The Weeknd на живо във Филаделфия

Никога не съм била от най-запалените фенове на The Weeknd.  След тоталния успех на Can’t Feel My Face и Starboy, дори и незапознатата публика започна да го следи, а той постепенно се превърна в един от най-популярните артисти на нашето поколение, и не само. Така The Weeknd вълната не ме подмина и мен и когато съквартирантът ми и приятел от университета предложи да се отбием до Филаделфия, Пенсилвания, за да посетим едно от шоутата от настоящето му After Hours Till Dawn Tour, а пък и след като половината ми колеги се похвалиха, че ще ходят, реших да му дам шанс да ме впечатли на живо с музиката си.

Концертът беше на Lincoln Financial Field,

огромен стадион с капацитет над 67 хил. души,

като достъпни за този концерт бяха около 50 хил. места, почти изцяло разпродадени. Мащабът на събитието беше огромен. Импровизиран DJ set от DJ Mike Dean, DJ Kaytranada откриха пред почти разпродаден Lincoln Financial Field. По план тази серия от концерти трябваше да бъде подгрявана от Doja Cat, която обаче отмени ангажиментите си поради здравословни проблеми две седмици по-рано. Според мен решението на екипа на The Weeknd да покани по-малко известни артисти на нейно място е повече от сполучливо. И въпреки това от обявеното начало до появата на headliner-a изминаха три часа, като голяма част от това време беше незапълнено, което беше огромен mood killer точно преди началото на концерта.

Моментът, в който The Weeknd се качи на сцената

и започна официалното откриване на концерта, беше откровено впечатляващ. Танцьори, облечени в червени роби и с изцяло забулени лица, наистина впечатляващо светлинно шоу, специалните ефекти… Декорът ни пренасяше през полуразрушени макети на известни сгради в Щатите с внушителни размери, а цветовете и прожекциите се променяха постоянно в тон с изпълненията.

В противоположния на градския пейзаж край на сцената беше издигната огромна луна, която отново беше осветявана в различни цветове в зависимост от трака. Светлинните ефекти постоянно обрисуваха цялата сцена в червено, синьо, зелено или бяло. Всичко това в комбинация със страхотната хореография и перфектните изпълнения на балета направи визуалното преживяване истинско удоволствие.

Сетлистът беше още нещо, което ме остави приятно изненадана.

Както започах още в началото, аз не съм от най-големите фенове на The Weeknd и се притеснявах каква част от песните ще ми бъдат познати. Програмата беше идеално балансирана с цел да изпълни всичките си големи хитове, но и да промотира последните си два албума – „After Hours” и „Dawn FM”, на които е кръстено и турнето.

Усещаше се обаче разлика в настроението на хората, пък и на Абел/Ейбъл, по време на различните песни. Известните си парчета изпълняваше с повече страст, отколкото траковете от новите си албуми, a и публиката обичайно се кефеше повече на тях.

И тук лека-полека започват разочарованията.

Не знам дали защото това ми беше първият голям концерт, или пък защото имах големи очаквания, заради ранга на артиста, но бях подготвена за много повече енергия и хъс от страна на The Weeknd. Певческата наслада от шоуто се изчерпа с няколко изпълнени впечатляващи тона. През останалото време обаче доста често оставяше беквокалите да водят и той припяваше или пък обръщаше микрофона към нас, публиката. Да ви напомня случайно на нашите чалга звезди?

Никога не съм разбирала смисъла да отидеш на концерт, за да ти даде изпълнителя да си пееш сам…

за това си имам баня.

Голяма част от парчетата бяха половинчато изпяти, което на мен ми остави леко горчив привкус. Особено ярък спомен ми остави изпълнението на „After Hours”, което вървеше страхотно, публиката се раздаваше до момента, в който той не спря да пее точно преди последния припев и тогава остави тази задача на нас. Ами, не ни се получи особено добре, което той дори не се опита да замаже, като се включи да пее и той. Та така, този момент развали песента. Жалко, защото ми е любима.

Честната равносметка обаче е: майсторски измислен концерт.

А закриването отново беше изпълнено върховно. За финал The Weeknd беше оставил „I Feel It Coming” и „Blinding Lights”, разбира се, отново любими на публиката. И в двете изпълнения „лунната” светлина беше на фокус, а ние изиграхме звездите. Нали знаете този момент, когато някой певец започне да изпълнява балада и всички светят с фенерчета в публиката? А знаете ли, че това всъщност не са фенерчета?

На входа, при проверка на билетите, персоналът раздава на всеки гривни, подобни на вид на Apple Watch, които обаче не могат да бъдат контролирани от вас. Стане ли време за тяхното планирано използване, всяка една гривна започва да свети по определен начин. В случая цялата образувала се картина перфектно наподобяваше нощния небосклон. Комбинацията с големите му хитове направи сцената настръхваща. Час и половина след началото Абел/Ейбъл се оттегли заедно с балета си, като не излезе на бис. Мисля, че феновете до последно го очакваха, но имайки предвид и огромното закъснение в началото, не мисля, че дори бяха разочаровани, когато не се появи обратно.

В заключение бих казала, че ако търсите някой, който прави шоу,

The Weeknd не е за вас. Ако обаче искате да гледате (и слушате) някого, чието шоу е добре направено, то тогава това турне е за вас. Дали съжалявам, че точно това беше първият ми голям концерт? Ни най-малко. Въпреки разочарованията тук и там, шоуто беше спиращо дъха и определно беше достойно за втория най-слушан изпълнител в света към момента (според Spotify към юли 2022).

И още нещо, което ме зареди изключително положително – мащабът на събитието. По същото време преди две години, в разгара на ковид кризата, бяхме загубили надежда, че ще видим отново подобно мащабно събитие. Да, но ето, че се случва. Тук сме и се преборихме успешно, върнахме си живота, който за момент ни се струваше безвъзвратно загубен. Затова посвещавам емоциите, които този концерт ми донесе, на себе си. На Зара отпреди две години, която посрещна пълнолетието си в разгара на световна пандемия и съвсем леко се самосъжаляваше, че ще пропилее най-хубавите си години в изолация. Благодарна съм, че животът постепенно отново стана нормален, но вече оценяваме всяко преживяване мъничко повече.

А сега обръщам поглед към септември и „“Harry Styles Love on Tour” на Madison Square Garden. Вас за момента ще ви оставя в неведение дали съм готова да се разделя с 350 долара за билет. Stay tuned!

Елизара Георгиева