Стефан Вълдобрев в Music Hunters
Срещаме се дни преди концерта на Обичайните заподозрени в зала 1 на НДК.
Ние имаме рубрика за ролята на текста в една песен и сме представяли твои тестове като образци. Колко е важен текстът за една песен и как се случва при теб?
При мен може би текстът е по-важен от музиката. Така е било винаги, още от ученическите години. Аз пиша песни от 16-годишен, на 18 имах 2 концерта само с мои песни.
А как се случва – бавно.
Аз много обмислям, защото когато една песен е готова, тя остава във времето и всяка дума тежи. Всяка дума е тухла. Ако нещо липсва, сградата няма да е здрава. За 4 листа текст на Холивуд съм изписал 660. Понякога се променяше целият контекст и пренаписвах всичко. Накрая обикновено търся да открия едно изречение, което когато го произнеса, аз самият да настръхна.
Дай пример!
Фойерверк, едно парче отпреди 10 години.
Един човек е по-голям от целия свят!
Една любов е океан – ще го преплувам!
Един живот не е живян, щом не си треперил за някого,
ако сърцето не е било фойерверк,
фойерверк!!!
В момента, в който стъпя на сцената и го изрека, се чувствам много уверен.
Каза, че на 16 си започнал да пееш. Разкажи ни за тези години!
Да, имаше две писти в които тичах. Едната беше: аз сам с китара. То беше друг тип музика, малко по-отвеяна.
На 16 не ти ли се правеше по-шумна музика?
Така е, но това беше едната писта. Отделно имахме ученическа банда и на тавана на пионерския дом (вие вероятно не знаете какво е това;) си бяхме инсталирали инструменти, барабани, усилватели, кабеляци… Събирахме се, въртяха се разни бутилки и свирехме.
Тогава учех в езиковата гимназия в Стара Загора, бях с английски. Когато имахме тържества на училището и кой, кой – Стефан ще пее. Разхождах се с една китара по коридорите и така им бях досадил на учителите. Не им се слушаха оправдания и истории защо не съм в час.
Как си обясняваш романтичния образ на момчетата с китари?
Има го. И аз го усетих още на 14. Научих няколко акорда и помня много добре момента, в който засвирих – погледите на момичета се фокусираха в мен. Помня вътрешния ми глас, който казваше: “Искам с това да се занимавам оттук нататък”.
Препоръчай ни музиката, която слушаш, твоите открития.