Purple session: Илин Папазян- Ninio

Сподели с приятели

В епизод 7 от поредицата ни с акустични концерти Purple Sessions ни гостува Илин Папазян- Ninio.

 

 

Откъде идва псевдонимът Ninio?

Псевдонимът Ninio всъщност дойде преди може би 8 години. Тогава само приятелите ми го използваха. Всъщност когато бях дете, така ми казваха приятелите на татко. Преди 8 години един приятел на брат ми възкликна, че това е като една метъл банда – Il Ninio. От там дойде никнейма ми в Инстаграм (@illninio), приятелите ми започнаха да ми викат така и просто го върнах в употреба.

Много ми харесваше това име, защото на испански означава „дете“ и е много яко. Всъщност в момента, в който направих първия си сингъл и трябваше да изляза със сценично име, реших, че музиката, която правя, идвайки от мен, е лична. Реших, че ако искам хората да се докоснат до мен, трябва да го направя още с името. Понеже е лично, реших, че псевдонимът ми ще бъде Ninio!

 

Кога се срещна с музиката?

Когато бях дете, много исках да бъда футболист. Бягах след топката по цял ден. Всеки ден. На 12 видях китарата в ръцете на един мой връстник. Всъщност китарата е присъствала в живота ми и преди това. Вуйчо ми, братовчед ми свирят на китара, но все си казвах «Това е много трудно, много време отнема»…

И докато не я видях в ръцете на някой на моите години, не се запалих. Тогава си казах:

Защо аз да не мога?!

Издирих си контакта на първия ми учител в Сливен – Найден Дойнов, и работих 7 години с него.

Той ме научи на любовта към музиката и още не третия месец осъзнах: «Това искам да правя!», което беше жестоко! Аз и от едно поколение, израснало с мюзикалите на Дисни. Имам 9 години по-голям брат, който е визуален артист, графити артист – израснал съм покрай хип хоп културата. Баща ми има една огромна дискография с всякаква музика – Луис Армстронг, Queen…

Музиката винаги е присъствала в живота ми, но срещата с момчето ме поттикна да хвана китарата и да почна музикалния си път.

Първото парче, което потърсих, беше Smoke on the Water, всички започват с това! Дори имам видео в Тик Ток „Трите песни, с които всички започват да свирят на китара“… Та всъщност започнах с YouTube уроци и казах на баща ми да ми купи електрическа китара. Той ме посъветва първо да се науча да свиря, а после щял да ми вземе китарата. Помолих го да ме запише на уроци, намерих си учител и следващите 7 години работих с този човек, докато не кандидатствах в Академията и наскоро я завърших!

Музиката ти докосва различни стилове.

Постоянно казвам, че моят стил е доста „еклектичен“. Има доста елементи от много различна музика – „Дай ми свобода“ е поп парче с елементи на фънк, има елемент на джаз. Като цяло правя неща, които мен ме кефят, с надеждата и хората да ги изкефят. Артистът прави неща, които чувства за правилни за него, с надеждата и други хора да се препознаят в тях. Не знам как го намира, според мен е въпрос на време и правене на чужда музика, докато не стигнеш до това, което на теб ти харесва, и усещаш, че трябва да правиш.

Кога разбираш, че е дошло времето да преминеш от кавъри към авторска музка?

Според мен да минеш от кавъри към авторска музика не ти трябва друго освен желание и необходисмостта да кажеш нещо. Когато пишеш музика – било то инструментална или текст с мелодия и хармония, за да стане песен, ти го правиш, защото чувстваш необходимостта да го правиш. Тоест има хора, които са страхотни музиканти, но нямат вътрешната потребност да пишат. Така че всичко се свежда по-скоро до потребност да кажеш нещо!

 

Специално за „Ще бъдеш ли с мен“ едно момче дойде и ми каза, че моята песен му е помогнала след раздяла. Това е най-ценното! Любо Киров ми каза: „Ако успееш да докоснеш някого по този начин, ти си свършил работата“! Генералната цел на артиста е чрез творчеството му да докосва по такъв начин, че да направи нечий ден по-хубав! Истината е, че ако някой наистина иска да се занимава с изкуство, дори и в тези моменти на съмнение, които всички изпитваме, след малко зарязва въпросите и започва да работи. Защото, както в мюзикъла Fame се казва, „Всичко е здрав труд“. Може да си много талантлив, но без работа не става. Така че – остава да работите!

 

 

Снимки: Димитър Стафидов и Яна Пеева
Монтаж: Димитър Стафидов
Аудио: Urban House

Специални благодарности на студио Urban House и Rock School.