София Прайд на 15: Горди да вярваме, че „все по-добре ще става”

„И сега тази показност за какво е?”

София Прайд се случва вече за 15-и път, а коментарът срещу движението за правата и равенството на хората от ЛГБТИА+ общността си остава един и същ. И точно заради това имаме нужда от Прайд. 

Може и да греша, но съм почти напълно сигурна, че няма друга държава, в която Прайд и анти-Прайд да се случват в един и същи ден. Да, на много места има единични агресори, които се опитват да провокират или наранят участниците в Прайд, но организиран протест, одобрен от общината да се проведе по същото време и не твърде далеч от ЛГБТИА+ събитието на годината… Това звучи налудничаво.

Претекстът, разбира се, е запазването на свободата на словото на всички български граждани. А това пък вече е смешно, като се има предвид, че България по няколко статистики спада към държавите с най-ниско ниво на свобода на словото. Истинският проблем, който трябва да се разреши, е, че всъщност хората не разбират какво е Прайд. 

Прайд парадът е на първо място протест,

а след това възможност за себеизразяване за ЛГБТИА+ общността. Основна критика към Прайда е, че е непристойно хората така явно да изразяват сексуалността си и социалния си пол (gender). Но пък малко хора от движенията срещу Прайд се замислят, че сексуалността и пола са заложени във всеки аспект от обществото ни – от рекламите на дрехи до детските играчки, от филмите до текстовете на песните по радиото. Дори в личните документи е задължително да посочиш легален пол, което в България е само биологичният пол.

А според пола обществото започва да си прави догадки за това в кого ще се влюбваш, каква музика ще ти харесва, как трябва да се държиш в градския транспорт и всякакви други социални правила, базирани единствено на факта, че мнозинството от хората са хетеросексуални и цисджендър (т.е. идентифицират се с биологичния си пол). В този контекст, хетеросексуалността е на показ всеки ден от годината, но никой няма проблем с това.

Проблематично е единствено, когато на показ е различното, малцинството.

Затова е и протестът – едновременно за повече видимост на хората от общността и техните проблеми и за обновяване на законодателството на държавите – да е възможно най-приобщаващо.

Множеството от българите не разбират Прайд като протест, защото в България няма друг протест, който да е ЗА нещо. Ние винаги излизаме на улицата, когато сме ПРОТИВ нещо и някого. Против сегашното правителство, против новия прокурор, против новата клауза в Натура 2000… Но никога за предсрочни избори, за запазване на разчертаните територии на резерватите, за правата на едно малцинство. А Прайд е точно движение ЗА правата и свободите на ЛГБТИА+ общността и всички останали граждани на света. Не е движение срещу „традиционното” семейство, не е срещу себеизразяването на хетеросексуалните, не е срещу религиозните бракове…

Прайд е единственият протест в България, който е ЗА нещо,

което би помогнало на всички да живеят по-добре. И в това отношение всички останали протести могат да се поучат от Прайд. Малко позитивна критика с предложения ЗА промяна, а не просто СРЕЩУ сегашното състояние, може би е това, което би довело до успех на политическите движения за прогрес в България. (Защо печелят традиционалистките политически групировки? Защото те имат примери към какво точно се сремят, ЗА какво са: за едно минало, за спомените на бабите и дядовците ни… За нещо, което голяма част от обществото ни може да си представи). 

Това е пък проблемът на Прайд в България

Не се артикулира достатъчно ясно идеята, за която се борим. Какво означават равни права? Защо да има гей бракове? Защо да могат еднополови двойки да осиновяват и отглеждат заедно деца? Обществото е оцелявало досега и без всичко това, нали? Но тук не става въпрос просто за оцеляване. Едно време законите са направени, просто за да се гарантира оцеляването на максимално много хора.

Представете си ако ги нямаше законите „Не кради” и „Не убивай” в Стара Велика България какъв хаос би настанал. Не може да се разчита на хората, че съвсем сами ще се сетят как да живеят заедно. Затова трябва отворен диалог. Затова законите са общовалидни за всички. В такъв случай не е ли направо нередно законите умишлено да пропускат една част от обществото? За всичко друго можем да имаме изчерпателни правила и правни рамки, но не и за ЛГБТИА+ общността. Те живеят в едно законово сиво пространство. 

Този проблем надскача ЛГБТИА+ общността

Така както те могат да бъдат изключени от правните системи на мнозинството, така и много други малцинства могат да бъдат напълно маргинализирани. Инклузивността на законите е важна, защото по този начин подсигуряваме равенството пред закона на всеки човек. Инклузивността и интерсекционалността на законите са двата принципа, които биха ги защитили от корупция и изменяне според личните интереси на властимащите. Затова и Прайд е за всеки. 

А защо тогава Прайд е и парти?

Защо музиката, платформите, цветните знамена? Ами… защо не? Вече сме си говорили за музиката на протестите и как тя е ключова за мотивирането и обединяването на обществото. Така са се появили военните оркестри, които съвсем в началото са марширували наред с войниците на фронта. София Прайд точно с музиката си и впечатлява. Няколко чуждестранни участници ми споделиха, че се връщат отново и отново за София Прайд точно защото ги впечатляват изпълнителите.

И наистина музикалната сцена на София Прайд е една от най-разнообразните, което толкова добре представя целите и убежденията на организаторите и участниците. Има изпълнители от всякакви музикални жанрове, пол, раса, сексуалност, религиозни убеждения, националности… Видяхме на сцената Прея, Мила Робърт, Папи Ханс, Константин (от Украйна Прайд), Hayes & Y, Рут Колева, Камелия и много други изпълнители. И въпреки че не всеки обича рок, поп или поп-фолк, всички обичат тези изпълнители, които подкрепят Прайд и допринасят за позитивния и градивния дух на събитието. 

Това, което обединява всички участници на Прайд е

идеята, че няма нищо по-хубаво от това да обичаш и трябва да си свободен просто да обичаш. Да обичаш мъжа, жената, деми-момчето, деми-момичето, а-джендър, небинарния човек до себе си. Да обичаш и себе си такъв, какъвто си и да не понасяш заради това психически и физически тормоз. Затова Прайд заслужава да е и парти: все пак празнуваме любовта! Празнувайте и обичайте и вие, без страх и без задръжки. Хайде, нали все пак Мила Робърт го е казала: Все по-добре ще става (и баба винаги ще се гордее, не се притеснявайте)!

От Яна Ц. Пеева

Фотографии- Красимира Каменова