Русе в картини, част I
Или каква е “Малката Виена” през призмата на изкуството и на една русенка.
Родена съм в Русе преди почти 19 години. Подобно на много млади съграждани, доскоро не забелязвах красотата, по-точно автентичността на града. Определено го има това архитектурно наслагване, което е доста примамливо за окото на някой естет (и не само!). Преди всичко, град Русе сам по себе си е една пъстра история.
Няма да цитирам клишета за това как човек не оценява това, което има, докато някой друг не му го покаже (в повечето случаи или чужденец, или някой столичанин). Бих искала да ви покажа малко повече от града в… картини. И щипка сантиментални разкази. Забележете – това НЕ Е статия! Това е просто мой синтез на мисли и проучвания. Приятно четене!
Регионална библиотека “Любен Каравелов” – един от най-значимите паметници на културата в Русе
На читателската карта, която наскоро изгубих от чисто невнимание, (добре, че се намери жена, която я намери), пише: „Днешните книги са нашите утрешни дела.“ – Йоханес Бехер
Не знам доколко това твърдение е вярно. За първи път влязох в библиотеката, когато бях на шест години. В съзнанието ми е останала като една огромна сграда със старинна обстановка. Помня, че със семейството ми бяхме в една голяма стая, пълна с множество детски книжки. Тогава книгите си бяха тъмна Индия за моята малка персона.
Сега често посещавам библиотеката. Започнах да се ровя в историята ѝ едва когато разбрах, че ще пиша нещо по темата. Започвам от това, че тя е един от най-старите духовни центрове в България. През 1888 г. родолюбиви културни дейци с подкрепата на Градската община създават Русенската библиотека. Те са членове на просветното дружество “Дунав”, основано година по-рано в Русе. В чл. 1 на Устава на дружеството е записана много важна точка: “… да тури основа на една градска библиотека”. Сградата е била на ул. “Княжеска” № 1, срещу 1200 лв. годишен наем в къщата на възрожденеца Йосиф Дайнелов, съратник на Г.С. Раковски.
Умишлено пропускам премного факти от историята, което си е чист грях, но все пак се опитвам да бъде кратка. Само бих искала да отбележа, че днешното богатство на библиотеката е резултат от целенасочените действия на хора от всякакви социални прослойки, обединени от жаждата за качествена литература на местна почва. Тази жажда не е утолена и до ден днешен. Сега се организират множество литературни четения, занимания за възрастни и деца, представления и т.н. в библиотеката. Ходила съм на не едно и горещо препоръчвам. Определено има интересни находки от човешки вид. А от книжен – още повече!
Регионален исторически музей – Русе
Русе, Сградата на бившото Окръжното управление
Немного далеч от библиотеката се намира Регионалният исторически музей. Като всяко дете (ах, как мразя принципно общия знаменател) не обичах да ходя по музеите, бяха ми скучни. Чак в XII клас проявих интерес към тях. Даже заедно с няколко ученици на други възрасти отидохме точно в този музей и слушахме историческа беседа. Не беше зле!
Историята на самата сграда също си заслужава да се прочете. Първоначално е било планирано да бъде използвана като резиденция на княз Александър I Батенберг, затова и до днес неправилно се нарича “Дворецът Батенберг”. Днес в нея се помещава Регионалният исторически музей. Това е най-старата сграда в град Русе в неокласически стил и първата административна сграда в България след Освобождението. Намира се на площад Александър Батенберг – старият център на град Русе. Построена е през XIX век от виенския архитект Фридрих Грюнангер (този, който извършва преустройството на някогашния конак в княжески дворец в София). На това място е било Вилаетското управление на Русчук, разрушено по време на Руско-турската освободителна война.
По това време тази част на града е централна за Русе и като такава съсредоточава сгради с административни функции. В периода от 1892 – 1948 г. сградата се използва за Окръжно управление на града. Старият турски затвор (той е съборен доста отдавна) се намира точно отзад. Има премного легенди за него и въпреки тях всяка година зрелостниците правят там снимките си от бала. Иди ги разбери! До 80-те години на ХХ век там се помещава и Русенският окръжен съд, а след това е отдадена за нуждите на Регионалния исторически музей в град Русе. След продължително вътрешно преустройство и възстановителни работи по фасадата на сграда през 2007 г. тя е открита напълно обновена. Днес музеят е и център на провеждане на различни културни инициативи. Има немалко занимания за деца, развиващи творческото и критичното мислене. Все неща, които се различават от ходенето по музеите по нечие принуждение…
Доходното здание и Драматичен театър “Сава Огнянов” – Русе
Доходното здание, рисунка туш
Доходното здание винаги е била една от сградите, събуждащи възхищение сред наши и чужди. Смята се за един от символите на града. Историята ѝ е неразривно свързана с историята на Русенския драматичен театър, който и до днес продължава да се приютява тук. През 1896 г. русенският общински съвет взема решение да се отпусне място за театрална сграда в центъра на града и обявява конкурс за нейния проект. Георги Михайлов, тогавашният кмет, формулира решението на съвета по следния начин:
Безплатно отстъпеното място е предназначено за едно приходно здание за българските народни училища.
Предназначението на “Приходното” трябвало да бъде задоволяване на редица културни и обществени нужди, а приходите от наемите – за подпомагане на училищата в града. Обявеният скоро след това конкурс за проект на бъдещата сграда печели планът “Voila une idee” на виенския архитект Петер-Паул Бранк. От страна на общината строежът се поверява на арх. Георг Ланг, а от страна на предприемача Гатю Цонев – на арх. Франц Щолц.
Красивата изящна фасада, издържана в стил неокласицизъм, е същински архитектурен образец по онова време. Впечатляващи са седемте фигури, извисяващи ръст на покрива. Те символизират изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и свободния полет на духа. Най-отгоре е символът на търговията – Меркурий. Тук на 27. декември 1901 г. и на 8. януари 1902 г. се играе пиесата “Парижкият вехтошар” от Едмон Бризбар и Еужен Ню, която всъщност се приема за първата постановка на русенския театър в Доходното здание. Да си призная честно, отдавна не съм ходила на театър и затова ще ви посъветвам като родител с (не)осъзнат двоен стандарт да отидете. Определено има какво да се научи и да се види!
Тези три архитектурни бижута са само малка част от архитектурната съкровищница на града. Повече за сградите в Русе може да прочетете в книгата “Сградите – Европейско културно наследство на Русе, образи и истории” или в следващата част от материала ми! “L’appétit vient en mangeant”!
От Михаела Георгиева
