Разпилени думи: Интервю със Снежана Дончева
В настоящия материал от рубриката „Разпилени думи“ ви запозаваме със Снежана Дончева – ентусиаст на тема писане и нов автор в екипа ни. Вместо да разказваме ние за това коя е Снежи, ѝ предоставихме възможността сама да се представи на аудиторията на Teen Station. Четете подробно за отношението ѝ към литературата в интервюто:
Разкажи ни накратко за себе си – къде учиш, на колко години си, любими хобита и т.н.
Казвам се Снежана, но всички ме наричат Снежи. На седемнайсет съм и уча в Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов“, гр. Благоевград. Свободното си време обичам да прекарвам на фона на хубава музика – меломан съм по душа, като основно предпочитам да слушам, но от около година също свиря на укулеле (не много сполучливо :)). Често ходя на походи в природата заедно със семейството си. Може да се каже, че всички до един сме любители планинари.
Като всеки един тийнейджър харесвам да гледам филми и сериали. Отскоро си правя и т.н. „bucket“ списъци с най-различни емблематични филми (независимо български или чуждестранни класики), за да мога да обогатявам кинокултурата си. Интересувам се и от журналистика, като започнах активно да се развивам в тази сфера миналата година. Но най-много от всичко обичам да чета.
Как смяташ, че тези аспекти от живота ти са повлияли на интереса ти към писането?
Определено четенето е оказало огромно влияние върху интереса ми към писането. Съвсем естествено е, когато човек е наблюдател или в случая читател на някакъв вид изкуство, след време сам да пожелае да опита да се развие в тази сфера. Разбира се, невинаги се получава от първия път, но пък това е животът. Продължаваш да опитваш и след няколко десетки проби и грешки си казваш: „Хмм, това май не е чак толкова зле“. Оттам нататък започваш да изпитваш наслада всеки път, когато пишеш, и намираш най-различни поводи да продължаваш да го правиш!
Кога започна да пишеш? Има ли събитие, произведение или човек, които считаш за свои първи вдъхновения?
Започнах да пиша в доста ранна детска възраст, вероятно веднага, когато се научих да пиша изобщо. Тогава обичах да си измислям рими, кратки стихотворения и текстове на песни. Записвах ги в тетрадка на тесни и широки редове със зайче на корицата, която, за съжаление, се изгуби някъде през годините. В някакъв момент дори си бях наумила да напиша роман – начинание, което, разбира се, лесно може да омръзне на дете в началното училище 🙂 Тогава го възприемах повече като игра, тъй като все още не се бях сблъскала с огромния свят на художествената литература.
Интересното е, че след тези първоначални опити да пиша, изгубих мотивация за доста дълъг период от време. За сметка на това пък през тези години на „неписане“ се влюбих в книгите и се запознах с най-различни автори, жанрове, похвати и т.н (нямаше някой точно определен, който да ме е подтикнал към писането). Впоследствие през 2018г. най-накрая се осмелих да започна да пиша отново, тъй като се нуждаех от т.н. „creative outlet“, за да мога, колкото и комично да звучи от устата на един тийнейджър, да си почивам от живота, от училището и като цяло от всичко, което беше повод за стрес. И така и до днес.
Кои са жанровете, в които най-много обичаш да твориш?
Както споменах, започнах да пиша произведения в лирика. Все още го правя от време на време, но ако трябва да бъда честна, леко се срамувам да споделям поезията си с други хора. Най-вече защото е нещо изключително лично, а и защото аз самата смятам, че не е нещо особено откъм техника на писане. Всеки може да римува и много малка част от лирическите произведения могат да се похвалят с оригиналност. Затова и смятам, че стихотворенията ми имат по-скоро сантиментална стойност.
Ето защо напоследък предпочитам да пиша най-вече в проза – най-често есета, (въпреки че не ме бива в академичните), кратки разкази, но доста често и текстове от неопределен характер. Tе обикновено са резултат от внезапни изблици на различни емоции. Напоследък започнах и все повече да експериментирам с останалите белетристични жанрове, но голяма част от идеите ми все още са в процес на реализиране.
Как протича писателският процес при теб? Планираш ли внимателно предварително, или чакаш вдъхновението да те грабне и го оставяш да те води?
Принципно съм доста организиран човек (в ученето и т.н.), но тази черта не мога да припиша на писателския си процес. Никога не пиша по план, освен ако не ми е поставен краен срок, заради състезание или нещо подобно. Най-често произведенията ми (предимно лирическите) са породени от някакво преживяване. Когато нещо ми се случи, независимо дали хубаво, или лошо, то сякаш ме гложди отвътре и не ме оставя на мира, докато не го опиша. Доста често се случва да пиша за някаква случка, едва когато са минали минимум няколко седмици или дори месеци. Намирам, че по този начин съм си оставила достатъчно време да премисля и осмисля преживяването и всички гледни точки, тъй като често действам импулсивно и казвам неща, които в действителност не мисля.
При есетата и разказите важи горе-долу същото. Разликата е, че тук най-вече се вдъхновявам от външни неща – песни, сериали, книги и истории. Чрез тях обичам освен да предлагам свои разсъждения, да се поставям в обувките на някого друг и да се изгубвам в мисли и преживявания, много по-различни от моите.
На хартия ли пишеш, или на компютър? Смяташ ли, че има разлика между двете?
Стихотворенията пиша на хартия, а есетата и разказите – на компютър. Има ред причини за това. Много рядко това, което пиша, остава непроменено впоследствие и по този начин избягвам драсканици, а и също самият процес е много по-бърз. Разбира се, има разлика, така както има разлика и в какъв формат четеш. Да пишеш на хартия е може би много по-романтично, но реално не е чак толкова ефикасно.
За кои теми е най-лесно и за кои – най-трудно да се пише?
Най-лесно може би се пише тогава, когато го правиш от нечия чужда гледна точка. Там процесът е много интересен и е все едно, че гледаш филм. Не знаеш накъде ще те отведе собственото ти въображение. Често се изисква предварително да проучиш контекста на това, за което разказваш. Например, ако е разказ за миналото, трябва да си запознат с епохата, в която се развива действието, което е вероятно единствената трудност при този тип писане. Лично за мен е по-голямо предизвикателство да пиша най-вече за емоции, които още не съм изпитвала или пък все още не съм изпитвала по традиционния начин. Например любовта – доста рядко се осмелявам да творя на любовна тематика 🙂
Кой е любимият ти цитат от твое собствено произведение, (улавящ твоята есенция или тази на всичките ти текстове като цяло)?
Нямам си любим, но ето един от стихотворение на име „Абсент“, който донякъде ме описва подобаващо 🙂
Обичам да пея, да пиша, да дишам,
но леко досаден става този фрагмент.
Ако наистина честна трябва да бъда,
от всичко най-много обичам абсент.
Кои са основните послания, които искаш да предадеш чрез творчеството си? Кои от тях биха резонирали най-добре с читателите на Teen Station?
Когато пиша на каквато и да е тематика, най-вече се опитвам да предложа своето собствено виждане за света. По този начин се надявам хората да се припознаят до някаква степен в моите творби, така както и аз се припознавам в чуждите. Тук идва и красотата на литературата – не се чувстваш сам! От друга страна, много често възрастните не взимат младите хора насериозно. Затова и често се съмняваме в себе си, в значителността на проблемите си, дори и в собствените си разсъждения. Когато излагам своите на показ, се надявам да докажа на всички, които се съмняват в себе си, че чувствата и мислите ни са валидни.
Може би съм твърде млада да разбирам напълно концепцията за любовта, но това не означава, че разбиранията и схващанията ми са погрешни. Никак даже. Ето защо и харесвам идеята за платформа, на която младите хора спокойно да могат да представят своите гледни точки и материали, каквато е Teen Station 🙂
Какво чете, гледа и слуша един млад писател най-често? Препоръчай на аудиторията на Teen Station книги, сериали, филми или песни, които са те докоснали!
Не знам дали самата аз бих се нарекла писател, тъй като все още смятам, че съм твърде неопитна за това название 🙂 Но чисто като любител, не мисля, че мога да говоря от името на всички. Различни неща работят за различни хора – никога не знаеш кога ще те връхлети вдъхновението. Но ето ги моите лични предложения и фаворити:
Обичам да чета всякакви книги – понякога си падам снобар и прекарвам месеци, четейки класики. Признавам си, че любимата ми световна литература е руската. Просто има нещо в дебелите стари руски томове, което ме вълнува винаги, а любимите ми са „Майсторът и Маргарита“ на Михаил Булгаков и вечната „Ана Каренина“ на Толстой. Любимите ми съвременни автори пък са Фредрик Бакман и Дона Тарт – мога да чета абсолютно всичко от тях двамата!
Последният филм, който гледах, беше The Trial of The Chicago 7 на Aaron Sorkin. Веднага ми стана любим и го препоръчвам на всеки, защото е изключително актуален за времето, в което живеем. Любимият ми сериал пък открай време си остава Peaky Blinders 🙂
Както казах по-рано, съм меломан и прекарвам доста голяма част от времето си, слушайки музика. Някои от любимите ми групи са Arctic Monkeys и My Chemical Romance, но харесвам и по-малко известни групи като The Skallywags и Pretty Vile. За да сме в тон с темата на есето ми обаче, препоръчвам и песента „Не искам да се влюбвам“ на Спални Места – българска група, която много ме кефи 🙂
Кои са хората, които най-много те подкрепят в писателското ти хоби?
Семейството ми! Винаги много ме подкрепят и се радват, когато четат нещо мое, въпреки че рядко им показвам нещата, които пиша. Когато обаче съм удовлетворена от нещо, което съм написала, винаги давам на сестра ми да го прочете първа и да изкаже мнението си. Двете сме много близки и затова винаги съм сигурна, че ще ми каже, ако нещо не звучи добре или пък не ѝ харесва.
И един лек спойлър за есето ти, което предстои да публикуваме – защо мухи? 🙂 Как избираш символите в писането си?
Всъщност е много интересно. В друг свой текст, който използвах за „Работилница за репортери“ преди време, сравних хората с мравки… напълно случайно. Сега пък използвам мухи. Всъщност нямам идея защо използвам точно тези символи. Може би подсъзнателно съм мизантроп и принизявам хората с насекоми, ха-ха. Реално никога не се замислям за символите, които използвам, те сами си идват някак натурално. Може би за есето ми имаше най-много смисъл да използвам точно муха в буркан, тъй като е нещо толкова обикновено и пошло, дори некрасиво.
Не всеки би се спрял и би се замислил за това как се чувства една муха, затворена в капан, но когато имаш достатъчно свободно време и достатъчно въображение, започваш да виждаш все повече и повече прилики между мухата в буркан и човека в криза. Сравнението е толкова обикновено и неособено, че чак става нестандартно и донякъде специално. Или това, или пък явно страшно харесвам насекомите 😀
Очаквайте първото есе на Снежи в следващите няколко дни. Междувременно, ако се припознавате в думите ѝ и искате и ваше произведение да бъде поместено в рубриката „Разпилени думи“, се свържете с нас на имейл teen.station.team@gmail.com.
