София Прайд 2023

Сподели с приятели

Най-впечатляващият протестен постер, който някога съм виждала, гласеше „чалга, гей паради и класова борба”. Видях го на София Прайд 2023, събитието, което често е бъркано с музикален фестивал, но остава в основата си масов протест за равенство пред закона. Заради и това този постер така ме впечатли. Само с няколко думи описва точно какво стои зад Прайд движението в България.

Чалга

Защо се слуша чалга на София Прайд? Една спекулация е, че е за да се привлекат повече поддръжници за движението, да стане по-масово. А чалгата действително е един много основен български експорт (особено в момента през платформата TikTok).

Но една от изпълнителките на тазгодишния София Прайд, Роксана, показа, че има много повече зад избора на музиката за Прайда. Тя завърши своя сет с акапелно изпълнение на песента „Едерлези” и с послание да се обединим с хората от ромски произход и заедно да се борим за равни права.

Едва тогава си дадох сметка колко много хора остават недостатъчно представени, дори на събитие като Прайд, чиято цел е да бъде възможно най-инклузивният протест. Заради това е важна чалгата на Прайд. Защото зад нея стоят изпълнители от различен произход и защото предразсъдъците нямат място там.

Забранена музика няма.

Гей паради

Очевидният избор за плакат на Прайда е да се включи тази фраза, която мнозина политици са използвали през годините, за да всяват смут и омраза. Популисткият израз за София Прайд е приет с насмешка от една голяма част от ЛГБТИА+ общността в България, но последните седмици това се обърна срещу тях. Тактиката да се преизползват фрази, за да се изгуби тяхната сила, в България не върши работа.

Ясен пример за това е начинът, по който се злоупотребява до ден днешен с думата „джендър” (която няма аналог в българския, но се превежда като „социален пол”), заради чието използване извън контекст не беше приета Истанбулската конвенция. А там думата беше използвана, за да се подчертае, че всяка личност, подложена на домашно насилие, може да потърси помощ от закона.

С шегите, които се зародиха от преизползването на клиширани фрази, се стигна само до популяризирането на една идеология на омразата и се стигна до издигането на крайно десни партии в предните редици на парламента. Именно защото не приемахме заплахата достатъчно сериозно се стигна до сблъсъци между ЛГБТИА+ общността и поддръжници на популистките и крайни идеологии в дните преди София Прайд.

А и с използването на „гей паради”, дори с насмешка, се отнема от качеството на София Прайд като протест за равни права и защита на всички индивиди от престъпления от омраза и други посегателства. Все пак едно общество е толкова сигурно и защитено, колкото най-застршените му малцинства. Отнема се и значението на гордост от собствената ти идентичност и се слага етикет на „парад”, тоест

участващите в Прайд „парадират” и се преструват, а не протестират.

Заради и това е важно да се използват точните термини, когато някой представя определено вярване, особено ако човекът е в позиция, която му дава голяма платформа и власт. Да игнорираме опитите да се обяснят или извинят действия на омраза е заплаха за всеки един гражданин на България.

Класова борба

И всъщност резултатът от това, че позволяваме да бъдем управлявани с омраза, ни разделя още повече и настройва едни срещу други. Класовата борба в България вече не е на икономическо ниво, а идеологическо. Това не е само по въпроса за българската ЛГБТИА+ общност, а и по други, като бежанците в България, здравните мерки, образователната ни система и още твърде много теми.

София Прайд остава един от протестите, които целят да обединяват хората.

Неслучайно слогънът тази година бе „Нашето семейство ви кани”. Идеята за избраното семейство е толкова ценна и може (трябва дори) да бъде приета в по-широк контекст, не само като още едно определение за ЛГБТИА+ общността. Малко повече любов и емпатия към Другия със сигурност ще помогне при решаването на основните проблеми в нашата държава. И все по-добре ще става.

Сега, в края на международния Прайд месец, е моментът да решим на чия страна заставаме: на омразата или на любовта? Нека не се водим от „принципи” и предразсъдъци, а от здрав разум и от надеждата за по-светлото ни бъдеще заедно.

От Яна Ц. Пеева