Ревю: Мила Роберт – Нещо Грубо

Сподели с приятели

За еманципацията като нещо грубо…

24-ти ноември. Мила Роберт се появява за сета си на поп-ъп арт шоуто на Urbanites в сив водолазки костюм, прилепнал по тялото ѝ, и наметнала коженото палто на баба си на раменете. Тя крачи уверено и внушително на високите си обувки (и без които е достатъчно висока), а косата ѝ е на сантиметри от тавана. Когато изпява новата си песен „Нещо грубо“ в подземието на the Bold Showroom, и пеейки поглежда всеки от публиката в очите твърдо и предизвикателно, ние разбираме, че тя не се шегува. Почти три месеца след това песента дебютира с клип и Мила отправя сериозна заявка за мястото си в съвременната българска музика.

„Нещо грубо“ е ода за съвременната независима жена. Роберт изрежда куп характеристики, които според нея дефинират еманципирания женски образ, като основното, което прави, е да отрече стереотипите, които му противостоят. Интересното се явява в рефрена, където се разкрива отношението на обществото към хората като нея, които заявяват отказа си да „робуват на клишето жена“. В общество, в което „феминизъм“ е мръсна дума, Истанбулската конвенция всява страх от джендъри, и се налага Българския хелзински комитет да съставя интерактивна карта на убийствата на жени у нас, не е изнендващо, че позицията на дръзващите сами да определят женствеността си жени се смята за „нещо грубо“. Мила ни гледа твърдо и предизвикателно и в клипа, и ни подтиква да се бунтуваме. Музикално продуцентът и DJ Явор Карагитлиев (jazzdork) е пресъздал тази идея успешно с отсечения и остър бийт и категоричните чинели в края на всеки такт.

Що се касае до клипа, режисьорът Жоро Пеев не ни разочарова и на йота. Известен в творческите среди с псевдонима си „Jawpains“, младият студент по „Кино и телевизия“ е култивирал обикновено пищната си визуална естетика в семпъл продукт. Сюжетът е концептуален. В началото видеото ни представя основните герои: 10 унифицирани прислужници, които очакват указанията на Мила в ролята на тяхна господарка. Наследствената ѝ височина създава гъделичкащ окото конраст между изпълнителката и останалите героини. Към 20-тата секунда близките планове преминават в общи, които насочват вниманието ни към цялостното поведение на участничките. Жестовете и мимиките са обработени и преекспонирано маниерни, което може да се приеме като пародийно изобличаване на косвено осъжданите в песента патриархално настроени жени. В следващ кадър прислужниците сякаш се опитват да изчистят от пода закостенелите представи за нежната половина от обществото, докато облечената в сяещо бял костюм певица ги наставлява. Впечатляващата хрумка за провокативна версия на Шива в петдесетата секунда е приятна прелюдия към припева на песента. Скоро виждаме и свръхестествения елемент с разтеглянето на облечените в тигрови ръкавици ръце. Чрез него вероятно се търси пространствено разстилане на идеите на Мила, което да обгърне последователите ѝ. Последвалата хаотична хореография допринася към общото усещане за грандиозност на случващото се. Краят е приятно изненадващ. Доскоро дръзката и предизвикателна господарка се озовава в образа на смирено гледаща прислужница. Дали пък показаното не е било само във фантазиите ѝ?

Всичко, което Мила Роберт прави – концепциите на песните ѝ, текстовете им, видеата към тях – е толкова инди, че направо ни стопля сърцата. Затова спокойно можем да ѝ отредим челно място в йерархията на българския инди поп.

от Яна Стойкова и Симеон Кожухаров

Може да харесате също: