че съм започнала да вървя по пътя, по който трябва да вървя, че мога да мотивирам някого да излезе от зоната си за комфорт. Първият път, когато ме разпознаха, разбира се, беше в книжарница. Две момиченца стояха и ме гледаха, докато аз си избирах книги. В първия момент не можех да си обясня защо го правеха, но после се заговорихме и научих. Но моментът, когато отстъпих крачка назад, беше, когато Мила Ташева от АзЧета ме разпозна на едно събитие – реакцията ми тогава буквално беше “Айде, стига бе!”.

Рада: Стартирах своя блог Thrift Sheep с желанието да разчупя стереотипите за пазаруването втора ръка, което е нещо като табу в България. И усетих, че не го четат само моите приятели, когато случайни хора започнаха да ми пращат снимки на нещата, които си купуват. Чувството, че това, което съм искала да кажа, е било от значение, беше незаменимо. Темите на блога ми доста се промениха с времето, но оттам, където тръгнах, резултатът не закъсня.

Юли: Когато хора, които не познаваш, започнат да дават обратна връзка, тогава вече разбираш, че не правиш това за майка си, баща си и баба си. И това е доста изненадващо – не мисля, че някой от нас е почнал с идеята да става известен, всички сме го направили, защото ни е приятно. И когато видиш позитивна обратна връзка, разбираш колко обширна е аудиторията ти всъщност. За мен този момент беше в Инстаграм, когато ми казаха, че подкастът ми е допринесъл за справяне с проблеми, които тийнейджърите срещат. Това даже не ми дава чувството, че имам влияние над някаква група от хора, а чувство за удовлетворение, че съм успял да помогна на някого. Че усилията по цялата продукция не са били напразно.

Отговорността към публиката

Смущавате ли се понякога от факта, че вече имате публика с очаквания към вас?

Флора: Наистина си е огромна отговорност, даже наскоро спорих с приятели по темата. Едната гледна точка е, че правим това, за да изразяваме себе си, да бъдем креативни. Но от друга страна, ако искаш да изкарваш пари от това, ти поемаш отговорността да ги адресираш, да четеш коментари, да приемаш критиката им.

Много е трудно да се открие баланс, защото не трябва и да се отива в другата крайност, където мнението на аудиторията е решаващото. Може да има големи несъответствия между твоите идеи и тези на публиката, която понякога иска най-последните трендове. Според мен всеки трябва да си го усети и аз лично смятам, че не е невъзможно да правиш стойностно съдържание, което и да е подходящо за широката аудитория.

А не ти ли тежи, че хората, които те следват, те гледат в устата на практика?

Флора: Абсолютно. Моят канал е и с политическа насоченост, затова гледам да съм неутрална и да не показвам пристрастия. От друга страна, не е и добре да показваш единствено нестойностно съдържание, защото това чисто и просто не е обогатяващо. Но наистина, много ми тежи и въпреки че получавам много позитивни коментари, всеки път, като качвам ново видео, сърцето ми все още тупти.

Да останеш себе си

Рада, колко е важно човек да не губи идентичност и да бъде себе си в нещата, които прави?

Рада: Аз бих казала, че всеки инфлуенсър сам създава очакванията на публиката си. Тя няма да е там, ако не се интересува от това, което съответният човек споделя. За мен е много ключово, когато човек тръгне да прави нещо, да знае в коя посока иска да върви, коя ниша иска да си хване, кой е неговият начин на изразяване. А когато съдържанието е определено като “лично”, той може да си позволи и да бъде по-субективен (и аудиторията не бива да забравя това нещо).

Трудностите, които лично аз срещам като блогър, утвърдил се с това да бъде “еко”, са свързани с това, че веднъж лепнеш ли си такъв етикет, хората започват да ти търсят кусури. Това може да те разклати, но в крайна сметка от значение е подкрепата, която срещаш от другите хора. Най-голямата тежест, която усещам като блогър в тази сфера, е да предавам достоверна информация.

Всеки от вас е инфлуенсър в определена сфера. Как се променя публиката ви? Теди, при теб как се случиха нещата? Успя ли да възпиташ през всички тези години публика, станаха ли повече хората, които те следват и заради твоята работа?

Теди: Първо искам да спомена тази автоцензура, за която стана въпрос. Аз също си я налагам. Има чудесни инструменти в социалните мрежи, чрез които можем да измерваме на каква възраст е нашата аудитория. Аз съм на 28 години и за мен е много важно да наблюдавам годините на публиката си. В момента тя се състои от хора между 15 и 35 години. Това е изключително широк кръг от интереси, затова се опитвам да намеря баланса между представените книги.

Гледам да има книжки, които могат да се четат от тийнейджъри. Гледам да има книжки, които могат да са интересни на майки с деца, защото и доста майки ме следват. Същевременно искам да има достатъчно професионална литература. В случая аз се занимавам с дигитален маркетинг и затова много често засягам темата за комуникацията в социалните си медии. При мен автоцензурата е от гледна точка на подбора на темите, за които да говоря, но тя не ми пречи да бъда вярна на себе си.

Още от началото на сайта си имам основни принципи на работа – например много рядко пиша негативни ревюта. Ако получа продукт или книга, които не са ми харесали, няма да направя негативно ревю за тях. По-скоро ще дам обратна връзка на издателя, че това не е моята “чаша чай”. В историята на блога си съм правила само две негативни ревюта. Едното беше за книга, заредена със сексизъм, (а модерният феминизъм е едно от нещата, които аз наистина искам да предам на аудиторията си). Другото беше за книга, откровено насърчаваща насилието над жени.

Както вече споменах, част от платформата ми е адвокирането за равенството между половете. Това общо взето са нещата, около които аз събирам своята аудитория. Така мога да привлека не само хора, които четат книги, но и такива, които искат да научат повече за социалните мрежи или начините, по които можем да заживеем в един доста по-приятен свят.

Работа 24/7

Ако си инфлуенсър, работиш основно онлайн. Има ли моменти, в които можете да изключите и да сте изцяло офлайн? Много млади хора си мислят, че няма по-лесно изкарани пари от тези на инфлуенсърите. Какво бихте им казали, за да ги приземите и да им докажете, че това може да е работа на пълен работен ден?

Юли: Заблуда е, че професията е лесна и че всичко става бързо. Да, има примери за много хора, които са успели бързо, но след като изградиш една аудитория, ти правиш и една рамка. Това да си инфлуенсър не означава само да създаваш съдържание – трябва да познаваш добре публиката си и демографията ѝ, да измисляш контент, подходящ за нея. Понякога трябва да спазваш и график, например, да качваш всеки петък. Но хора сме – понякога не сме креативни, можем да пропуснем три поредни петъка. Тогава и аудиторията губи интерес към теб и спира да расте.

Продукцията си е отделна част, там влиза много време. Не съм засичал точно, честно казано, но монтирам един епизод средно за 5 дни, като отделям по около 2 часа на ден. После идва пък промотирането, което в много големи компании се върши от copywriter-и, но ти го правиш сам за себе си.

Момичета, вие правите и видео. По колко време отделяте на един от материалите си?

Флора: Наистина отнема много време. Даже направих едно видео по тази тема. Когато предизвикателствата “24 часа правя това” бяха популярни, аз се включих с “Работя 24 часа”

Обичам да работя и ми доставя удоволствие.

Но не виждам разликата между това да седя на компютър и да обработвам едно видео десетки часове и това да седя на компютъра и да пиша имейли и да приемам обаждания в стандартна “офис” работа. Защо това да е общоприето за професия, а да си инфлуенсър не? Разбира се, зависи и за какъв тип съдържание говорим.

Възможно е да заснемеш видео за два часа и после да го обработиш за още толкова. Но веднъж почнеш ли да правиш по-сложни монтажни неща, хората вече го очакват винаги от теб. Затова и именно по-трудоемките ми видеа са по-популярни и на мен ми е по-приятно да се занимавам с тях. В последната година обаче се старая да правя всякакви клипове, а не само такива в една ниша – просто защото имам много идеи.

Рада: При мен също отнема много време. Припознавам се в думите на Юли за подкастите. На мен също ми отнемат по няколко дни. Отделно си имам и работа, която си работя през деня. Фрийлансър съм, занимавам се и аз със социални мрежи и дигитално съдържание за други хора, освен за себе си. В един момент, както казва баба ми, очите ти “изпръскват”.

Но мен на първо място ме движи желанието да бъда полезна и да превключвам от едното на другото много ми помага. Тежко е като времетраене.

За да си инфлуенсър, трябва да си писател, сценарист, copywriter, монтажист, фотограф, маркетинг специалист, счетоводител и какво ли още не.

Не е толкова лесно, колкото да си кажеш: “Ще седна сега да се снимам. Тук имам една рокличка, тук една бутилчица”. Да си инфлуенсър изисква много различни умения, които се усъвършенстват с времето.

Работа или хоби?

А има ли момент, в който мислиш, че това, което правиш, ще стане толкова голям бранд, че ти можеш да си наемеш човек, който да върши част от работата вместо теб? Или никой друг не може да направи твоя продукт като теб?

Рада: Мислила съм си го, специално за аудиопродукцията. Но не искам някой друг да ми го прави, защото не може да го прави така, както аз бих желала. Затова просто бих приоритизирала по различен начин – например да публикувам по-малко в блога. На този етап хората, които произвеждат съдържание по няколко пъти седмично, имат екип зад себе си. Наистина: Сговорна дружина планина повдига. Но аз сама съм си достатъчна.

В продължение на това, което Рада каза, Теди, смяташ ли, че е възможно в един момент човек да е само инфлуенсър?

Теди: Възможно е. Това е една пързалка, по която много хора, особено тийнейджъри се пускат. Мислят си, че от тях се изисква само да се снимат с чанти и гримове, да правят от време на време по някой TikTok, но далеч не е така. Друго, което много често ми казваха, когато реших да си направя блог: “O, ти сега можеш да си сложиш реклами отгоре и да се издържаш от това! И понеже правиш видеа за Инстаграм, защо не ги качваш в YouTube, ще взимаш много пари така!”.

Лесно е да се заблудиш като наблюдаваш примера на американските влогъри, но те имат и невероятни ресурси и екипи зад себе си. Но успехът е и продукт на много труд. Често ме питат: “Как четеш по 130-140 книги на година?”.

Отговорът е, че чета не когато ми се чете, а защото съм книжен блогър.

Съответно съм се разбрала с издатели, които са ми изпратили книгите си за ревю. При мен няма reading slumps. Просто сядаш, отваряш книгата и четеш – истинска работа си е. Вярно е, че е трудно да се издържаш от това да имаш блог и инстаграм акаунт.

Инфлуенсърството не е безплатно – то изисква много умения и много дисциплина.

Дисциплина, която не можеш да постигнеш, ако просто решиш, че искаш да го правиш. Затова много хора като мен, Рада и Флора работят нещо паралелно с поддържането на канала си, за да се издържат.

Тук си идваме на думата – възможно ли е да печелиш достатъчно от това да си инфлуенсър? Много е трудно да се продава съдържание, но как се избират правилните партньори за това? Не е ли като да продавате част от своята личност?

Флора: В началото определено нямаш голям избор от марки. Инфлуенсърството все още е нещо ново. Но много повече компании в България започват да инвестират в това. Вече имаме възможността да избираме само сериозни партньори, които предлагат и договори. Има обаче и хора, които са ми предлагали да рекламирам нещо срещу една безплатна бутилка вино. Трябва да предложиш нещо в замяна, защото

това е доверието на аудиторията ти, то се гради с години.

Не е нещо, което можеш да увеличаваш, когато и както ти искаш.

Аз имах късмета да започна канала си, докато още ходех на училище, т.е. не работех. В момента, в който излязох от училище, вече имах развит канал и имах възможността да подбирам спонсорите си. Първото ми спонсорство беше на 70 000 абоната. Има хора, които промотират всичко, и ги разбирам, трябва нещо да се яде, но аз не бих направила така.

А може ли публиката да ви подкрепя? Рада, какво мислиш ти, може ли публиката да е тази, която да помага на всеки инфлуенсър да развива съдържанието си автентично, без да разчита на спонсори?

Рада: Има варианти, в които пряко публиката може финансово да подкрепя съответния инфлуенсър. Единият вариант е създателят да си направи мърч и зрителят да си купи от него. Пари могат да се печелят и чрез платформи, в които на месечна или еднократна база да подкрепяш даден инфлуенсър, защото харесваш това, което той прави. Всеки сам си избира как да го направи. Но и моралната подкрепа е от значение.

Даже предизвиквам хората, които ни гледат и слушат сега, да отидат при един създател на съдържание и да му кажат “Евала! Много ми харесва това, което правиш!”. Със сигурност ще му оправите деня. Аз лично си скрийншотвам всички мили съобщения и си ги пазя в отделна папка, за да мога при “загубване” да си ги чета и да знам, че мога да се върна обратно в креативния процес.

Относно партньорствата

Вярвам, че още от самото начало човек трябва да си има изградени принципи за това как и с кого работи.

По-малко са хората, които могат да се издържат от монетизации на видеа и реклами в блогове. Наистина повечето пари идват от спонсорствата, затова за мен е важно човек да има своите принципи и да ги отстоява. Аз съм веган, затова няма да рекламирам шпекови салами. Аз съм природозащитник, затова няма да рекламирам шампоани в пластмасови бутилки и стречфолио за кухня (и двете са предложения, които съм получавала). И както партньорите избират с кой инфлуенсър да работят, така и самите инфлуенсъри имат правото да избират спонсорите си.

Разбира се, в България аудиторията е малка, затова ако се издържаш само от това, по-трудно можеш да подбираш кои продукти да позиционираш. Но ако оставиш моралите си да те движат, тогава и съдържанието ти запазва автентичността си. Моето първо партньорство дойде няколко месеца, след като си направих блога, и четири години по-късно още работя с тези хора. А първото платено партньорство ми предложиха една година след създаването на сайта ми.

Попита ме как може и аудиторията да помогне. В нея винаги има някои хора, които работят в подходящи компании. Първо те следват просто като личност, но в последствие можете да се окажете в работни отношения. Зад аудиторията стоят индивидуални личности и ние всички можем да се подкрепяме.

Какви са вашите каузи?

Юли: Когато създаваш съдържание, имаш два избора – да застанеш или да не застанеш зад някаква кауза. Според мен първият вариант е по-добрият, защото така и съдържанието ти става по-стойностно. Тогава не правиш контент просто ей така, а имаш някаква мисия. Идеята зад моя подкаст беше да образовам хората и да разширя светогледа им, защото на мен ми писна да виждам едни и същи “изцепки” (ако така мога да се изразя) ежедневно. Ще дам пример: В метрото съм, опитвам се да сляза, но ме връхлитат 10 души.

Не знам какво си мислят – че като се качат по-бързо, влакът също ще тръгне по-бързо ли? Това ме вбесява, затова целта ми е да накарам хората да мислят. Да се питат по-често въпросите “Защо?” и “Как?”. Друга кауза на подкаста ми е медийната грамотност. Не трябва да сме толкова доверчиви в един свят, в който всеки има възможността да стане инфлуенсър, блогър, да прави подкаст, YouTube видеа. Свободата, която интернетът ни дава, понякога помага на грешните хора да създадат платформа, затова е хубаво човек да внимава кого следи.

Да осиновиш кошер

Теди: Както и в началото споделих, правя доста благотворителни инициативи. Дълги години бях част от Ротеракт, там наистина ме научиха, че когато човек застава зад една кауза не само прави света по-добър, но и вътре в себе си получава чувство за удовлетворение. Лятото имах възможност да даря книжки за повече от 400 лева за една библиотека в гр. Рила. Това беше партньорство, което успях да осъществя благодарение на това, че имам връзка с издателство “Пан” – едно от най-големите и стари издателства за детски книги в България. Читалището, което получи книгите, е малко, с малоброен екип, затова прие дарението с отворени обятия. Даже ми прати снимки на щастливи деца-читатели, което беше много удовлетворяващо.

Библиотеката във Враца пък наскоро също получи първото дарение за своята младежка секция от мен. Другото нещо, което много често промотирам – аз съм осиновител на пчелен кошер, тъй като пчелите са едни от най-работливите създания и са ми едни от любимите животни. И не на последно място, основните ми принципи, свързани с равенство между половете. Друго нещо, в което участвах, е една кампания за застъпници, а именно насърчаване на гласовете, насърчаване на застъпничеството (разбира се, на вече пълнолетните граждани). Изключително много искам да образовам аудиторията си.

За политиката с усмивка

Флора: При мен е доста по-различен случаят, тъй като аз буквално започнах канала си, защото живеех в чужбина и България ми липсваше. Исках по някакъв начин да остана свързана с България. Всичките ми видеа в началото бяха за живота в Англия. След като се прибрах тук, съответно темите ми за Англия свършиха и започнах да правя такива за политиката в България. Неволно политиката стана и моята кауза, защото много хора ми казаха, че заради мен са започнали да се интересуват от нея.

Моите видеа разглеждат политиката от хумористична гледна точка. Никога не говоря сериозно за нея, защото съм само на 20 и знам, че много хора очакват да съм с мозъка на 40-годишен човек и да правя някакви анализи. Някой ден може и така да стане, но засега предпочитам да е развлекателно съдържание. Чрез видеата си опитвам да се накарам и другите млади хора да се интересуват. Аз се интересувам от много малка и се радвам, че голяма част от моята аудитория се интересува активно от политика, без дори да съм я призовавала към това. Сега ще насърчавам зрителите си да гласуват на предстоящите избори, защото не е важно само да се интересуваме, а и да действаме.

Околната среда

Рада: Аз споменах по-рано. Всички тук промотираме това да има будни хора в България, осъзнати и дейни във всеки един аспект и най-вече мислещи. Моята най-голяма кауза е опазването на околната среда. Не толкова от гледна точка на активизъм, колкото от тази на личния пример, който можем да даваме всеки ден. Това, което много обичам да казвам, е:

Чрез малки стъпки правим големи крачки напред. Малките действия помагат за по-дълготрайни навици и това заразява останалите.

Редактор : Жени Янева