Силвия Станоева – като от филм на Алмодовар

Сподели с приятели

Един разговор за кино, музика, малко астрология и пластична хирургия…

“Имам чувството, че при мен нещата не се случват бързо…” – споделя Силвия Станоева след двучасов разговор. Разговор за очевидно обширната ѝ биография, (въпреки че тя не я усеща така). Разговор за любов, мечти, Алтер его, та дори и за самите Алекс и Лора. “Ах, този Бродуей” говори с уникалната Силвия Станоева.

Най-известната ти за българската публика роля е тази на Ирина от „Откраднат живот”. Как се превъплъти в нея?

В началото на 2016 година ми се обади кастинг-режисъорът на сериала, предлагайки ми да участвам. Каза ми, че ролята е малка, но ще има развитие. Става въпрос за бременно момиче, което обмисля да продаде детето си.

Допада ли ти ролята?

Несъмнено. Доста противоречива е. В някаква степен е близка до мен.

В какъв смисъл?

Ирина наистина иска да се случи нещо хубаво с детето и го продава от най-чисти подбуди. Впоследствие премисля и се връща да го търси, отново заради самото дете. Изисква се смелост, емоция и да се отдадеш на импулса. В мен определено има такива черти.

Ти самата искаш ли деца?

Да, искам да имам семейство, деца. Едно дете стига всъщност, хах. Бих искала да ми се случи, но трябва да стане от само себе си. Не можеш да си кажеш: „До края на деня трябва да имам мъж, ще обиколя 5 бара наоколо да си го намеря.”

Би ли жертвала кариерата, за да създадеш семейство?

Наистина искам да направя кариера, да се занимавам с някой голям, вдъхновяващ проект. Същевременно има нещо, което ме плаши. Все пак кариерата не е всичко, от което се нуждаем. Надявам се нещата да се случат паралелно.

Как се роди спектакълът „Клер & Мадам & Соланж”, с който печелиш „Икар”?

След като завърших (първо НАТФИЗ, после Музикалната академия) участвах в актъорското риалити „Star Machine”. Актрисата Касиел Ноа Ашер ми беше ментор и след това продължи да работи с мен и с едно от другите момчета – Иво Желев. Тримата станахме „Клер & Мадам & Соланж”.

Какъв е сюжетът?

Спектакълът е по пиесата на Жан Жоне „Слугините”: две сестри слугини планират убийството на своята господарка. Касиел префасонира изцяло тази концепция и ние с Иво сме двойка. Има и любовен триъгълник, защото героят на Соланж, когото Иво играе, е влюбен и в Мадам. Пиесата е разделена на 3 части. Във всяка част един от нас изнася монолог, в който блуждае около хипотетичното убийство на Мадам, около омразата и любовта си към нея.

Каква си ти в любовта?

По скорпионски обсесивна.

Разкажи ни за „Шшшт… Попей ми!”

Още в НАТФИЗ започнах да работя с режисьора Андрей Волкашин. Бях снимала с него три късометражни филма и на снимките на третия започна да се заражда идеята за късометражен филм с поп-фолк елементи. Андрей и Петър Вълчев, другият режисьор на филма, написаха сценария. Докато се подготвях за ролята, постоянно ходех на токчета вкъщи. Петър ми оскуба веждите. Тотално ни преобразиха.

Кой е любимият филм на Силвия Станоева?

Нямам конкретен, но обожавам френското кино, заради смесването на социални проблеми със сюрреализъм и присъствието на приказни елементи. Всъщност „Шшшт… Попей ми!” е именно такъв филм. Един от малкото подобни в България.

Какво е мнението ти за българското кино?

В последните години имаше няколко успешни филма, но като цяло трябва киното да е по-задълбочено. Техническите ни екипи са много силни. Имаме и много талантливи режисьори.

В какви филми ти се играе?

Много бих искала да участвам във френски филм, но не знам езика. Това е бариерата да играеш в чужди продукции. Андрей Волкашин ми каза: „Учи сърбо-хърватски, бъдещето на киното е в нашия регион”. Мечтая също да играя във филм, който да прилича на голям класически български роман. Да пресъздам Ирина от „Тютюн” например.

Други мечтани роли?

Често ме канят за роли на фатална жена. Аз съм страстна натура, но въпреки това смятам, че в мен има и голям наивитет. Мога да изиграя майка или учителка, да бъда добрата в историята.

Прекарала си три месеца в Лос Анджелис, обучавайки се в студиото на световноизвестната Ивана Чабек. Какво научи от нея?

Ивана Чабек е невероятна. Работила е с Джим Кери, Брад Пит, Хали Бери, Силвестър Сталоун. Особено интересна е нейната техника на заместването, т.е. да използваш свои лични страхове или преживявания. Кара те да разсъждаваш върху своята лична биография. Спомням си също как се работеше върху една сцена с гангстери и Ивана каза: „Гангстерите са хора, които не искат да пораснат”. Психологизмът в актьорската работа е ключов.

Там ти записа и първата си песен – „Easy by myself”. Как се стигна до това?

Още първата вечер от курса се запознах с актьора Лузер Тверски. Той ме покани на jam session в един блок на булевард „Холивуд”. Там Ханс Петер Гюндерсен изпълняваше собствените си композиции на пиано. В един момент ми предложи да изпея нещо. Изпях нещо малко на Бийтълс и се оказа право в целта, защото норвежците са закърмени с музиката от Острова. Беше толкова впечатлен, че съм актриса, че пея и че съм от друга нестандартна култура. „Easy by myself” е негово авторско парче. Предложи да го запишем в едно студио в Бевърли Хилс. После ходих два пъти в Берген, където записахме още девет парчета за предстоящ албум и едно видео. Засега в YouTube е качена само „Easy by myself”.

Какъв е замисълът на песента и как се обвързва с клипа?

Става въпрос за героиня, която е сама вкъщи и се чуди защо е сама и е аутсайдер. В същото време обаче тя има самочувствие и смята, че не ѝ е нужно да се среща с други хора. Представях си как тя седи сама, върху нея валят снежинки, има коледна елха – буквално както се пее. Само че Деметри Василев от Нула Студио, който е режисьор на видеото, каза, че най-голямата грешка на клиповете в България е, че те са буквални. Така се появиха кучетата. Деметри реши също, че иска да снима на лента, за да придаде тази винтидж атмосфера. Харесва ми, доста е налудничаво.

От малка ли искаше да се занимаваш с изкуство?

Аз много обичах да рисувам рокли и си бях казала, че ще ставам дизайнер. На 10 години обаче гледах „Титаник” и бях толкова развълнувана и вдъхновена, че реших, че ще бъда режисьор като Джеймс Камерън и че ще ходя в Холивуд. На 15 години започнах да ходя на уроци в Драматичния театър във Варна. Там се „събудих” и започнаха да ми се отварят очите за това какво е театърът.

Музиката също ли е с теб оттогава?

Актьорството винаги е било на преден план. А музиката… Така се развиваха нещата, че винаги, когато съм си мислила, че това е просто хоби или че не съм достатъчно добра, се появява някой, който ми харесва гласа и се случва нещо.

Какво мислиш за музиката в България?

Съвременната R&B музика се превърна в нещо като заместител на чалгата, защото има много добри млади изпълнители, само че по комерсиални причини те правят R&B, за да се продават. Това е предателство към тях самите. Друг проблем е, че България не полага достатъчно грижи за изкуството си, както Сърбия например. Трябва да се развие някакъв здравословен национализъм, не само в изкуството, а в културата ни въобще.

Кое е твоето хоби?

Астрологията и литературата са най-големите ми хобита.

Какви книги четеш?

Обичам биографии на различни хора. Чета много актьорски книги. Винаги, когато готвя дадена роля, си ги препрочитам, защото предлагат интересни прагматични техники.

Кой е най-странният професионален съвет, който си получавала?

Имах агентка, която постоянно ми казваше: „Моля те, скривай си ушите”. В „Star Machine” дори ми предложиха пари, за да се оперирам, като сензация към риалитито, но не бих го направила в никакъв случай. Аз не пасвам в представите за красива романтична актриса. Един ден обаче може някой режисьор да открие излъчването, което търси, точно в мен. Всъщност Беатрис Крюгер, много известен кастинг-директор, ми каза: „Знаеш ли, ти би била идеална за филмите на Алмодовар”. Сега трябва да изгледам всичките му филми, хах.

Как се постига успехът?

Хората, които са успели, работят страшно много. Аз имах един дълъг период, в който чаках някой да ме светне, да ме покани. Истината е, че трябва сам да си контролираш нещата. Това ти дава увереност.

Твоето послание?

Действайте, не губете автентичността си и бъдете щастливи.

Благодарим ти, Силвия Станоева, за честния и емоционален разговор!