RUSH! – Måneskin отвръщат на удара

Сподели с приятели

Не е лесно да пишеш за любим изпълнител, а Måneskin попадат в тази категория. Италианската рок сензация надживява предричаните си 15 минути слава вече с повече от година и половина след победата си на Евровизия 2021 и се утвърждава като попкултурна икона със силно глем към алтернатив и пънк рок звучене. На 20 януари 2023 г. групата се изсмя на критиците, които предричаха постевровизионно забвение, с третия си албум, RUSH!, описващ щурите 18 месеца възход.

С ярък, експресивен, крещящ, дори вулгарен вид и поведение, силно контракултурно влияние и италиански шик Måneskin събираха погледите около себе си и предизвикваха силно поляризирани реакции.

RUSH!, заглавието на албума, отразява трескавостта, усилието и бързите обороти, на които е минал животът на групата след победата в Ротердам. Създаденият имидж акцентира върху енергията, освободеността и усещането за присъща „готиност“, която членовете на бандата притежават. Ала зад този скорострелен лайфстайл се прокрадват натрупаната умора и неизбежният burn-out – физически и емоционален. В интервюта членовете на бандата споделят, че след победата на Евровизия се броят на пръсти дните, прекарани у дома, с любимите хора. Сблъсъкът между професионалното и личното и истинското, и фалшивото се основно послание на албума.

Вдъхновение за RUSH! Måneskin черпят от социално ангажираните песни на Radiohead

Албумът на италианската рок група осмива, критикува, но и съчувства на персонажите в песните си. Съдържанието им е изпълнено със секс, наркотици, декадентски живот, обсесия със статус, маниакалност, токсичност и фалш – „ценности“, с които членовете на групата се сблъскват по време на странстванията си.

Текстовете на песните се превръщат в провокация, в арогантен отговор на четирима младежи към всички критици и недоброжелатели. Не е учудващо, че звученето в тези песни е агресивно, доближава се до пънк и гръндж, със силни китарни рифове и сола и неистов темпоритъм от подчертаните ударни инструменти. Към тази група от песни се причисляват Kool Kids, Bla Bla Bla, Mammamia, абсурдни и забавни, но с утвърдителен отговор – idgaf (вижте сами какво е). Добавяме и Gasoline и La Fine, които са политически натоварени и изразяват гражданските позиции, в които членовете на групата вярват – индивидуална свобода, отвореност, откритост и противопоставяне на тираничните сили в обществото.

Песните от втората група също са с приповдигнат ритъм, ала жанрово олекват и са по-близки с глем и поп рок, като при някои са използвани средства от техно и денс музиката.

Както Måneskin отбелязват, това са песни с критично послание.

От 18 месеца пътуване те откриват, че различните държави страдат от едни и същи недостатъци и проблеми – хегемонния на социалните мрежи, самота, обсебване със социално положение, които водят до токсичност във връзките между хората. Към тази група принадлежи летният хит Supermodel, песен със слънчево „калифорнийско“ звучене; Gossip с присъствието на китариста на Rage Against the Machine, Том Морело, и Own My Mind. Характерно за тази група песни е съчетаването на сериозни и емоционални текстове с приповдигнат аранжимент. Това най-ярко проличава в Baby Said, Don’t Wanna Sleep, Read Your Diary и Mark Chapman. Но смехът е през сълзи, докато накрая не рухваме.

Баладичната част на албума говори за тъгата и носталгията по дома и най-близките хора,

които са били далеч през последната година и половина. Музикантите от бандата казват, че това са любимите им песни от RUSH!, с които са се „лекували“. Сред тях е Timezone, за която китаристът Томас Раджи казва, че заглавието на песента е могло да се използва като заглавие на целия албум. Следва If Not For You, която представлява своеобразен идеал на любовта на фона на токсичните взаимоотношения, които са доминанти в албума. И Timezone, и If Not For You споделят подобно звучене с кавъра за „Елвис“ If I Can Dream.

Il Dono Della Vita е посланието към италианските фенове и най-близка до предишния албум Teatro d’Ira Vol. 1, за който всъщност е написана първоначално. Тематичната група и албумът завършват с power баладата The Loneliest. Подобно на гнева, след който следват меланхолията, тъгата и катарзисът, баладите са предшествани от най-протестните песни, които изцеждат емоционално. А след тях е нужно тихичко да потъгуваме.

Утвърдени музикални критици от издания като Rolling Stone, Guardian, Daily Telegraph и Independent отбелязват присъствието на продуцента Макс Мартин, силно повлиял на крайния вид на албума. Друго наблюдение от тях е използването на добре известни ритми и аранжименти – вид „шаблони“.

Поради обема си от 17 песни при първо слушане липсва представата за ясна структура и на моменти аморфно звучене. Но като вникнах в контекста, при второто слушане музиката просто кликна.

RUSH! не ще революционизира рок жанра. Красотата на този албум е в неговата искреност и докато Måneskin горят в страстта си – музиката – звездата им ще блести ярко.

От Волен Чилов

 

Може да харесате също: