Двигателите на промяната: Саша Безуханова

Може би я познавате като почетния консул на Люксембург. А може би като създателката на Hewlett Packard Bulgaria. Или пък сте я срещали на протестите за демократизация на България. Но със сигурност я познавате. Тeen Station я познава от срещата, на която като партньори, обсъждахме как София може да стане един не само добър, а прекрасен град, в който ще искаме да останем. Тя е Саша Безуханова – неуморната, непоколебимата и нетрадиционната бизнесдама със социална мисия.

Днес ви я представяме основно в ролята ѝ на създател на MOVE.BG, платформа за иноватори и вдъхновители като самата нея. Говорим си по темите, които ни вълнуват сега и определят бъдещето.  Така откриваме новата ни поредица от статии и интервюта, в които ще ви разказваме за хората, генератори на промяната в България или обществото на The Changemakers. Те са новатори, развиващи оригинални идеи и бизнеси с принос към общественото развитие.

Началото

Яна: Откъде тръгна проектът по създаването на MOVE.BG?

Саша Безуханова: Аз създадох платформата за среща на хора с идеи за промяна и развитие през 2013 г., когато в България хората излязоха по улиците да протестират срещу определи идеи, които спираха развитието. Тогава прочетох този колективен импулс като колективно събуждане за драстична промяна. Реших да напусна кариерата си и да създам организация, която да трасира пътя на новото време в България като една лаборатория за бъдещето и пространство за среща между хората – това е MOVE.BG.

Създадохме я и продължаваме да я развиваме вече осем години. Работим по теми, които са свързани със социално и икономическо развитие през иновативни практики и събираме тези, които наричаме Changemakers, заедно. Това са хора, които в професионалното или личното си качество са носители на такъв тип начинания.

В годините сме правили много различни неща. Първите две години с иновативни методи работихме върху фундамента на демократичния процес в България. Организирахме игри, които да помогнат на хората да разберат изборните правила и факта, че те са овластени. Създадохме и първия ни YouTube канал като една своеобразна непрофесионална телевизия с идеята да събираме хората на живо, но и виртуално, и така да създадем среда, където всички да са заедно, независимо дали са в София или дори извън България. Искахме всички хора, които споделят нашите ценности да имат платформа, през която да могат да общуват.

За да стигне до този момент обаче тя инициира и много други проекти, които да разпространят идеята ѝ за тази „лаборатория за бъдеще”.

Миналата година създава Коалиция „За зелен рестарт” с идеята тази организация да интервенира върху политики и отделни модели за развитие в посока устойчивост и опазване на околната среда. И макар проектите да изглеждат многобройни, без видима връзка между тях, всъщност те имат една мисия.

The Changemakers

Саша Безуханова: Много съществена част е философията, през която работим. С проектите си опитваме да лансираме give-get културата. Вярваме, че Changemakers и Changemakers-to-be като сегашните ученици и като теб са хора – хъбове и със своята работа имат ехо в цялото общество. Промотираме ги през платформите и стимулираме този тип мислене – ти избираш къде принадлежиш и това ти дава мрежа, ресурси, идеи и възможности, но и място, където и ти да дадеш от себе си същото в замяна.

Вдъхновена и обнадеждена се чувства, когато разговаря с новите иноватори, които формират групата на Changemaker-ите в MOVE.BG.

Саша Безуханова: Имам изключително голямо уважение към вашето поколение, защото живеете с по-различна философия, която е фокусирана в решаването на задачи от обществено значение от по-ранна възраст. Вашата генерация мисли през глобалните тенденции, вероятно заради достъпа до социални мрежи и всякаква информация, но аз мисля, че е и по-друга причина. Вие се готвите да решавате предизвикателства от друг магнитуд, спрямо тези на моята генерация.

Едно такова предизвикателство е как да живеем в свят, който е постоянно свързан.

Хиляди устройства действат едновременно и си „общуват”, създавайки една паралелна виртуална среда в една глобална мрежа. Това е съвременната икономика, сигурност, канали за въздействие. Тук има нужда от друг тип знания и решения.

Климатичната криза ще ви изправи пък пред още по-различен тип предизвикателства и ние сега дано сме мъдри, така че да нямате вие да решавате твърде трудни задачи. Аз виждам колко осъзнати в зелено отношение и дигитални компетентности има сред вас, но това, което е най-ценно за мен е, че виждам все повече хора сред вашите микро-общества да живеят спрямо give-get философията.

Те искат да допринесат със знанията и уменията си това обществото да върви напред още сега в своя социален кръг и със сегашните си възможности, но вече със съзнанието да живеят живот с принос. Най-много ме окуражава това, защото разбира се един млад човек иска да направи кариера, да изкарва пари, да се утвърди професионално, но всъщност едва сега аз виждам 25-30 годишните, които вече са влезли в пътя си, които създават purpose-driven компании. Те не са непременно тласкани напред от мисълта да станат милионери, а от желанието да решат големи проблеми иновативно и финансово устойчиво.

На пазара виждаме все повече green-tech, health-tech, e-tech решения, които са все свързани с това през технологии да се решават проблемите на човечеството. Интересни сте много и аз съм спокойна за това, че идват тези хора, които да надградят усилията ни и да се погрижат по добър и отговорен начин за света, ние колкото сме могли сме го подготвили за вас.

Между два свята

Яна: А къде са най-ценни младите хора – в бизнеса, политиката, НПО сектора?

Саша Безуханова: Според мен навсякъде. Живеем във време на фундаментална трансформация на света. Всъщност тази дигитализация и свързаност на света, дисбалансът между човек и природа, демократизацията на достъпа до информация – това са все фактори, които стимулират един съвсем нов начин на живот. Заради това е този хаос навсякъде – ние все още прехождаме. Преминаваме от един свят, който беше базиран, а на институционално ниво все още е, на идеята, че аз печеля, когато ти губиш, към един друг свят, чийто модел е колаборация, споделяне, общо създаване, общи идеи, общи ценности.

Виждаме това преместване във всички сфери– в бизенса това е shared economy, това са колаборативни платформи (все повече бизнес се осъществява именно на такива платформи); в социално отношение също всеки може да си намери последователи, ако има някаква кауза чрез социалните мрежи. Вече отмина иделогията да си свързан с левите или десните, политиката е вече събрана в малки общности, които избират своя кауза, а утре подкрепят друга кауза и така стават „партия”.

В образованието виждаме същото – довчера университетите си имаха своето пазено знание, а сега топ университетите отварят библиотеките си и дават достъп на всички. Ти можеш от хола си да завършиш Станфорд и утре да си един от лидерите на света с крос-дисциплинарно знание по наука и изкуство.

Сега, връщайки се към въпроса ти, къде има нужда от младите хора – в такъв свят навсякъде има нужда от младите хора. Вие идвате с тази философия на колаборация, споделяне, общо създаване. Тя се проектира и в компаниите, в неправителствения сектор и в политиката. Вие носите това разнообразие в себе си и във всяка сфера има нужда от една нова генерация да влезе и да побутне този преход и утре това, което сега е emerging-new, да се институционализира и да стане нормата.

Аз лично очаквам вашата генерация да свърши тази работа.

Ние сега я подготвяме, пропагандираме чрез активизъм, конференции, виждайки я накъде води, но ѝ трябва още време, за да може в обществения ум да има едно натрупване и осъзнаване на промяната. И затова вярвам, че вие ще я институционализирате и светът ще заживее през този нов тип норми, така че навсякъде сте нужни.

Яна: Но коя ще бъде сферата, която ще води тази промяна?

Саша Безуханова: Бизнесът, икономиката води напред. Ние го виждаме. Първи тръгнаха новите икономически модели и създадоха добри прецеденти. Каузите, към които имаше директен икономически интерес, създадоха тези алтернативни модели на работа. Оттам обаче тръгват глобални действия, международни проектни, колаборативни флашмобове и всякакви други начинания, които показват как като тръгне икономиката след нея вървят и социалният, и общественият процес.

Всеки от нас има много роли.

Едната е професионалната, обвързана с икономиката, а другата е социалната. И двете са част от нас и си влияят. Политиката върви последна, защото на нея никак не ѝ се тества. Тя си има установени канали. Но и те обаче започват да се реформират, защото отдолу върви един процес, който изисква премисляне на политическата сфера.

Яна: Интересно ми е как си се занимавала едновременно с бизнес и дипломация. Как се получи за теб комуникацията между културите, така че да можеш да развиваш и двете едновременно?

Саша Безуханова: Аз имам дълга кариера в бизнеса. На 26 години станах генерален директор и имах възможността на много ранен етап от живота си да имам достъп до различен тип култури и до най-висок стандарт на практики в света на бизнеса. Аз всъщност съм първият генерален директор на Hewlett-Packard България. След това станах и на равнище Източна Европа, а после и на световно ниво в 67 държави. Много неща научих за мултикултурния процес тогава, тъй като глобалният бизнес има голямо влияние в процесите по света, заради това, че присъства и оперира в много държави.

Двугодишната ми работа по изготвянето на клона на Hewlett-Packard в България ни постави на инвестиционната карта на света. Сега вече има много инвестиции, но тогава, през 2005-а, Hewlett-Packard беше най-близката global delivery center инвестиция. Работата с правителствата в региона по утвърждаването на такъв тип стратегически, инвестиционни и трансформационни решения е дипломация. И понякога тези корпорации са по-влиятелни, отколкото правителствата на държавите, в които оперират или от които идват.

Когато реших да напусна бизнеса и да се посветя на тази служба за развитието на България, се върнах обратно на училище, защото има разлика между това как протичат процесите в една компания и как да интервенираш за промяна на процеси в обществото. Тогава се записах и изкарах едногодишна магистратура в Graduate School of Geneva.

Ходих на училище, дистанционна работа, писах курсови работи и дипломна теза…

Целта ми беше да науча как работи светът, защото ако ние искаме България да се позиционира на големия пазар, трябва да познаваме геостратегическите предпоставки и методите за интервенция на такава промяна. Затова имам диплома от дипломатическо училище.

Яна: На мен ми е любопитно как покрай големи световни промени като Зелената сделка българите ще се научат на европейски „език” и ценности. В този нов свят как да възприемаме националностите? Как да приемем глобалните трендове, но и да запазим културната си идентичност?

Саша Безуханова: Говорихме доста как вече в политическо, социално и икономическо отношение има процес на свързване. Това е нова даденост в света, която на едно равнище размива границите. Но държавата, в която си роден, има голямо значение в личен план, защото да познаваш родината си те държи заземен, знаеш къде принадлежиш. Това са едни опори, които в такова време на преход, в което хората живеят и тук, и там – да знаеш кой си и къде принадлежиш.

Тези два аспекта – глобализацията и традицията – не са алтернативни или противоречащи си. Напротив, работейки едновременно на равнище индивидуалното и колективното, осъзнаването как ние се презентираме като държава, е изключително важно за това как ще се развием като личности и като страна. Така че това, че принадлежим към Европейския съюз ни дава допълнителни възможности, опит, стандарт, пазар, дава достъп до мрежа.

Заедно с това обаче, да разбираме ценността на нацията ни, да разбираме какви са задачите и приоритетите ни като държава в дадения момент, да ги отстояваме, независимо от различията в политиките, е част от това да имаме тази гордост на персонално и колективно ниво. Тук има път да се върви и идва ролята на формалното лидерство –

Кои са лицата, които ни презентират?

В България ние много обичаме да реферираме към хора с принос от миналото, но като че ли трудно разпознаваме хората, които днес се отличават със службата си към обществото. А те са тези, които имат повече нужда от нашата подкрепа и гордост.

Яна: Освен със зелените теми и политиката, ти много се занимаваш и с борбата за права на жените и тяхното овластяване. Като успешна дама в бизнеса, какви мислиш, че са предизвикателствата пред жените днес в световната икономика?

Саша Безуханова: Остават си традиционните представи, че жените принадлежат по-скоро в домакинството, а не в бизнеса. Но без да отричам напълно мъжките и женските социални роли, които са все пак естествено различни, намирам, че има все повече възможности за жените да се развиват в каквато сфера пожелаят. С новите тенденции за дистанционна работа, споделени роли в домакинството, смятам, че няма никаква пречка пред жените, които искат да се развиват в предприемачеството, да създават нови компании и да бъдат подкрепени в своята среда, от партньорите си и от семейството.

Все още обаче има път да се върви.

До момента едва 2% от световния капитал отива към компании, оглавявани от жени. Тоест, все още я има тази нагласа като видиш една млада жена, че тя тепърва ще има деца, ще иска да създаде семейство и заради това е по-рискова инвестиция, по-добре да подкрепим момчетата. Така че това, което ние правим тук е, че имаме една сестринска организация на MOVE.BG, Български център на жените в технологиите. Това е един клуб, в който се събират жени, работещи в сферата на иновациите и дигиталната индустрия. Това е и едно свободно пространство, в което се създават връзки, обменят се опит и идеи, но същевременно с това се окуражават взаимно жените по отношение на подходи за кариерно развитие.

Правим и role-modeling формати, като ежемесечната конференция SHEleader in a SHEll. Вдъхнови ни и едно изследване на Mackenzie Institute, което показва, че жените ще изостанат съществено от мъжете в ерата на автоматизацията, защото за момента позициите, които те държат в дигиталната индустрия, най-лесно ще бъдат заменени от машини. Решихме с нашата конференция да се дадат 7 отговора как да се преодолее този тренд.

Имаме и менторската програма EntrepreGirl. Това е конкурс за момичета от 16 до 25 годишна възраст, през който те да представят своите предприемачески идеи, а накрая могат да намерят и финансиране.  Целта е да бъдат окуражени и да се промени нагласата, че предприемачеството е за момчетата, а момичетата имат по-скоро подкрепяща роля в бизнеса. Това трябва да се преодолее от най-ранна възраст. Вече над 200 проекта са се родили за петте години, в които развиваме тази програма. Това са действията, които предприемаме, за да се откъснем от предразсъдъците на по-консервативната среда.

Системната промяна

Яна: Това лято присъствах точно на една такава едноседмична конференция за жените лидери в дигиталния свят и там много говорихме за обединено дигитално правителство. Има ли нужда от един такъв орган, който едновременно да стимулира развитието на бизнеси и иновации, но и да поставя граници и регулации?

Саша Безуханова: Това е голям въпрос. Аз лично мисля, че времето на йерархиите отминава и идва времето на дистрибутирани системи, които са свързани помежду си и обменят, включително и по отношение на такъв тип идеи, които дифузират една в друга. Глобално дигитално правителство е много амбициозно и изглежда като някакъв супер ум, който да управлява животите на хората.

За мен свободата, творчеството, възможността личността сама  да избира и развива своите интереси според импулса на времето са много по-добри индикатори, че светът ще се развива в една по-добра посока, с колективен принос на хората, които досега са имали тази свобода да развиват идеите си, отколкото някой да застане на над държавно ниво и да създава норми.

Истаната е, че такива норми започват да се раждат, но естествено, като реакция на реалността, в която живеем. Вече виждаме как се появиха регулации за споделения транспорт, споделената икономика и прочее. Такива инициативи стартираха без регулация, но започнаха вече да изникват въпроси и проблеми и през диалог и принос на обществото се появиха идеи за какво е етиката в интернет пространството, за саморегулация…

Светът е една екосистема, обществото е една екосистема.

Има различни типове хора, различни нации, общности и всички имат своето място и роля. Както в природата няма някакъв „шеф”, който да определя правилата и работата на животинските и растителните екосистеми, така човекът да се опита да направи някаква машина за регулации в нашите „екосистеми” звучи безсмислено и идеята ще катастрофира! Затова естествено трябва да се създадат тези механизми на толерантност, чуваемост, сътрудничество чрез примерите на другите, опита на предшествениците ни и по този начин еволюционно да изградим правилата за живот в утрешния ден, за които всички ние да сме допринесли.

Яна: Тогава в този дигитализиран и глобализиран свят, в който всички ще работим за изграждането на свързващите ни технологии, къде остава човешкият контакт и каква е неговата ценност?

Саша Безуханова: Точно заради този глобализиран и дигитализиран свят имаме средства, които ни дават повече време да общуваме и на живо, но само ако съумеем да възпитаме тази култура и нагласа у хората. Защото това, което досега изискваше ръчна работа или човешка намеса, във все повече отношения се изпълнява от чат ботове, роботи, машини. Виждаме, че едновременно с тази дигитална грамотност и осъзнатост, върви един друг процес, свързан с търсене на свързване с природата, духовни преживявания и съмишленици, с които да споделяш тези търсения.

Когато говорим за знание, има аналитично знание, което всеки придобива учейки и четейки, но има и така нареченото tacit knowledge, тихо знание. Ето, ние с теб седим заедно за това интервю и общуваме на много равнища. Казваме си някои неща, но ти имаш и усещането за моето присъствие, можеш да разбереш дали ме харесваш, или не.

Това знание те води и накъде да продължим дискусията.

Ако я има бариерата на екрана, много по-трудно се получава това общуване на едно по-високо и необяснимо ниво. Човешката природа е такава, че всъщност вдъхновението, емоциите ни са нещо сакрално, което носим в себе си, но можем да получим само от директното ни общуване с хората. Това не може да се случи ако общуваме през компютъра.

Яна: Спомена на няколко пъти вече за знание и образование. Според теб как изглежда образованието, което подготвя за бъдещето?

Саша Безуханова: Тук има много равнища, през които трябва да преосмислим образователния процес. Ако се съгласим, че човекът на бъдещето трябва да бъде дигитално образован, да бъде креативен и да има „зелено” мислене, за да може в един бързо променящ се свят да взима решения, то тогава в образователния процес мисля, че е важно да се учат точните науки, защото те изграждат матрицата ни на мислене.

Да мислиш през устойчивата перспектива е също нещо, което ще определя дали ще живееш добре в бъдеще, заради това и екологичното образование трябва да бъде част от фундаменталното образование на децата от най-ранна възраст.

Не просто да знаят за природни процеси, а да имат връзка със Земята.

Ако ти на 7 години си посадил едно дръвче и си се научил да се грижиш за него, то по съвсем различен начин ще се отнасяш към природата като възрастен.

И трето – измерение – за мен като основна част от образователната система трябва да се преподава и учи изкуство. И то да присъства в цялата вертикала на образованието. Тук като умение, което трябва да се набави от най-ранна възраст, трябва да се добави намиране, достъпване и синтез на информация, като цяло работа с анализ на информация под всякаква форма. Да се мисли проектно-ориентирано, чрез конкретни цели, които си поставя един екип. Да се стимулира колективното, като се набляга на идеята, че то не измества индивида, а го поставя в мрежа с равнопоставени и еднакво допринасящи членове.

Всичко това са умения и нагласи, които училището трябва да възпитава.

За метода на обучение трябва да се ползват, разбира се, инструментите на младите хора – видео формати, повече геймифициране на обучението, да има повече практическа част. А тези програми училището трябва да преподава през gender-neutral представата, за да можем да преборим този тип разбиране, че момчетата се обличат в синьо, а момичетата в розово. Образователният процес трябва да предоставя еднакъв достъп до различни възможности за развитие, така че те да могат да живеят със съзнанието, че имат свободата да изберат такъв път напред, който кореспондира с мечтите, талантите и желанията им.

Въпреки, че ми се искаше да продължа разговора си със Саша, не можех да я отделя повече от работата ѝ. Макар да беше вече краят на официалния работен ден за всички, Саша имаше още задачи, една от които да подкрепи откриването на изложба на една от Changemaker-ите от MOVE.BG. Но все пак реших да я попитам – за вдъхновение – какво би направила тя ако беше на наше място днес.

Саша Безуханова: Ако аз бях тийнейджър днес, още утре щях да си създам едно общество, може би онлайн платформа, за да събера съмишленици и да обсъждаме най-щурите идеи в света. Тийнейджърът е напълно свободен, защото не обременен от опита и може да види перспектива и реализация зад всяка идея, дори и наистина най-щурата. Заради това бих си събрала една общност, в която да мислим и да работим по тези идеи, защото, кой знае, може те да се окажат най-ценните проекти на бъдещето.

 

От Яна Ц. Пеева