Уроци по актьорско майсторство

Зимата тази година ни накара да позабравим онова сублимно усещане, когато след продължително крачене в студа вдишваме благотворния въздух на затоплено помещение. Това чувстваме и ние, щом прекрачваме прага на галерия „Етюд“ в мразовития следобед на 12-ти януари…

С влизането виждаме Силвия, усмихната както винаги, и Галя Борисова, програматор на галерията. Под звука на клокочещия чайник разговаряме за предстоящото живо интервю, което имаме честта да водим. Зрителите прииждат бързо и след двайсетина минути вече не е останало свободно столче в залата.
След кратко представяне от Галя заемаме местата си в удобни кресла, полуобърнати към публиката. Стартираме с въпроса „Коя е Силвия Станоева?“. Краткият отговор е актриса, певица и преди всичко изключително сърдечно момиче, с което имахме късмета да се запознаем. По-изчерпателната версия може да откриете на рубриката ни „Ах, този Бродуей!“.

Една от големите ѝ страсти са международните актьорски обучения. Те се водят от световноизвестни преподаватели: Греам Диксън , Ивана Чабек, Мел Чърчър… Имената им не ни звучат познато, но те работят с актьори като Джим Кери, Брад Пит, Хали Бери, Силвестър Сталоун, Анджелина Джоли и Даниел Крейг. А вече и със Силвия.

Последното си такова обучение тя прави в Лондон (финансирано по програма „Творческо развитие“ на Национален Фонд Култура) в Actors студио, където работи с Мел Чърчър. Очаква много технически упражнения за контрол над лицето, погледа, ръцете, но всъщност Мел ѝ казва съвсем другo: „Ти си актриса и не бива сама да си поставяш ограничения. Аз няма да те уча как да си контролираш лицето. Забрави за това. За мен ти си свободна, смела и аз ти вярвам, когато те гледам“.

Мисълта всъщност е действие.

Това определение вероятно ви звучи парадоксално. Такова се струваше и нас, докато Силвия не ни го разясни:

Дори когато сме безмълвни и просто сме потънали в размишления, ние играем, имаме вътрешен монолог. Емоцията и всяка една мисъл се чете на лицето. Поради тази причина в моментите, когато не говори и е сравнително статичен, актьорът не бива да фокусира съзнанието си върху външния си вид или следващата си реплика. Той трябва да мисли това, което би мислил и неговият герой в дадения момент. В противен случай рискува очите да се взират безцелно в пространството.

Погледът

Празният поглед е пагубен за истинността на всяка една сцена, особено на големия екран. „В киносалона лицето ти е 50 пъти по-голямо от нормалното. Всяко мускулно трепване може да е фатално. Именно затова има толкова много техники за контрол. Мел обаче ни насърчава да сме естествени, с което се отличава“ – разказва Силвия.

Диалогът

Ако в киното ключова роля играе визуалното, то в телевизията и в театъра определящ е диалогът. „Сериалите обикновено не се гледат, те се слушат. Пускаме си ги за фон, докато вършим домакинската работа например“. В театъра тези диалози понякога звучат неестествено. „Дори шепненето там трябва да бъде артикулирано, за да те чуят зрителите от последния ред“. Това са очевидни разлики, за които ние като консуматори на изкуството не се замисляме.

Подготовката

Подготовката за влизане в роля съответно също варира, но и в театъра и в киното, актьорът трябва да свърши много работа сам преди същинското представление или преди снимките. На сцената подготовката се случва по време на репетициите, докато в киното често нямаш репетиции, но от актьора се изисква да познава добре героя си преди да стъпи на терен.

Различните школи предлагат различни техники за влизане в обстоятелства – едни съветват актьорите да си припомнят лични, травмиращ събития от миналото, други предлагат работа с „психологическия жест“. Някои актьори прекарват дълги часове в слушане на подходящата музика, четене на книги и статии, визуализации. Но е важно да не се прекалява. Ако твърде много се задълбае в същия този психологизъм, може да бъде емоционално изтощаващо и когато стане време за сцената, актьорът внезапно да се почувства изцеден.

Към края идва време за няколко демонстрации и упражнения. Гледаме видео с монолог в изпълнение на Силвия. Първоначално е някак стегната, но след няколко бързи съвета от страна на Мел във второто изпълнение всички вярваме че тя е боксьорката Маги Фицджералд. След това наблюдаваме т.нар. „селф тейп“ – упражнение, в което актьорът сам записва видео за кастинг. Виждаме го и с партньор, като Силвия коментира, че дори и той да не се справя, предизвикателството е да „продадеш“ изпълнението.

Завършваме с практическо упражнение за смяна на фокуса и движение на погледа, в което се включва цялата публика. Целта му е да се загреят очите, така важни за киноактьорското майсторство. Усмивките и интересът в очите на публиката правят вечерта незабравима. А на Силвия не можем да благодарим достатъчно, че повдигна завесата на дълбокия свят на актьорското изкуство и ни обогати по толкова много начини!

От Лора и Алекс, „Ах, този Бродуей“