За Истанбул и Мадрид с любов
За Истанбул и Мадрид, или пътепис за първия и шестия по големина в Европа.
Напук на всички лоши новини, които витаят в медийното пространство около два от най-колоритните градове на стария континент, ми се иска да ви разходя макар и за малко из душите на Турция и Испания.
Мадрид или Истанбул? Истанбул или Мадрид? Да избереш кой от двата града е по-впечатляващ е като да късаш листенцата на маргаритка, чудейки се в кого от двамата си ухажори си по-влюбен. Би било доста по-удобно, ако ги представя точно по този начин – двама великолепни джентълмени с добрите, но и с лошите си страни, които се борят за сърцето на едно изгубено в калдъръмените им улички момиче.
Истанбул, още познат ни като Константинопол и Византион, обича промяната.
На огромната площ, върху която се простира, взирайки се в уличките така, сякаш гледаш дълбоко в очите му, се чете цялата история на все още кипящия му живот. Пресечна точка на много култури, пътища и емоции, Истанбул непоклатимо държи на плещите си 15-те милиона души с всичките им радости и неволи.
В ръкавите си точно като един изкусен фокусник крие по някоя изненада за всеки негов гост. От високи небостъргачи до вековни постройки, всички те карат да се влюбиш необратимо. А котките може да не са от най-дружелюбните, но определено са най-сладките и пухкави екскурзоводи.
Истанбул е онзи твой кавалер, който винаги ще те чака с лале в ръка на по чаша чай в някое сгушено заведение около Златния рог. Улавяйки те за ръката, те въвлича направо в дълбините на безкрайния град – с денонощно работливите хора, миризмата на гевреци рано сутрин, фенерите и лекия бриз. Няма как да не се задъхаш, докато препускате по тесните и стръмни друмища, но винаги ще спрете до някое кьоше, което ще си е само ваше и където ще запечатате любовта си с гледката оттам.
Истанбул не е от онези крайно обсебващи и дори плашещи партньори. Знае, че няма да останете вечно хванати за ръка, но е убеден, че поне е намерил място в сърцето ти. На тръгване ще остави едно „зло око“ в дланта ти, за да те пази, когато не е до теб, с обещание, че някой ден ще се срещнете отново. Определено няма да ти стигне един живот да го опознаеш, но си струва да опиташ. Той ще е там и ще те чака винаги усмихнат.
А Мадрид ли? Той е завършен бохем. „Carpe diem“ е мотото, на което се подвизава.
Романтика, глъчка и музика струи от улиците, по които с тежки стъпки и някак респектиращи погледи се разхождат любимите животни на мадридчани – котките. Мадрид сбъдва желания. Да хвърлиш два цента в големите фонтани на Сибелес и Нептун, да хванеш мечката за петата или да изядеш 12 гроздови зърна навръх Нова година.
Въпреки че за талисман се счита точно мечката, разположена в сърцето на Испания, духове от статуите на многобройните крале бранят от лоши помисли толкова спокойния град. Сборно място на аристократи и културни дейци, в Мадрид ще се почувстваш като част от кралския двор и въпреки това биха те гледали с леко и все пак прикрито подозрение (да не би да си откраднеш част от този град незабелязано и без позволение).
Но определено не се брои, че си посетил испанската столица, ако поне веднъж не се изгубиш в метрото, ако не си чул камбаните на Catedral de la Almudena, ако не си дебнел охраните в залите на Прадо и двореца, за да направиш някоя забранена снимка, или просто не си останал до късно, за да се убедиш, че животът там никога не спи.
Мадрид е разсеян, леко смахнат досущ като Дон Кихот, с цвете под ръка, за да впечатли някоя дама, ако случайно я припознае като поредната си голяма изгора, гонещ вятъра и винаги с песен на уста. Все още не е дорасъл достатъчно, за да ти отдаде цялата си любов и ти много добре го знаеш, но няма как да не му дадеш шанс. Ще те пази от жаркото слънце през лятото и ще те усмихва въпреки лошото време понякога. Ще те покани вечер в някоя таверна и ще плати тайно на тамошния музикант, чиято китара ще те спечели окончателно.
Няма спор, че Мадрид е романтик, който внимателно подбира своите любови и определено ще има какво да си вземеш от него в една от всичките ви срещи. Въпросът е до колко ще ти позволи.
Венчелистчетата на маргаритката в началото сякаш нямат край и едва ли някога ще избера към кого тая по-големи симпатии. Но знам едно – веднъж прекрачила техния праг, а и те моя също, следите ни не се изтриват така лесно. Един ден ще се срещнем отново.
С обич, София.
Още истории от градовете, които са ни впечатлили можете да прочетете ТУК
