„Разговорът“ – недооцененият шедьовър на Франсис Форд Копола
Оскарите през 1974 и 75 г. се печелят от хитовата поредица „Кръстникът“. Между тях режисьорът създава друг шедьовър – „Разговорът“. В зората на високотехнологичното подслушване и в разгара на Студената война филмът обрисува уплахата от това да бъдеш следен през погледа на човек от системата. Продукцията има три номинации от Академията, включително за най-добър филм, награда от Фестивала в Кан и е включен в Националния филмов регистър на САЩ.
Историята е следната: Хари Коул е експерт по подслушването. По поръчка на своя клиент той записва разговора на млада двойка. След като го монтира, разговорът на подслушваната двойка оставя впечатлението, че животът им е поставен в опасност. Хари решава да се намеси, за да спаси влюбените от клиента си. Последвалите събития разкриват вътрешния свят на героя, мотивите му да прекрачи границите на допустимата намеса, взаимоотношенията му с обществото. Развръзката на финала поставя под съмнение субективните му внушения.
Какво причинява подслушването и проследяването в живота на хората? През 1974 г. високите технологии навлизат и в разузнаването, и в подслушването. Филмът е вдъхновен от скандала Watergate – опит за подслушване на политически съперници. След скандала тогавашният президент Никсън подава оставка. Параноята, вината и (не)възможността за лична неприкосновеност са вплетени във фабулата на „Разговорът“.
Началната сцена е на площад, където младата двойка, преминавайки многократно през него, бива подслушвана, за да се запише разговорът ѝ– основа на сюжетното развитие.
Образът на Хари Коул е изигран по брилянтен начин от Джийн Хекман – експерт по следенето, работещ за хора с власт и нечисто досие. Типично за занаята Хари е потаен и затворен човек. Макар да не показва емоции, то вътрешният му свят е белязан от страхове и чувството за вина. Подвластен е на страха неговата поверителност да бъде разбита. Професията му го е превърнала в социален аутсайдер. Дори най-милият жест възприема като заплаха за сигурността си. В търсене на изкупление на греховете си Хари дири спасение в църквата, а саксофонът е неговото избавление от демоните му.
Параноичните състояния на протагониста ескалират с развитието на сюжета. Ставаме съпричастни на събитията и преживяванията, през които героят преминава. Достигаме до най-съкровените му страхове – вината, породена от това, че в миналото работата му е станала причина за загуба на човешки животи.
„Разговорът“ е интровертен, интимен филм. Освен забележителната актьорската игра режисьорът си служи изключително и със сценографията и кинематографията. Офисът на Хари е клетка – ярък пример за неговите защити и личност – човек, затворен изцяло в себе си. Цялостното въздействие на филма завършва със саундтрака – рязък, пронизващ, изпълнен с трепет и нетърпение.
Освен Джийн Хекман в образа на Хари Коул актьорският състав е допълнен с познати от „Кръстникът“ лица – Джон Казале в ролята на Стан, колега на Хари, и Робърт Дювал – Директора. Тук е и младият Харисън Форд, преди да изгрее в „Междузвездни войни“.
Със своето творчество Франсис Форд Копола се нарежда като един от най-влиятелните режисьори. Въпреки комерсиалния успех и многото признания за „Кръстникът“ „Разговорът“ е любимият му филм, по който е работил. Успехът на психологическия трилър се дължи на прекрасно изградения образ на Хари, сценографията, музиката и актьорската реализация. Резултатът – интимен филм за интроверт в свят, където личната неприкосновеност е в опасност.
От Волен Чилов
Последната статия на Волен четете ТУК!
