Колежите на обединения свят – да се докоснеш до целия свят наведнъж

Сподели с приятели

Колежите на обединения свят (United World of Colleges, UWC) отново приветстват всички най-мотивирани ученици да се впуснат в приключение, което може да промени целия им живот.

UWC е глобална образователна институция,

разположена в 18 локации по цялата Земя, която ежегодно приема ученици, за да покаже какво е да учиш, научаваш и практикуваш в интернационална среда.

Надежда Китипова завършва своето образование в UWC Atlantic, намиращ се на територията на Уелс, Великобритания. Тя разказва за двугодишното предизвикателство, с което се сблъсква още в 11. клас. От селекцията през 2017 г. и заминаването за колежа – до участието ѝ в организацията на тазгодишния избор за следващите мотивирани участници от страната.

Наде, програмата е отворена за ученици от 10. и 11. клас, но трябва да се има предвид, че обучението е двугодишно. Не се ли замисли, че всъщност ще вземеш една допълнителна година от гимназиалното ниво?

Разбира се, че се замислих, но това и за момент не ме разколеба. Още от 8-ми клас ми беше мечта да уча в някой от колежите, но при кандидатстването ми в 10-ти клас не бях приета.

Това ме мотивира още повече

да дам всичко от себе си на следващата селекция и не се съмнявам, че взех правилното решение, въпреки че удължих ученето си с една година.

Причината беше, че академичната програма в UWC е много различна от традиционната в българско образование. В IB дипломата доста се набляга на писането на есета и курсови разработки като цяло. Изборът от предмети е голям и включва класове като икономика и политика например, а самият начин на преподаване се различава много от българския.

Затова допълнителната година всъщност беше много ползотворна за мен от академична гледна точка и ми даде силна подготовка за университета.

Какво представляваше селекцията, през която трябваше да преминеш?

Селекцията се провежда в три кръга. Първият е сякаш опознавателен, защото кандидатите попълват апликационна форма, в която разказват за себе си, своите хобитата, каква е мотивацията им да кандидатстват в Колежите на обединения свят. Има и кратко есе на различна, интересна тема, която се променя всяка година. Апликацията се попълва на английски, но

нивото на владеене на езика няма решаваща роля при оценяването.

Вторият кръг е академичен. Той включва няколко теста, както и кратко есе, което се пише на момента. Целта на изпитите не е да затруднят учениците, а да покажат колко от тях имат потенциал да се справят успешно с предизвикателната академична среда в колежите.

Третият кръг определено ми е любим. Всички кандидати, които се класират за него, се събират заедно и участват в различни социални дейности и игри. В същото време се състоят и индивидуални интервюта. Предни години третият кръг се провеждаше за един ден, но тази година планираме да организираме лагер, на който да поканим всички класирали се ученици. Очертава се много интересна селекция!

Минаваш през всичките кръгове и разбираш, че скоро заминаваш. Кое надделява повече – тъгата по дома или вълнението за новата дестинация?

Трябва да си призная, че ми беше доста мъчно, преди да замина, но мисълта за приключението, което ми предстоеше, взе превес. В този момент много ми помогнаха и приятелствата, които бях създала на събитията и лагерите, организирани от българския комитет.

Една от инициативите на комитета е да създаде общност сред учениците, които са учили или ще учат в Колежите на обединения свят, защото този вид подкрепа и приятелства са незаменими. В трудни моменти това са хората, които могат да те разберат най-добре и да ти дадат подходящи съвети, защото преживяването в UWC е много различно от всичко останало. Аз имах късмета да попадна на такива хора и това направи заминаването ми много по-леко.

С какво се сблъска, когато за първи път отиде в UWC Atlantic?

С много хора и то най-различни. В началото шокът е голям, защото първите дни са „въвеждащи“ и много интензивни. Запознаваш се с безброй лица и веднага забравяш имената. Провеждат се спортни дейности, академични презентации, обиколки, игри между къщите и всичко това в продължителност на една седмица.

Даже ни заведоха на двудневен лагер в планината!

Емоциите през първите дни са силни, но в най-хубавия смисъл – всички са дружелюбни, леко притеснени и готови да създават приятелства от цял свят.

Какво най-силно ти направи впечатление в новото училище?

Една от идеите на Колежите на обединения свят, освен да предоставят висококачествено образование на ученика, е да му представят лица от най-различни социално-икономически среди.

Затова сред учениците има както кралски особи, така и бежанци от Сирия и Афганистан.

Това го знаех и преди да замина, но не очаквах, че тези разлики няма да се усещат в общуването между хората. Ако някой се държеше снобски, имаше термин, който всеки можеше да използва, за да му обърне внимание, и хората го правеха.

Разбира се, имаше разделения по групи, както във всяко училище, но те не бях на социално-икономическа основа, защото това разбиране беше поставено на заден план. Такива динамики на общуване са нереалистични за света, в който живеем. В колежа успешно беше постигнато някакво ниво на утопия в това отношение.

Как минаваше един твой ден в колежа?

В UWC няма два еднакви дни, защото животът тече с висока скорост и постоянно има нещо ново за правене. Все пак за мен беше вид успокоение, когато си създадох собствена рутина и тя изглеждаше горе-долу така:

Учебните часове започваха в 8:00 ч.,

но преди това не пропусках да отида на закуска в столовата в замъка заедно с по-раннобудните ми съквартирантки. След това се разделяхме и всеки отиваше по своите класове. Обикновено имахме по 4 учебни часа дневно, които приключваха около 13:00 ч. Тогава се виждах с приятелите си за обяд, по-късно или учихме заедно, или имахме различни извънкласни дейности.

В UWC всеки си избира спорт, креативна дейност и вид доброволчество, с които се занимава поне веднъж седмично през следобедите. Аз бях избрала трениране на спасителни операции с лодки в океана като спортна дейност, театър като креативна и обучаване на деца от местното градче да плуват като доброволческа дейност. И трите активности доставяха голямо удоволствие и разтоварване в края на учебния ден.

След вечеря времето ми беше напълно свободно.

Понякога си почивах с приятели, друг път стоях с часове в общата стая на къщата, разговаряйки със съученици, организирахме си партита, лагерни огньове, гледахме заедно филми и в краен случай учехме.

Кое беше най-изморително от цялата ангажирана програма?

Липсата на сън! Имахме вечерен час в 22:00 ч., след което трябваше да сме си по къщите, но едва тогава ставаше интересно. В UWC Atlantic живеехме в къщи по 50 души, така че възможностите за социализиране вечерно време определено не бяха ограничени.

Общата стая стоеше оживена до късно. Някои хора разказваха интересни истории за своите държави. Други си говореха на малки групи по диваните. Трети играеха на джаги, четвърти организираха следващия си проект или инициатива, пети готвеха. Най-важното правило беше, че колкото и да сме спали, на следващата сутрин всички трябваше да сме си по класовете, а това невинаги се оказваше лесна задача.

Само заетостта и съучениците от цял свят ли бяха единствената разлика от UWC и българската гимназия?

Разликите са много, но най-осезаемата може би беше самата атмосфера. Да живееш и да прекарваш дните си с хора, които впоследствие се превръщат в най-близките ти приятели, е незаменимо усещане. За две години се чувствах все едно съм на лагер с приятелите си –

постоянно беше забавно, само дето понякога трябваше да се учи.

Преподавателите и персоналът също много допринасяха за създаването на тази атмосфера, защото отношенията ни един към друг бяха приятелски. Обръщахме се към тях по малко име, понякога обядвахме заедно и винаги знаехме, че има от кого да потърсим подкрепа от всякакъв вид.

Другата голяма разлика са възможностите, които ни се предлагаха. В UWC Atlantic има клубове и общности по интереси, които варират от фотография и музикални групи, през Model United Nations, до курсове за плажни спасители. Изборът какво да правиш в свободното си време, е огромен, а ако нещо липсва като възможност, ти се оказва всякаква помощ да стартираш нов клуб или проект, стига да проявиш инициатива.

Истината е, че образованието и животът в UWC бяха много различни от тези в България и, честно казано, би ми било по-лесно да изброя приликите, отколкото всички разлики.

Какви възможности ти даде UWC след завършването на двете години в Уелс?

Учениците във всеки от Колежите на обединения свят получават помощ от консултанти при кандидатстването си за висше образование или дори за gap year програми. Още към края на първата година започнаха постепенно да ни събират и информират за възможностите, които имаме, процесите за кандидатстване и т.н.

На територията на кампуса се провеждаха официални SAT тестове и всичко беше организирано лесно и достъпно. Също така на всички ученици, завършили UWC, се предлага частно финансиране за голяма част от университетите в САЩ и това отваря много възможности. А самата IB програма, освен че дава силна академична подготовка, представлява и една от най-престижните гимназиални дипломи по света

и това определено се взима предвид при кандидатстването в университети.

Аз избрах да продължа образованието си във Великобритания и получих съдействие във всяка стъпка от процеса – от избирането на университети, през писането на есета, до подаването на документи.

Как UWC успява да промени един ученик?

В UWC учениците израстват много за две години. Когато отидеш там, се сблъскваш с хора от много различни националности. Чуваш истории за живота в различни държави. Научаваш за проблеми, за които досега не си се замислял, а същевременно те са част от ежедневието на новите ти приятели.

Не само знанията ти, но и разбирането ти за света нараства. Намираш нови начини да си полезен на себе си и на другите. Колежът е като един малък модел на глобуса и живеейки в него няма как да останеш безразличен към разнообразието около теб.

Какво дава колежът и какво отнема?

UWC ти позволява да надникнеш в живота на хора от най-различни кътчета по света. Там развиваш знания, умения да комуникираш, да изразяваш и защитаваш мнението си. Учиш се да не си безразличен, да имаш позиция и да я показваш чрез действията си.

Научаваш се да си самостоятелен, но и да търсиш подкрепа.

Много хора намират или развиват хобитата си, а други се предизвикват да опитат нещо ново или да преодолеят някой страх. Единственото, което UWC ти отнема, е желанието да не се развиваш и да останеш апатичен към енергията, която кипи около теб.

Какво предстои да видим на идната селекция в България?

Вече разказах най-общо как протича селекцията – три кръга, първият е апликация, вторият – тестове и третият – социални дейности и интервюта. Както споменах, тази година сме планирали да удължим третия кръг и да го проведем като двудневен лагер. Мисля, че това, от една страна, ще ни позволи да опознаем кандидатите доста по-добре в неформална обстановка. От друга, и те самите ще имат възможност да комуникират повече с нас, които вече сме завършили колежите, и да преценят дали наистина биха искали да заминат на това приключение.

Освен това не се и съмнявам, че на лагера участниците ще създадат приятелства помежду си, които ще останат дълго време, независимо от резултата на селекцията. Това е едно от най-ценните неща, които UWC ни дава.

Апликацията за селекция 2023 г. е вече отворена.

Повече информация за стипендиите, начина на кандидатстване и актуални новини покрай българския комитет можете да намерите в сайта www.bg.uwc.org

Срокът за участие в конкурса е 08.01.2023 г. включително.

От Симеон Александров