Филмите от програмата на София Филм Фест, които очакваме
На 16 март започва 27-мото издание на Международния София Филм Фест. Със селекцията си от над 120 заглавия киносъбитието на годината дава възможност на всеки да се потопи във филмовия свят. Казваме „всеки“, защото за първа година София Филм Фест (SIFF) ще има онлайн присъствие.
През платформата на Neterra TV всеки ще може да съпреживява киномагията, докато е на топло вкъщи. От фестивала са подготвили както познати заглавия от Кан, Венеция и Берлин, така и напълно нови дългоочаквани премиери. Нашият екип разучи подробно програмата и подбра заглавията, които очакваме да видим с нетърпение:
Цялата красота и кръвопролитие / All the Beauty and the Bloodshed (2022)
Филмът е документален и разказва историята на световноизвестната фотографка и активистка Нан Голдин, която се опълчва срещу едни от виновниците за опиодната криза в САЩ – семейство Саклър. Чрез множество различни похвати филмът запечатва артистичността и борбеността на една личност, която търси справедливост.
„Вярвам че съществува някаква историческа амнезия. Забравили сме множество поколения от хора, които сме загубили. Забравили сме провала на правителството, както и провала на институциите, които отговарят за контрола на храните и лекарствата. Важно е да си припомним, че това не е нещо ново.“ – Лора Пойтръс, режисьор на филма
Под слънцето / Aftersun (2022)
„Под слънцето” улавя една семейна почивка по трогателен начин. Пол Мескал и Франки Корио са незабравими в ролите си на баща и дъщеря. Историята разкрива смеха, болката и нежността помежду им в рамките на едно пътуване, което с всеки изминал момент означава повече и за двамата.
Близо / Close (2022)
Тринайсетгодишните Лео и Реми са най-добри приятели. През лятото те са неразделни, но началото на учебната година идва с проблеми, които поставят на изпитание тяхната интимна и привидно неразрушима връзка.
Завладяващият и шеметен визуален стил потапя зрителя във вълнуващия и емоционално несигурен свят на юношеството със затрогваща и опустощителна яснота. Вторият филм на Лукас Донт е превратен и незабравим портрет на пресечната точка между приятелството и любовта, идентичността и независимостта, сърдечната болка и изцелението.
Аржентина, 1985 / Argentina, 1985 (2022)
„Аржентина, 1985“ улавя исторически момент за това как вълната от потисничество и практика на престъпления срещу човечеството започва да се обръща. Филмът е вдъхновен от историята на двама прокурори, които се осмеляват да разследват най-кървавата военна диктатура в историята на Аржентина.
В центъра на разказа са Хулио Сезар Щрасера, Луис Морено Окампо и техните семейства. Виждаме натиска и високите залози, пред които са изправени, както и недостатъците им. Използвайки този подход, режисьорът Сантяго Митре надхвърля историческата тема на филма си.
Една провинциална болница / A Provincial Hospital (2021)
Kюстендил – сънливо градче в българските планини, е засегнато тежко от COVID 19. В сплотената общност пациентите се срещат с бивши съученици в една и съща болнична стая. По коридорите често се чуват закачки, но смъртта не е далеч. Много пациенти живеят в постоянен страх, че ще се влошат и ще бъдат изпратени „горе“.
„Горе“ е отделението за интензивно лечение, където малцина оцеляват. Начело на непрекъснатия поток от спешни случаи е д-р Попов. Висок и добродушен, за едни той има остроумна реплика, а за други – цитат от Кант. Шегите му невинаги се получават, но в тихия ужас на болницата той излъчва изобилие от човешка топлота. Неочаквано из болничните коридори отекват светлина и смях.
В капан / Inside (2023)
Крадец на произведения на изкуството попада в капан в мезонет в Ню Йорк, след като обирът му се проваля. Затворен с нищо, освен безценни произведения на изкуството, той трябва да използва цялата си хитрост и изобретателност, за да оцелее.
Уилем Дефо доминира екрана с най-гротесковото си превъплъщение, а комбинирайки брилянтната актьорска игра и страхотния декор, филмът успява създаде атмосфера, чрез която да съпреживеем какво е да бъдеш заключеник в мрачен затвор.
Империя на светлината / Empire of Light (2022)
Небезизвестният режисьор на Американски прелести (1999) и 1917 (2019) Сам Мендес се завръща с нов филм. В главната роля е Оливия Колман. Тя се трансформира в Хилъри, управителка на кинотеатър през 80-те, която се бори с психичното си заболяване. Стивън (Майкъл Уорд) е току-що постъпил служител, който се опитва да избяга от несгодите, които е срещал в провинциалния град, от който идва. Филмът разгръща взаимоотношенията им, докато паралелно разглежда теми като любовта към киното, психичното здраве и расизма.
Изпепеляващи дни / Burning Days (2022)
Емре е млад и всеотдаен прокурор, назначен в малък град, засегнат от водна криза и политически скандали. След първоначалното радушно посрещане, той се сблъсква с покачващо се напрежение и против волята си е въвлечен в местната политика. Когато Емре започва връзка със собственика на местния вестник, напрежението ескалира под влияние на разгорещените слухове.
Алкарас / Alcarràs (2022)
Филмите, които се развиват в идиличната провинция, често попадат в рамките на клишето, но Алкарас умело избягва това. През гледната точка на едно семейство с овощна градина в малко селце в Каталуния, Карла Симон засяга темата за постоянно изменящия се свят. Бизнес споразуменията отдавна не са словесни, а модерността и развитието идват за сметка на традиционните ценности. Докато булдозерите са напът да разрушат уюта на героите, рискът от загубата е много по-голям от просто една градина.
Щипка карамфил / Cloves & Carnations (2022)
По заснежените и пусти пътища на Югоизточен Анадол възрастен бежанец пренася трупа на починалата си съпруга към родното им село, а 12-годишната му внучка все още носи травмата от войната. Пътуването им става все по-трудно с приближаването на границата, отвъд която се води война. След като са заловени от полицията, пътищата им се разделят на три различни посоки.
Воден от убеждението, че всички ние сме имигранти на този свят, тъй като по някакъв начин сме дошли тук и скоро ще трябва да се върнем, този красиво заснет филм за пътуването и за ритуалите на загубата и скръбта задава настойчиво един парещ въпрос. В края на краищата какви са нещата, които носим със себе си?
Сигурно място / Safe Place (2022)
Травмиращо събитие създава смут и разрив в ежедневието на едно семейство. Животът им се променя драстично, сякаш водят война, невидима за всички останали. Източникът на сюжета е автобиографичен. Това е заявено във филма и е подчертано от факта, че сценарист-режисьорът изпълнява ролята на самия себе си.
Тар / TÁR (2022)
Многократно номинираната за Оскар психодрама „TÁR“, чието действие се развива в международния свят на класическата музика, се съсредоточава върху Лидия Тар (Кейт Бланшет), смятана за един от най-великите живи композитори/диригенти и първата по рода си жена главен диригент на голям немски оркестър.
„Тар“ е на върха на кариера си и подготвя както книга, така и дългоочаквано изпълнение на живо. За кратък период от време реномето на маестрата се руши и става ясно, че Лидия злоупотребява с властта си.
Пълната програма на София Филм Фест може да видите Т У К.
От Илин Димитров
