И The Lumineers греят в нова светлина в Brightside

Деветте трака ни пренасят в едно филмово измерение, типично за останалите албуми на The Lumineers. Междутекстовата връзка в песните изисква от нас да ги изслушаме последователно, затова и ви съветвам да не се изкушавате да натиснете Shuffle бутона в Spotify. Потопете се изцяло в света на безвъзмездната любов, трудностите и тъгата, носещи в себе си и капка надежда.

Ода за любовта

Така би могъл да се опише албумът, но и едноименната първа песен BRIGHTSIDE. Записан в рамките само на един ден, тракът носи със себе си електрически китари, които не сме свикнали да чуваме досега в музиката на Шулц и Фрейтс. Оптимизъм и тъга се прелитат, разказвайки за двама млади влюбени, спасени единствено от привързаността си един към друг.

Явната препратка към един от най-популярните албуми на титаните от Pink Floyd („You were listening to „The Dark Side of the Moon“) ни насочва още повече към рок влиянието, което ще усетим малко повече в албума. Ще чуем по-изявено ударните инструменти, които се съчетават неведнъж с дълбокото звучене на електрическата китара.

 A.M. RADIO

Несъмнено се превърна в един от любимите ми тракове на групата досега. Песента започва типично меланхолично, избухвайки в лесно запомнящ се припев, подсилен от ритмични барабани и пиано. The Lumineers споделят, че песента е трябвало да бъде част от предходния им албум III, но не се е вписала в цялостната му концепция. Това парче би могло да се смята и за опорната точка, която дава идеята за цялата история, развиваща се нататък. A.M. RADIO излезе като сингъл още в края на миналата година и запали искрата на вълнение и очакване у феновете по света.

WHERE WE ARE

Едно от най-истинските и лични парчета, вдъхновено от инцидент, който са претърпели вокалистът Шулц и съпругата му при пътуване в планината по случай нейния рожден ден. Потапяме се все повече и повече в личния свят на музиканта. Точно затова може би си задаваме и въпроса дали историята, която постепенно се надгражда, не е всъщност нещо повече от плод на въображението на един артист? Няма как да знаем със сигурност, но припевът „Where we are, I don’t know where we are, but it will be okay” би послужил като опора за всеки един млад човек, търсещ отговорите и пътя, по който да поеме.

Като директно продължение на миналата песен откриваме BIRTHDAY, която само седмица след излизането на албума се нареди на девето място в класацията Top Songs (January 14-16) в Съединените щати. Мен лично тракът ме зарежда както с една особена положителна енергия, така и с известна доза искрена меланхолия, която си остава запазена марка на бандата и в този албум.

Мотивът продължава и в BIG SHOT

Шулц умело се гмурка в изследването на суровите емоции на несигурността в самия себе си, размишлявайки върху миналото с привидна лекота.

Early morning, still in bed / You hate yourself for what you said / But you could never admit you were wrong / And every song was out of key / And I was in the in-between / And then you, still all alone”

Вокалистът и китарист признава, че песента е отражение на него самия в младите години. Ето защо парчето звучи толкова истинско и за пореден път се убеждаваме, че някои от песните са много по-лични, отколкото предполагаме. И споменавайки Pink Floyd малко по-нагоре, то припевът на тази песен напомня много едноименната песен на Billy Joel. Усещате ли вече повече влиянието, за което си говорихме?

Историята продължава с NEVER REALLY MINE и ROLLERCOASTER, в които намираме нашия протагонист в момент на съмнение за истинността на любовните си чувства и това, което е преживял досега. Историята поема по друг път и бавно ни повежда към същинския край на разказа.

Love was not designed for time / You were never really mine”;  „I know you are already gone”

Това, което на мен лично ми направи впечатление, е, че в албума ставаме свидетели на малко по-заплетена сюжетна линия, в която баща и син едновременно споделят своите преживявания. Ето защо понякога дори и на мен ми бе трудно да откроя определени моменти от сюжета, който, трябва да призная, е умело изпипан, макар бързото написване на албума според бандата.

Стигаме и до финала на историята с песните REMINGTON и REPRISE

С тях се създава своеобразна художествена рамка, която ни насочва към началото на албума. REPRISE е парче за духовното извисяване на човека. То е и развръзката, която според мен идеално завършва един не толкова дълъг, но отдавна чакан албум. Ето как завършва той:

Photographs don’t bring you back, no, Final chapter, ever after.”

Осъзнавайки това твърдение, разказвачът ни избира да поеме по пътя на душевното изцеление и да се опита за последен път да достигне до любовта си. Песента обединява целия албум, правейки го едно цяло – похват, който не е често срещан в музикалните албуми в днешно време. Със засилената употреба на перкусии и китара бандата успява да създаде един оптимистичен и обнадеждаващ финал на творбата си.

Това, което ми харесва в музиката като цяло, е, че ни дава широко поле за интерпретации. В зависимост от това в каква фаза на живота се намираме и какви са преживяванията ни в този момент сме склонни да реагираме различно на това, което чуваме. Ето защо смятам, че не само Brightside, но и останалите албуми на The Lumineers са изключително лични.

Минавайки през призмата на собствените ни размишления и емоции, песните се превръщат в утеха, спътник в трудни моменти, понякога дори отражение на самите нас. Бандата умело успява да конструира своите парчета, а Шулц и Фрейтс отдавна са се доказали като отлични музиканти и писатели чрез своето творчество. Brightside несъмнено е един силно емоционален албум, който, макар според някои критици да не е един от най-силните за групата, ни води по пътеката на себеоткриването.

Яна Пеева