Рая Димитрова I Purple Sessions
Рая Димитрова е име, лице и глас, които трудно могат да бъдат забравени след последния сезон на „Гласът на България“! Креативността е решаваща, както за визията, така и за творчеството. Лесно ли се постига това да си различен, когато си толкова млад и каква е цената да отстояваш себе си?
Рая ни гостува, заедно със своя баща, Пламен Димитров.
Занимавала си се и продължаваш да се занимаваш с изключително много видове изкуство. Каква свобода ти дава то и кое е любимото ти изкуство?
Още от много малка се занимавам с всякакви видове изкуство. Напоследък страшно много започнах да харесвам грим и да се занимавам повече с него. Като малка свирех и на цигулка, но мързелът ми предотврати заниманието и затова спрях. (смее се) Пеенето със сигурност е едно от най-важните неща, с които съм се занимавала цял живот, но не го слагам като приоритет. Креативният грим и музиката са ми на кантар в момента. Всички видове изкуства, с които се занимавам, ми дават свобода и воля, карат ме да се чувстам на мястото си, да изразявам и да вдъхновявам другите.
Занимавам се с пеене отдавна, затова реших да постъпя в „Гласът на България“. Първата песен, с която се явих, с която „изгрях“, беше „Bad“ на Майкъл Джексън.
Пламене, ти как откри потенциала на Рая (и защо според теб е избрала „Stronger Than Me“ за следващото си изпълнение)?
Рая е едно много желано и очаквано дете. Когато беше в корема на майка си, аз съм ѝ свирил с китара и пял. Когато беше на около една годинка, заставаше пред уредбата вкъщи и сама избираше кой диск да пусне и си танцуваше.
От самото си раждане Рая е много музикална!
„Stronger Than Me“ има много интересн груув…
Рая: А аз обичам интересните груувове!
Пламен: Да, смея да твърдя, че на Рая много ѝ лежи!
(Следващата ти песен е „Happier Than Ever“) Чувствате ли се по-щастливи, когато пеете и творите? Помага ли ви музиката да се разбирате по-добре като баща и дъщеря?
Рая: Мисля, че музиката определено ни свързва, тя е „нещото“, което имаме като общо! Дори някои от репетициите ни да не са най-приятните процеси, когато излезем и покажем на света какво сме постигнали, работата и целият тежък труд се отплащат! Аз лично много се радвам, че имам човек, с когото мога да репетирам и вкъщи!
Пламен: Аз се радвам, че с Рая от малка… тя едва ли помни… правехме много песни!
Рая: Дааа, имахме авторски парчета!
Пламен: Подхващахме някакви теми и започвахме! Не са записани, никой не ги е чул освен майката на Рая.
Рая: Бяха смешни песнички за сандвичи… за какво ли не. Музиката е нещо, което ни сплотява и ни прави по-щастливи заедно!
Рая, работиш ли върху авторски парчета в момента?
*дълбок въздишка* Не… Много искам да правя авторска музика, но ми е трудно да се канализирам и да избера стила си. С текстовете е трудно, с музиката е трудно… Затова сега съм на пауза, но много ми се иска да излезе нещо от мен, старая се и се надявам.
Кое те вдъхновява да твориш повече – текстът или самата музика? Кое ти е по-присърце да го създадеш?
Мисля, че защото текстът и музиката са ми еднакво трудни за създаване, съм вдъхновена и от двете. Много искам аз да съм главният човек, да нямам външно влияние.
Друго е сам да си го направиш!
Много ми се иска сама да пиша и текста, и музиката… което е доста трудна задача, но се надявам да се справя! И понеже съм перфекционист, не съм успяла да го направя перфектно, което обяснява паузата ми за момента. (смее се)
Какви са плюсовете и минусите на това да си различен изпълнител?
Хм! *въздишка и дълга пауза* Да си уникален и различен според мен е важно. Винаги съм се старала да запазя собствения си стил. Да не се опитвам да се правя на когото не съм. Естествено, последствията не са толкова приятни понякога… Плюс е оценката на хората – те виждат, когато си истински, казват си: „Уау! Супер, много се радваме, че можеш да бъдеш себе си, креативна, различна, че не ти пука и че се бориш да се запазиш такава, каквато си!“
Да, има неприятни случки и хора, които ще те гледат странно и ще коментират разни неща. Но животът е кратък, предпочитам да се радвам на нещата, които правя и да съм максимално себе си, защото нямаме много време на този свят! Така че, ако можем, да се забавляваме!
Чувстваш ли се добре дошла на родната сцена и смяташ ли да продължиш да се развиваш в България? Кой е най-ценният съвет, който можеш да дадеш на желаещите да се развиват у нас артисти?
Реших да уважа родното с последната си песен за Purple Session-a! Относно развитието – много дълго време се чудех дали да стоя тук, или да се преместя някъде в чужбина, какво ще правя за бъдещето си… Засега реших, че ще е готино предизвикателство да бъда нов, интересен, креативен артист на българската сцена. А мисля, че ни трябват! (смее се) Искам да вдъхновявам младежите в България и като цяло всеки, на когото мога да повлияя с творчеството си!
Така че ако сте артист тук, в България – дайте си гласност!
Постарайте се да докоснете възможно най-много хора, защото това е зареждащо, хората се кефят на подобни неща. Развивайте се, бутайте и давайте! Само не спирайте! Накрая нещата се отплащат.
От Али Димова
