Rate NLS: Сила, Стил и Издържаност

Сподели с приятели

Rate NLS е графити артист от Добрич от 2003 г., когато хората не са си представяли, че през 2022 целият свят ще е в стенописи и графити и хиляди хора ще намират себе си в това изкуство, ще го развиват и ще го превръщат в професия. За своята история, тази на NLS Crew и личните битки имах удоволствието да разговарям с Rate NLS.

Какви очаквания имат хората, когато чуят Rate NLS?

Хората, които са добре информирани в културата на графитите и чуят Rate, очакват да видят качество, постоянство и професионализъм. Той е як графит на стена и те очакват да виждат този як графит

постоянно, по-голям, на нови места.

Много от тях виждат Rate като марка, те не виждат човек, не са запознати с личността, която стои зад тези графити, и това не е необходимо, защото 99% от минувачите, които не знаят кой съм, просто минават покрай нарисувана стена и се впечатляват. Запознатите обаче имат очаквания. Тях не ги интересува дали гърми и трещи, те искат нови графити и нови постове в социалните мрежи.

Каква е историята на NLS CREW?

NLS Crew е създадено в края на 90-те години от добричките графитъри Cros, Zipper и Smile. Единственият, който още е в това обкръжение, е Cros (Радослав Родачев). През 2003 той остави NLS Crew на нас, когато бяхме на по 12-13 години и вече имахме сила да стиснем спрея. Тогава никой от нас не си представяше, че след 20 години все още ще рисуваме и на някои ще ни е професия.

Как откри стила си и как го превърна в твое нещо?

Стилът е нещо, което изисква много време и работа, труд и търсене, той не е преходен. Когато бяхме малки, имахме много по-ограничен арсенал от материали, за да разгърнем стила си. Тогава той се опираше на 12 цвята и бяхме ограничени откъм условия, материали и инфраструктура.

Всичко е едно пътешествие, докато не откриеш това, което ти приляга.

При мен това се случи на петнайсетата година след като започнах.

Спомняш ли си първия път, когато получи възнаграждение за стена?

Когато започнахме, никой от нас нямаше и смътна представа, че един ден ще му бъде платено за това, което рисува. Сигурен съм, че професионалистите в България, които се занимават с това, ще кажат същото – че не са си представяли да се случи, но се е случило в последствие.

Имало ли е момент, в който си искал да спреш с това, което правиш?

Не, рисуването за мен не подлежи на въпрос, то е там и е константа. През каквото и да съм преминал в личен план, рисуването си е било там като храната и водата, то е едно от основните неща за мен. Това е нещото, което обичам най-много и ме води напред в живота, в кариерата и в пътя ми.

Как би се описал с три думи?

Сила, защото се изисква много сила човек да отстои своето, без да пречи на благополучието на друго същество. Сила не в това да си по-силен от останалите, а силен в доброто, което вършиш, да си правдив. Прави си своето, но никога на гърба на някой друг. Стил. Издържаност.

Стремя се нещата, които правя, да са издържани и завършени.

Почнеш ли нещо, завършваш го, само тогава то важи. Незавършените проекти са по-лоши, отколкото нищо. По-добре един проект да е незапочнат отколкото незавършен.

Кое те вдъхновява и те тласка напред?

Мой житейски принцип е никога да не спирам да правя това, което обичам, и да не спирам да се развивам. В моя случай това са графитите. Още от дете всяко едно решение е било мотивирано от моето желание да рисувам и това все още е водещата сила в моя живот. Когато взимаш решения като по-млад не знаеш, че те са съдбоносни. Преди здравословния ми проблем всяко нещо в живота ми беше продиктувано от желанието ми да рисувам графити. Така се случи и всяка врата, която се отваря пред мен, е заради това безкористно желание.

През 2019 г. Rate случайно открива, че има левкемия и оттогава се бори с болестта. Преминава през много месеци в болница, химиотерапия и трансплантация на костен мозък. В момента се възстановява и продължава с всичко, което обича.

Абсолютно всичко, с което се занимавах, трябваше да спре за момент.

Ръководих доста бизнес пътеки – магазини, студио, дистрибуция на спрейове, уроци и графити – всичко трябваше да замръзне. Беше голям шок, но излизам по-силен от тази битка. Това е един урок, който животът ти дава – че нищо не е на всяка цена. Човекът е на първо място преди кариерата, артиста и бранда. Нещата, които не струват пари, са най-ценни.

По какъв начин това повлия на изкуството ти? Имаш ли творби, които си посветил на битката с болестта?

Разграничавам личния си живот от изкуството си.

В творчеството ми е трудно да изразявам това какво ми е на мен.

Аз не рисувам портрети, а графити, които не казват толкова много. Имам една скица, единственото нещо, свързано с болестта ми, на която вместо Rate съм написал born twice (роден два пъти). Не искам да се вглъбявам в тази болест, защото психиката ми е изградила имунитет срещу неща, които ме събарят.

Болестта беше спирачка за известно време, но ако ѝдавам внимание и място в ежедневието си и в изкуството си, тя просто отнема енергия от мен вместо да ми дава. Болестта ми е инцидентна случка в моя живот, а аз не рисувам инцидентни моменти.

От Рая Сотирова