Ревю: Glass Animals – Heat Waves

Любителите на живата музика ще потвърдят, че част от любовта им към нея е свързана с колективното съпреживяване. Вокалистът на Glass Animals споделя за новия им сингъл: “Видеото към него е любовно писмо към живата музика, културата и всичко свързано със съпреживяването ѝ”. Песента Heat Waves сама по себе си е песен за загуба и копнеж по човек. Видеото, от своя страна е загубата и копнежът по колективното преживяване на изкуството. Glass Animals винаги комплементират музиката си с различни визуални форми. Този път не с цветни, еклектични, диви и шумтящи обложки на албуми или пък с многозначна кинематография. Този път с човешкото съпреживяване.

Клипът започва с Дейв Бейли (вокалист на Glass Animals), който минава по тесните улички на квартал в Източен Лондон по време на карантината. Началото на песента с приглушени вокали, които са в контраст с основната ѝ тема, поставят лиричния герой в усамотено пространство с музиката. Първите секунди затварят мислено пространството, така че всеки, слушайки песента, да усети физическа дистанция между себе си и изпълнителя. Този тип внушение не е нетипично за Glass Animals, които често започват песните си с тих и нежен звук, който да отговаря на пространството, в което песента се намира физически. В Hazey например, този звук е ритмичната подредба на звука от падаща капка във вода, което се превръща в риф. Подобно пространствено внушение можем да намерим и при Lorde в Melodrama, която се възползва от набор от инструменти и хор, за да отваря и затваря пространствата за слушащия. Подобно техническо сглабяне на песните води до асоциативното им и пълно възприятие и многозначността им.

Вярно е, че за да осъзнаеш подобно пространство трябва да се вслушаш песента с пълна концентрация и… затворени очи. Въпреки това, видеото на Heat Waves се стреми да подчертае и допълни песента. Това става ясно с ударното изчистване на глухите вокали след тяхното притъпено въведение. Вокалистът е заснет в цялостна перспектива и става ясно, че той върви по средата на празна и затихнала улица. Докато той влачи след себе си тежка кутия, пълна с музикални инструменти, съседите му го снимат от различни ъгли с различни (тихо героични) устройства. Той върви с копнеж да стигне някъде и да утвърди способността си да намери решение. Както във всяка тяхна песен, в инструментала са замесени перкусии, които поддържат високата енергия на песента, докато синтезаторът създава чувството за меланхолия. Гласът му, акомпаниран с високите беквокали в припева се плъзга по мелодията и създава чувството за интимност, уязвимост и комфорт. Текстът на песента очертава темата ѝ: да загубиш скъп човек, да копнееш да си го върнеш, но да приемеш, че решението не е толкова лесно. В последствие стига до заключението, което е загатнато в интрото и аутрото:

“Road shimmer wigglin’ the vision
Heat, heat waves, I’m swimmin’ in a mirror “

Изгражда се аналогия с мираж при нагорещен асфалт, своеобразно изразявайки, че пътят пред него е несигурен, а бъдещето – страховито.

В туитър Бейли допълва, че Heat Waves е осъзнаването, че не можеш да ощастливиш всички. Лайтмотивът в песента, който в последствие загатнато ще присъства и в Dreamland, е идеята за оголените емоции, които не би трябвало да означават слабост. Фронтменът споделя: “Имаше ревю в голяма медия, в която ме нарекоха “твърде женствен”, заради начинът, по който пея и, че това означава, че съм слаб и противен”. Новият им албум Dreamland, от който е тракът Heat Waves, е написан и създаден преди карантината, но въпреки това патосът му много добре описва основния човешки копнеж, зародил се и при карантината: пълно безсилие и интроспекция. Поводът за написването му е бил несигурен и объркващ период от живота на вокалиста, в който най-добрият му приятел (и барабанист на групата) е в болница в критично състояние. Страхът от бъдещето и незнанието какво ще последва го отпращат в миналото, където намира комфорт. Бидейки толкова надълбоко в собствените си преживявания, той споделя “Албумът е за осъзнаването, че всичко е наред, дори и да нямаш решение, дори и да не знаеш какво следва. Нормално е да си уязвим. Животът пита въпроси с бинарни отговори, но светът е много по-флуидно и несигурно място”.

Съвместно с бриджа на песента, вокалистът достига и до крайната точка на своя път: празния аудиториум. Музиката затихва, за да създаде емоционалното пространство и да подготви зрителя за преживяването на Дейв. Ако дотук песента е за загуба и копнеж по нещо неосъществимо, видеото се отклонява от фокуса на песента -загуба и копнеж по някого – и поема своя собствен път: загуба и копнеж по изкуство и човешки контакт.

Само един копнеж остана неразгледан. Кога ще се появи този албум на бял свят (foreshadowed)? Когато светът осъзнае, че не е само бял. Групата е планирала това да се случи на 10ти юли, но от солидарност към движението Black Lives Matter, отменят излизането му. В инстаграм профила си споделят, че

“Всички погледи и съзнания трябва да бъдат насочени към гражданските права и усилието да надвием предразсъдъците.“

от Кристин Миленова