Литературно четене I Наръчник на любознателния посетител

Сподели с приятели

София чете. И не е за вярване, но София не просто чете, ами и слуша, и попива. Редовно се организират събития, които можем да поставим под общото наименование: литературно четене. Срещат се под различни форми: представяния на книги, често дори дебютни, поетически вечери, трубадурски двубои (състезание между двама писатели, понякога с импровизации)… И изобщо мероприятия, на които авторите сами представят произведенията си. На каквито и вариации да се натъкнете обаче, едно е сигурно – ще ви докоснат истински!

Потъвате в една топла и уютна атмосфера, но без да се давите, а напротив, чувствате се живи.

Времето спира, за да послуша и то малко поезия или проза.

Проблемите от ежедневието сякаш престават да ви се натрапват, за да отстъпят място на някои и други позаспали чувства и емоции, я радостни, я не толкова. И със сигурност ще ви трогнат.

Не се притеснявайте да присъствате на подобно събитие, дори ако до този момент не сте чели произведенията на автора. Това е една прекрасна възможност да се запознаете с творчеството му! Ако пък сте изяли всичките му книги заедно с кориците, не се заблуждавайте, че няма какво ново да научите и по-същественото – да почувствате.

“Чете се по три начина: първият – четеш и не разбираш; вторият – четеш и разбираш; третият – четеш и разбираш даже това, което не е написано.” – Яков Княжнин, и той творец.

На такова литературно четене безспорно вникваш по-дълбоко в текста и четеш между редовете (или по-скоро слушаш, докато авторът излива пред теб душата си). Всъщност магията като че ли идва именно оттам – писателите прочитат своите лични думи, дошли от тяхното собствено сърце.

Замлъкват, отново продумват, четат бързо и високо, после бавно и ниско.

Така у читателя се събуждат още чувства и творбата се превръща в нещо повече. Мълчанието след някой стих или изречение може да означава, че историята зад произведението е по-дълбока, отколкото предполагате. Натъртването на някоя дума или на място, където никога не сте и помисляли да поставите интонация, обръща представите ви за творбата на 180 градуса.

А едно леко трепване в гласа сякаш разкрива тайни от зад кулисите. „Тя“ вече не е просто „тя“, а „любовта на живота ми“. Дори нещо толкова обикновено като „лъжица“ може да се окаже „лъжицата на баба от онзи сервиз, подарък от еди-кого си, която сега седи потънала в буркана със сладкото от вишни“.

И освен вкусовите предпочитания на роднините на автора имате прекрасната възможност да опознаете и характера, и поведението на писателя. Успокояващо е да видите например, че и идолът ви понякога страда от сценична треска. Можете да чуете дали, как и на какво се смее, или дали очите му ще се насълзят, докато гледа публиката или чете. Влизате в обувките му и се сгушвате на топло. И не излизате, поне не и до края на това литературно четене.

А това обикновено е времето, в което можете да се запознаете със самия автор.

Това може да варира от здрависване с автограф и евентуално селфи за финал до някоя и друга дискусия за произведенията или живота като цяло. И във всеки случай си заслужава да преглътнете стеснителността си и да излезете от кутията, в която вероятно сами сте се затворили. Ако не се доберете до автора, то поне ще срещнете много хора с интереси, сходни на вашите. Дори можете да завържете доста нови запознанства.

И като оставим това настрана, да присъствате на едно такова събитие означава също да покажете подкрепа към българската литература и творчеството. Истината е, че талантливи хора се срещат под път и над път, (но вече почти никой не качва стопаджии).

За финал ето няколко места, където често се организират четения и срещи с автори: литературен клуб „Перото“, „Бар Дак“, книжарница „Гринуич“, Столична библиотека и други. Идете, почетете и послушайте душевни излияния от първо лице, от първо сърце, защото литературният свят си струва да бъде опознат.

Лилия Якимова, 91 Немска езикова гимназия, София, „От първо лице – от първо сърце“

Източник на снимката – Фейсбук страницата на клуб „Перото”

 

Може да харесате също: