Златни кино класики от сръбските ленти

Сподели с приятели

Сърбите са луди хора и това е. Който посмее да каже обратното, сигурно е по-луд и от тях. Едно от културните богатства, които доказват това, (освен ритмите, които се слушат у нас на северозапад), е киното им. Няма как някой от поколението на родителите ви да не е споменавал поне една вечер, че сред най-големите кино класики е „Църна котка, бел котарак“. При западните съседи положението може да не е цъфнало и вързало, но поне що се отнася до култови филми, смея да кажа че те ни превъзхождат неимоверно много.

В тази статия продължавам околосветското си киношествие, като ще ви представя по три важни филма на тримата може би най-знакови сръбски режисьори, както и един единичен бонус, за да ги закръглим на 10. Издавани са в политически проблемна, но филмово златна епоха – между 90-те и ранните 2000-ни – така че не очаквайте големи технически постижения, а само чиста балканска самоирония от високия ѝ клас.

Емир Кустурица

Crna mačka, Beli mačor / Черна котка, бял котарак (1998)

Би било живо кощунство да говорим за сръбски кино класики и да не споменем единствения по рода си Емир Кустурица. Славата му по света и у нас не е случайна. Още през 80-те взема първата си Златна палма – най-престижната награда на фестивала в Кан. „Црна котка, бели мачор“ е вторият му филм, посветен на циганската култура. Сред най-пъстрите откъм шумни оркестри и стрелби в небето, с които най-често асоциираме сръбските филми.

Underground / Ъндърграунд (1995)

А, да, „Ъндърграунд“! Тарантино моментът в кариерата на Кустурица. Защо ли? Защото в него се случва абсолютно всичко, а сам по себе си не е нещо изобщо. Брои се за два филма, но аз лично не усетих кога се смениха файловете и почна втората част, толкова е увлекателен. Това е епос за едно семейство, което живее в плен на лъжата, която техният злосторник, брат и чичо им устройва. Междувременно той става приближен на другаря Тито и си осигурява комфортния живот в елита на югославското общество. Общо взето всичко е нормално до момента, в който маймуната не подкарва танка в подземието. Повярвайте ми, веднъж щом приключите този филм, последното изречение няма да ви се струва толкова странно.

Život je čudo / Животът е чудо (2004)

Една от добрите интродукции към Емир Кустурица, а и към сръбските кино класики като цяло. Действието се развива в едно планинско село до границата с Босна, където единственото придвижване е по свързващите ги железопътни релси. Това е чудесен пример за любовта на Кустурица към чудноватите изобретения, които измисля във филмите си. Например летящото колело на Джони Деп в „Аризонска мечта“ (1993) или тукашните теснолинейки и макети на района. Това е една сладникава история за живота, който е шоколад с люта чушка, и за любовта отвъд вярата по време на война. Разединението на югославяните ненапразно е една от основните теми в сръбското кино. Там има много да се дълбае и на емоционално, и на социално ниво.

Сърджан Драгоевич

Rane / Рани (1997)

От четиримата въвлечени режисьори, Сърджан Драгоевич е може би най-трудният за смилане, но и най-артистично награждаващият. Третият му голям филм и първият, който споменавам тук, е безспорната класика „Рани“. Задължителен за децата на прехода и за подрастващите като цяло, особено онези буйните момчета, които едвам си вясват носа вкъщи. Криминална драма, в която двама приятели от детството съзряват заедно в размирния Белград, напътствани от местния квартален гангстер. За тарикатлъка, хаоса на едно кризисно военно време, за безпощадното лекомислие на младостта – психологически сблъсък а ла Скорсезе с всичкия възможен славянски привкус.

Lepo selo lepo gore / Красивите села красиво горят (1996)

Как по време на война и то в самия ѝ разгар сърбите са успявали да правят задълбочени филми за самата война, умът ми не го побира. „Ъндърграунд“ е единият пример, този е другият. Отново история за двама приятели (Халил и Милан) от два различни етноса, този път принудени да се сражават на двата фронта. Групата сърби, в която е Милан, е примамена в планински тунел, където босненците (и в частност Халил) им устройват засада, изпълнена с много подигравки и нехуманно отношение. Между тях е и военна репортерка от Америка, а ресурсите им бързо се изчерпват. Главното действие се редува с ретроспективни моменти, проследяващи някога мирното време и задружното израстване на сърби и босненци. Всичко това, уви, отдавна вече е само минало.

Parada / Парадът (2011)

Най-новият филм от 10-те, но и той самият се върти около модерни теми. Тук Никола Койо играе вече отдавна забогатяла мутра от сръбския елит, на която по ирония на съдбата е възложено като задача да охранява първия гей парад в Белград. А не се съмнявайте, охрана е нужна: лично синът на мутрата е от силните националистически фракции, които се готвят за война в деня на парада. На помощ се притичват стари приятели от Босна, Хърватия и Албания. Резултата вижте сами. Това е една лента за различията не само на етническа, но и на идеологическа основа. Една остра критика към сръбския консерватизъм и една брутална черна комедия, подиграваща се (или още по-лошо: колаборираща) със съдбата.

Радивое Андрич

Tri palme za dve bitange I ribicu / Три палми за двама пънкари и едно маце (1998)

Ако искате да имате един хубав следобед със семейство или приятели и да се посмеете, Радивое Андрич е най-подходящият човек на запад от Калотина. Филмите му са една идея по-лекомислени, но и доста по-абсурдни. „Трите палми“ най-удачно разглеждат този абсурд през очите на английски кореспондент за BBC, който в началото на филма обобщава кризисната ситуация в разпаднала се Югославия по това време. Липсата на пари и сигурност, и то точно по нашите ширини, води до… интересни начини за справяне. Един банков обир, едно рекламно пано, една любовна драма по оста Партизан-Цървена звезда и една разлюляна къща във водата – това му трябва на Андрич, за да сътвори главоболие у западния и превивания от смях у тукашния зрител.

Munje / Мълнии (2001)

Историята на първата drum n bass група в Сърбия и техния меко казано трънлив път до първия им запис. Интересен прочит над ъндърграунд културата (за щастие не тази на Кустурица) в Белград и бурния нощен живот през ранните 2000. Това е една безкрайна и опияняваща вечер, в която едва ли има нещо, което да не може да се обърка. Ако не се лъжа, в края на филма така и не извадиха онази кола от ръба на върха на паркинга, но не съм съвсем сигурен.

Kad porastem bicu kengur / Като порасна ще стана Кенгуру (2004)

Квартална групичка се е събрала в местния еврофутбол да гледа мач. Но не какъв да е. В него се изправят Манчестър Юнайтед в пиковите си години срещу Ийстуич, където на вратaта пази Кенгуру – стар познайник и някогашен приятел от същата компания. Междувременно единият малко по-вървежен зевзек пропуска историческото събитие, защото е на среща с момиче, за което се твърди, че е било с Брад Пит. 90-те минути проследяват всичката драма около гледането на футболния сблъсък в Англия, осеяната с препятствия среща и мистерията около една бира на двамата пиянки на покрива на същия блок. Как да не го обичаш тоя Кенгуру?

Profesionalac / Професионалистът (2003)

Ето го и бонус филма, който заради качествата си, нямаше как да не бъде споменат в поредицата кино класики.

Вече издигнал се до горните етажи собственик на издателство бива посетен от мистериозен гост по време на напрегната работническа стачка. Възрастният господин се оказва някогашен агент на ДС, който дълго е следял отблизо Тея в бурните му младежки години на дисидент и хулител срещу режима на Слободан Милошевич. Двамата герои бавно си припомнят цял един живот, прекаран в незнание, до момента, в който самият дисидент стига върха и то по време именно на Милошевич, който като истински диктатор не дава властта и през демокрацията. Завладяващите диалози в кабинета на шефа в стил класическото кино след ВСВ, се редуват с вълнуващи ретроспекции от пагубното превръщане на един идеалист в поредния овластен началник. Класа в най-чиста кино форма!

От Момчил Бонев