Обединеното бъдеще на ученическото самоуправление в България
Ученици от цяла България създават Национален ученически парламент, който да ги представлява на национално и международно ниво
Макар и припознато като един от 11-те основни образователни принципа в Закона за предучилищно и училищно образование, ученическото самоуправление остава малко познат термин не само в общественото пространство, но и в училищната среда. В България рядко се говори за възможностите, които притежават учениците, да променят и подобряват образователната система, да изменят целите ѝ и да бъдат чувани при взимането на важни национални и международни решения за промяна на младежки и образователни политики. Често предизвикателствата, които учениците срещат, остават неизвестни за политици и отговорни институции или защото гласът на младите остава нечут, или защото учениците не познават механизмите, по които могат да достигнат до определени органи и да проведат структурен диалог.
Термини като „ученическо самоуправление“ или „структурен диалог“, които са ключови за учениците и възможностите им за бъдещо развитие, се споменават и изучават едва в 12-ти клас в часовете по Гражданско образование. Липсата на информираност по темата силно ограничава гласа на младите хора, което противоречи на националните и европейски стратегии на младежта, които насърчават активното им участие в изграждането на образователните и младежки политики у нас и Европа.
Преди обаче да обсъдим какви стъпки учениците и отговорните институции биха могли да поемат, за да подобрят ученическото самоуправление в страната, нека дефинираме няколко термина.
Какво представлява ученическото самоуправление?
Ученическото самоуправление предоставя възможност на учениците за самоорганизация, самодейност и саморегулация. Учениците избират самостоятелно целите, върху които искат да работят, поставят си задачи и организират дейности, чрез които да ги постигнат. Това включва както организирането на събития в обществено-културния живот, така и участие в създаването на политики. Ученическото самоуправление е вид детско (или младежко) участие, от което произлизат определени права и отговорности.
Конвенцията на ООН за правата на детето припознава детското участие като право, което гарантира възможността за включване и изслушване на детето в дискусии на всички нива по засягащи го въпроси. Конвенцията също гарантира свободата му да изгражда и споделя свое собствено мнение по всички въпроси. [1]
През 1992 г. професорът по психология на околната среда Роджър Харт публикува в поредица на УНИЦЕФ есе на тема „Детското участие: от символично участие към гражданство“. В това есе той създава модел на детското участие, наречен „Стълба на участието“. Най-ниските стъпала изобразяват неучастието на децата и младите хора, докато на най-високото осмо стъпало младите могат да работят по собствени проекти и инициативи и са активна страна при взимането на решения. [2]
На това стъпало се очаква да присъства и България, но има определени предизвикателства, с които първо трябва да се справим.
Самоуправлението у нас – качество и характеристики
Благодарение на дългогодишните усилия на Национален младежки форум, Софийски ученически съвет и редица други младежки организации и НПО, на 21.09.2016 г. Министерството на образованието и науката издава Наредба №13 за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, уреждаща извънкласното участие и неформалното обучение на учениците у нас. [3, 4] Тази наредба очертава рамковите изисквания за създаване и функциониране на ученическите съвети в страната. Ученическото самоуправление у нас е припознато като инструмент за ориентиране на образованието към интересите и мотивацията на учениците.
За да утвърди желанието си за подобряване на ученическото самоуправление, Министерството на образованието и науката издава и Пътеводител към ученическото самоуправление, който разглежда как би могло да изглежда ученическото самоуправление у нас, разисква механизмите за влияние върху местни и национални политики и разглежда възможностите за осъществяване на ученическо самоуправление в България. [5]
Въпреки че съществуването на ученически съвети или парламенти е задължително, следвайки Наредба №13, в много училища в България се наблюдава отслабване на подобни органи или отчуждаването им от процеса на взимане на решения.
В началото на учебната 2018/19 година ученическите съвети на три пловдивски гимназии
започват да търсят решение на този проблем на регионално и национално ниво – ЕГ „Пловдив“, Национална Търговска Гимназия – гр. Пловдив и ЕГ „Иван Вазов“. Управителните съвети на младежките организации към всяка от тези гимназии започват да търсят решение по различни пътища. Съветът на Търговската гимназия, заедно с Младежкия омбудсман на гр. Пловдив, създава Младежки съвет Пловдив – организация, обединяваща ученическите съвети на територията на област Пловдив и позволяваща им да работят заедно и да споделят добри практики в ученическото самоуправление. Ученическият екип на ЕГ „Иван Вазов“ (позната още като Руската гимназия) се заема с нелеката задача да опита теоретично да определи и регламентира дейността на ученическите съвети на територията на България, докато ЕГ „Пловдив“ (или Английската гимназия) поема по пътя на създаване на национален орган.
Ученическият парламент на Езикова гимназия „Пловдив“ открива подкрепа от Асоциация „Голям Брат Голяма Сестра – България“ – доброволческа младежка менторска организация, чиято основна мисия е овластяването на младите хора и на децата в неравностойно положение. Заедно те успешно кандидатстват за финансиране на проект за „Създаване на Национален ученически парламент“ по програма „Еразъм+“ и получават подкрепа от Европейската комисия.
Димитър Фердинандов, инициатор на проекта за „Създаване на Национален ученически парламент“, представя резултатите от проведеното в първия етап проучване на Националната среща на ученическите съвети, гр. Пловдив, 15. април 2022 г.
В рамките на първия етап на проекта за „Създаване на Национален ученически парламент“, организаторите провеждат Национално проучване върху качеството на ученическото самоуправление в България, което се осъществява с подкрепата на Министерството на образованието и науката и Регионалните управления на образованието.
Кратко резюме на проучването:
„Общо 130 учебни заведения от 20 административни области на Република България се включиха в проучването. Над 94% от запитаните потвърдиха, че училището им притежава ученически съвет, от които 83% са високо активни. Оказва се обаче, че ученическите съвети в България не са добре интегрирани в процеса на взимане на решение и често тяхната дейност е фокусирана върху осъществяването на доброволчески или благотворителни кампании.
Само 28% от училищата, които имат активен ученически съвет, споделят, че съществува механизъм, по който учениците да настояват за промяна на определено решение или политика, която ги засяга пряко. В близо 70% от учебните заведения, представител на ученическата организация не присъства по време на педагогически съвет, когато се разглеждат ученически политики или случаи на провинили се ученици.
Въпреки опитите на Регионалните управления на образованието и Асоциация „Голям Брат Голяма Сестра – България“, анализът обхваща едва 19% от 699 таргетирани учебни заведения в прогимназиален и гимназиален етап на обучение. Необходими са повече независими проучвания, за да се оцени реалното качество на ученическото самоуправление.“ [6]
Защо е необходимо създаването на Национален ученически парламент?
Основните проблеми в осъществяването на качествено ученическо самоуправление са два. От една страна, липса на добра комуникация и условия за провеждане на структурен диалог между ученици и институции. От друга – липса на информираност сред учениците.
Пътеводителят към ученическото самоуправление на Министерството на образованието и науката подчертава, че едно от основните предизвикателства е формирането на механизъм на ученическо самоуправление на всички нива – от паралелка през училищна среда до извънучилищна общност, чрез който да се реализират дейности и цели на учениците. Разбира се, това предвижда съществуването на структура, която да скъсява дистанцията между учениците и институциите и да предостави трибуна за ученическите идеи, мнения и критики, насочени към образованието.
Симеон Марков, организатор на Национален форум за ученическо самоуправление, представя свои виждания за ученическото участие пред представителите на образователните институции на Националната среща на ученическите съвети, гр. Пловдив, 15. април 2022 г.
Българската история – от зората на Дунавска България до отговора ни на пандемията от COVID-19 – ни напомня за необходимостта от обединение. Все пак националният девиз на страната ни е „Съединението прави силата“, защото сме научили колко е важно #заедно да градим своето бъдеще. Национален ученически парламент има за цел да представи обединена ученическа позиция по въпросите, свързани с образованието и младежта.
Парламентът е най-знаковата институция в една демократична държава, защото дава възможност да бъдат чувани и споделяни всевъзможни мнения и идеи. Като стожер на младежките възгледи и размишления, Национален ученически парламент ще води комуникационни кампании за повишаване на информираността по теми, свързани с ученическо самоуправление и активното младежко гражданско участие на територията на България.
Национална среща на ученическите съвети
Втората степен на проекта за „Създаване на Национален ученически парламент“ е фокусирана върху самото учредяване на националната младежка организация.
Обща снимка на участниците в Национална среща на ученическите съвети, гр. Пловдив, 15 и 16 април 2022 г.
На 15. и 16. април в гр. Пловдив бе проведена Национална среща на ученическите съвети, която събра над 100 ученици от всички образователни региони на България, за да им даде възможност да споделят предизвикателствата, които срещат, да обменят опит и да проведат структурен диалог с редица национални и европейски институции.
Панел „Европейски програми и национални политики за насърчаване на младежката активност“, отляво надясно: Лена Карналова, доц. Манол Манолов, Михаил Балабанов, Лилия Топалова
В панела „Европейски програми и национални политики за насърчаване на младежката активност“,
който имаше за цел да инициира диалог върху начина на създаване на политики и механизмите на влияние върху този процес, които притежават учениците, се включиха Михаил Балабанов – изпълнителен директор на Център за развитие на човешките ресурси, Лилия Топалова – главен експерт в дирекция „Младежки политики“ на Министерство на младежта и спорта, доц. Манол Манолов – съветник на Министъра на образованието, Людмил Вълков – Представителство на Европейската комисия в България. В рамките на панела учениците имаха възможност да зададат въпроси, някои от които изключително сложни. Структурният диалог ясно показа необходимостта от организация, която своевременно да представя пред образователните институции проблемите и предизвикателствата, които срещат младите хора.
Официални приветствия към учениците отправиха заместник-кметът на гр. Пловдив по култура, археология и туризъм Пламен Панов, изпълнителният директор на асоциация „Голям брат Голяма сестра- България“ Лена Карналова и Димитър Фердинандов, инициатор на проекта и бивш председател на Ученическия парламент на ЕГ „Пловдив“.
Лена Карналова и Димитър Фердинандов провеждат дискусия с участниците
Сред официалните гости бяха народният представител Ивайло Старибратов, Антоанета Пакова – началник на РУО Пловдив, и директори на гимназии в града под тепетата, включително Николай Радев, директор на ЕГ „Пловдив“.
След като бе представен анализ на проведеното в първия етап от проекта проучване, учениците имаха възможност да чуят за добрите практики в процеса на овластяване на младите и популяризиране на младежката активност.
Стефан Лазаров от Фондация „Заедно в час“ представи механизми за защита на правата на децата и как би следвало да се води структурен диалог с учители, училищни ръководства и институции, за да се съхрани и популяризира ученическото самоуправление.
Мирослав Цеков, председател на Национален младежки форум, сподели историята по въвеждането на Наредба №13 на Министерство на образованието и науката за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, както и за усилията на Форума за насърчаване и подобряване на качеството на ученическото участие. Цеков подари на всеки участник и копие на създадения от поверената му младежка организация „Наръчник за ученическо самоуправление“ и подчерта готовността на Национален младежки форум да подкрепи работата на Национален ученически парламент.
Мария Бадева и Ангел Митков, Български младежки делегати към ООН за 2021/2022 г., споделиха как определят проблемите на българската младеж и как защитават интересите им на най-високо международно ниво. Те представиха Стълбата на Роджър Харт, която оценява възможността на младежите да участват във взимането на решения.
Четвъртата власт и ролята на Teen Station в контекста на младежко „правителство“
Главеният редактор на Teen Station Яна Пеева също се включи в срещата и представи възможностите, които имат младите хора да споделят своите мнения и критики и да променят обществени движения чрез четвъртата власт: Медиите. Подобно на Национален ученически парламент, основната цел на Teen Station е именно да дава трибуна на младежките виждания, мнения и идеи, като използва медийната среда, за да им помага да изграждат едно по-добро бъдеще за себе си и своите връстници.
Участие на Яна Ц. Пеева от екипа на Teen Station в Национална среща на ученическите съвети, гр. Пловдив, 15. април 2022 г.
Езикова гимназия „Пловдив“ и вестника „Делта Те“, който публикуват ученици на гимназията, са дългогодишен партньор на младежката медия Teen Station. Екипът ни се надява това сътрудничество да продължи и да се разшири и до Националния ученически парламент.
Следващи стъпки
В рамките на Националната среща на ученическите съвети бяха сформирани три комисии от учениците участници, които да работят по различни аспекти на създаването на Национален ученически парламент. Те сами определят целите на парламента, неговата структура и каналите за вътрешна комуникация и комуникация с институции. Тези три комисии поставиха добро начало на своята дейност и дори представиха ранни проектопредложения. Разбира се, работата по тези задачи не е лека, затова тя продължи онлайн и след срещата.
Структурната комисия работи по плакат, с който да представи своите идеи на останалите участници, Национална среща на ученическите съвети, гр. Пловдив, 16. април 2022 г.
На 18. юни 2022 г. бе проведено виртуално работно съвещание, на което предложенията на комисиите бяха представени, обсъдени и гласувани. На сайта на Национален ученически парламент все още съществува възможност да постъпват идеи и съвети, които комисиите да обработят, за да дооформят своите становища.
Всеки, който желае да участва във Виртуалното работно съвещание, може да отбележи своя интерес на страницата на събитието, след което ще получи имейл с повече информация:
https://www.studentcouncilbg.org/upcoming-events/working-group-council
За да бъде улеснен процеса на създаване на Национален ученически парламент, примерен устав ще бъде съставен от професионален правен екип на база на решенията, които се вземат на Виртуалното работно съвещание. Приемът на устава ще се осъществи на Учредителна конференция в началото на следващата учебна година. По време на конференцията ще се проведат и избори за управителен съвет.
За повече информация, може да следите социалните мрежи на Национален ученически парламент:
Facebook: https://www.facebook.com/NationalStudentCouncilBulgaria
Instagram: https://www.instagram.com/nationalstudentcouncilbg/?hl=en
Литература и източници
- Convention on the Rights of the Child. 1989, UN General Assembly. p. 3.
https://www.refworld.org/docid/3ae6b38f0.html
- Hart, R.A., Children’s Participation: From tokenism to citizenship, in Innocenti Essay. 1992, UNICEF.
https://www.unicef-irc.org/publications/pdf/childrens_participation.pdf
- Наредба №13 за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, М.н.о.и. науката, Editor. 2016: Държавен вестник.
https://mon.bg/upload/16793/ndbr13_2016_GZEIObrazovanie_280918.pdf
- Наръчникът за ученическо съмоуправление вече е тук! 2017, Софийски ученически съвет: Уеб сайт на Софийски ученически съвет.
https://sofiaus.wordpress.com/2017/09/22/naruchnik-2017/
- Таня Желязкова, М.Б., Пътеводител към ученическото самоуправление, М.н.о.и. науката, Editor. 2018, Национално издателство „Аз-буки“: София.
https://mon.bg/upload/20547/samoupravlenie_eBook_v2.pdf
- Фердинандов, Д., Качество на ученическото самоуправление в България. 2022, Национален ученически парламент.
https://drive.google.com/file/d/1zKh8hjMrig95kQEdT1a3JiQ6arwBeGTw/view
