Разпилени думи: разговор с Николай Петков
Николай Димитров Петков e на 16 години, ученик в 10.клас на Английска езикова гимназия „Гео Милев“ в Бургас. От две години се занимава активно с творческо писане, а талантът му е отличаван многократно по конкурси. Негови текстове можете да намерите в признати дигитални и физически издания. В настоящия епизод на “Разпилени думи” Жени Янева провежда разговор с Ники по Skype, за да разбере малко повече за протичането на неговия творческия процес.
Разбрахме, че едва от около една година се занимаваш с писане, а вече имаш сериозен успех. Откъде идва интересът ти към писането?
Да, но имам предвид, че от една година пиша професионално, иначе пиша от дете. Винаги съм имал различен подход към живота и винаги съм се замислял и задълбочавал повече.
Казваш, че обичаш да експериментираш в теми и жанрове. В кои жанрове предпочиташ да твориш?
Обичам да правя различни неща. Дори и да е в един жанр, търся различен подход. Ако погледна едно дърво, няма да видя листата, ще видя, че има катерица в него, или ще видя листо, което е в различен цвят. Винаги искам да покажа нещо различно. Ето например, мой текст на име “Сийн”, който публикуваха в Литературен вестник (много благодаря на проф. Пламен Дойнов). Той представлява много чатове, събрани в една кореспонденция. Беше интересно да го направя, защото е много актуално в момента. Особено когато бяхме затворени вкъщи, животът беше такъв. Различните неща, които опитваме, ни позволяват да достигнем до различни хора. Смятам, че всеки творец трябва да се опитва да стигне до различите хора.
– Човек не осъзнава колко е сам всъщност…
(изпратено от Z Y до Z Y)
Аз много харесах “Сийн”, тази фрагментарност. Как ти се отрази карантината? Ето ни сега, водим онлайн интервю и в момента се забавляваме, но преди да започнем, имахме доста перипетии. Аз съм забелязала, че моите приятели творци реагират по различни начини на изолацията. Някои от тях се чувстват изключително вдъхновени, а други – потиснати от несигурността на ситуацията. Ти в коя група си?
За мен беше едно изпитание и през цялото време си мислех, че това ще свърши и когато светът се отвори, хората, които са били пасивни, няма да има с какво да излязат на житейския пазар. Това беше времето всеки да си върши нещата, които го развиват. Аз направих много неща. Това как ще реагираш, е въпрос на личен избор.
Ти как работиш? Обмисляш всичко, преди да започнеш, или правиш повече редакции след това?
Ще цитирам моята учителка по пиано. Ако нещо не става от самосебе си, ако не се пише само, няма защо да го правиш. Аз съм много разхвърлян в работа си и навсякъде имам хартийки, листчета. Постоянно ми хрумват неща, понякога посред нощ. Когато пиша, имам много ясна идея какво искам да постигна в съответното произведение. Работя и с редактор. Например в “Пеперуди” се промениха много неща. И винаги казвам, че съм благодарен на екипа, с който работя.
Чудесно е, че говориш и за екипа си. Много писатели на нашите години нямат екип, а той е важен.
Да, екипът е свързан не само с работата по текстовете… Аз имам около себе и много хора, които ме вдъхновяват, и считам и тях за част от моя екип.
За пълните отговори на Ники не пропускайте да изслушате целия епизод! Очаквайте и първи откъс от разказа му “Пеперуди” скоро.
