Подкаст за пoезия и проза I Разпилени думи

Едва ли ще ви изненадаме като кажем, че една трета от тийнейджърите пишат: поезия или проза, лаконично или цели страници, в тефтер или на компютър. Е, ние намерихме много такива хора. Помните ли форума Немската чете?! С много още тепърва ще се запознаваме. Ще разпиляваме думи и ще ги сглобяваме отново.

Днес стартира “Разпилени думи”! Този подкаст ще извади пишещите млади хора на показ иззад книгите, които ползват за прикритие на творчеството си.

Първият ни гост е изключително специален за нас човек, който ни даде невероятната възможност да направим уводното предаване едно незабравимо преживяване и го превърна в достатъчно представителна извадка за следващите издания. Гостът ни се казва Яна Димова. Разговорът с нея съвсем не беше само интервю. Беше си разговор между приятели “на по четиристишие”.

Грешна математика

Небето е тъмно и изгряват звезди, броим грехове, смятаме вини.

Нощта пак е тиха, твоята везна тежи, разписка за вината ми не намираш, нали?

Тя ми разказа изключително лични и важни свои преживявания и мисли, които са я превърнали в човека, който е, в твореца, който е. По време на разговора с нея тя ни прочете част от своето невероятно творчество и ни разказа за част от проектите, с които смята да се захване за в бъдеще.

Диалог на границата

-Тъмно ли е? Тъмно казваш?… Тъмно ли е? Повтори!

-Тъмно е, ела да видиш. Тъмно е… Луната спи!

-И защо пък се е скрила, не обича ли искри?

-Тя за тях бленува мила и за изгрева гори.

-Значи слънцето обича? Често плачела, разбрах.

-Сутрин все по него тича и обича го без страх.

-Ала, то с очи изгрява и отнема й дома!

-Тя неспирно му прощава и остава сам, сама.

За още Разпилени и Намерени думи слушайте нашия подкаст!

От Люба Николова