„Жилището е право“ или За проблемите на чуждестранните студенти в Нидерландия

Немалка част от младите хора в България решават да продължат висшето си образование в чужбина. Най-често те се насочват към Западна Европа, към страни като Великобритания, Франция, Германия. А някои стават студенти в Нидерландия. Избралите последната знаят с какво обикновено се среща новодошлият. Изключително красива ниска земя, прегърната от нежни залези, някои пурпурни, други прасковени, трети розови като захарен памук. Земя, зелена и плоска, лишена от извивките на хълмовете, но разчупена от реки и канали над които личат арките на каменни, дървени, стоманени мостове.

Новодошлият студент среща честите дъждове, които се изсипват, без да известяват за наближаването си. Среща се с градовете с архитектура застинала в 17-ти или 19-ти век и украсена тук-там с ултрамодерните творения на настоящето. Дотук студентът се чувства приветстван от страната на безкрайните велоалеи и неоново сините морета. И така, докато не открие, че може и да не си намери квартира, в която да остане.

Проблемът със студентските жилища

На 9-и септември, след продължили около седмица протести, студенти окупираха сградата на университета в Хронинген (на български най-често се среща като Грьонинген). Основното искане на протестиращите е да се осигурят достатъчно жилища за пристигащите студенти, немалка част от които нямат алтернативата да останат временно при приятели.

Три дни по-късно в Амстердам се проведе национален протест за недостига на жилища. В него участваха около 15 000 души. Ясно е, че проблемът засяга цялата страна, следователно и чуждестранните студенти. Но за да стане картината малко по-ясна, нека да разгледаме фактите:

• Страната е в най-голямата си жилищна криза от Втората световна насам;
• Нидерландия е една от най-гъсто населените държави в Европа, с население от около 17 милиона души на площ от около 41 000 km² (почти три пъти по-малка от площта на България);
• Жилищата в страната стават все по-скъпи (за покупка и наемане) в следствие от липсата на регулации в пазара от страна на правителството;
• Все повече големи компании купуват земя и вдигат цените на построените или ремонтирани жилища;
• Към този момент около 25 000 студенти са без квартири;

Кои са конкретните проблеми, които срещат студентите?

Университетите не осигуряват общежития, така че всеки възнамеряващ да учи в страната трябва сам да си търси квартира. Разбира се, множество университети работят с частни компании и съдействат на търсещите студенти, но местата се запълват бързо и в последните години тази мярка се оказа твърде неефективна.

Тази година още в края на юли Лайденският университет например обяви, че до края на настоящия семестър няма да приема повече кандидатури за съдействие при намиране на жилище. Ако не сте извадили късмет и нямате съдействието на университета, можете да опитате да потърсите квартира по два начина.

Първият е чрез Фейсбук

Има множество групи (някои специално за студенти), където можете да намерите изгодна оферта. Но има и множество пречки по пътя. Основната е, че групите са препълнени и след всеки пост с обява за квартира под наем следват по десет поста на студенти, търсещи си такава.

Друг проблем е това, че за половин час под обявата вече има около десет коментара, което не действа много мотивиращо на търсещия. Третият проблем е, че често в тези групи се крият измамници, чиято цел е да се представят за истински наемодатели и в крайна сметка да накарат своя бъдещ „наемател“ да им изпрати солидна сума пари като депозит.

Вторият начин, по който можете да си потърсите квартира, е чрез сайтовете за недвижима собственост. Това може да е по- сигурна опция от групите във Фейсбук, но основният проблем си остава: твърде много търсещи и малко достъпни места. От друга страна се предлагат голям брой апартаменти с няколко стаи, но много често наемодателите не приемат студенти.

Dutch Girls Only

Дотук стана ясно, че е трудно за един студент да си намери квартира. Но със сигурност това е най-трудно за чуждестранните студенти. Откакто се увеличи студентският наплив към Нидерландия, се среща една тенденция сред наемодателите, която къде на шега, къде иронично се нарича „Dutch girls only“. Тази тенденция се състои в това, че често обявите на наемодателите, (където и да са публикувани) започват едно от следните изречения: “No internationals”, “Dutch girls only” “Dutch people only”, “Girls only” и така нататък. Тоест в това отношение холандските студенти имат сериозно предимство, макар че и за тях пазарът за жилища е пренаселен.

И последен, но не по важност, е проблемът с месечния наем на квартирите, като с всеки изминал месец, цените се покачват значително. В градове като Амстердам е трудно да се намери стая за под 600 евро, а в други по-малки градове условията не са много по-добри. Какво получаваме накрая от цялата тази супа от проблеми?

Резултатът е хиляди бездомни студенти

Мнозина от тях каучсърфират (couch surfing), което макар и да звучи интересно, не е нищо повече от това да спят на нечий диван и да се местят от едни приятели в други. Други остават в каравани, трети в палатки (миналата година университетът в Тилбурх беше построил „град от палатки“ за бездомните студенти, което беше само временно решение на проблема). Университетът в Твент беше стигнал до друга крайна мярка. Там призоваха всички студенти, които не са си намерили жилища, да обмислят отписването си от
учебното заведение.

За финал нека се върнем на голямото събитие на месеца:

Протестът на 12-и септември в Амстердам

Въпреки че студентски протести напоследък се организират често, студентите имаха възможността да участват и в националния протест и да се наредят до ощетените от системата. Протестиращите скандираха „Woon is een recht“ (буквално „жилището е право“), блокираха няколко големи кръстовища и след няколкокилометров поход се спряха на площада до кралския дворец. Няма да описвам протеста в подробности (следващият подобен е планиран за 17-ти октомври в Ротердам), но ще се фокусирам
върху коментарите, които взех от някои от участниците.

„Според това, което чувам, ситуацията е най-лошата възможна. Има две неща, които в този случай са откровени минуси. Първо, да си студент и второ, да не говориш холандски, макар че и хора, които са холандци срещат същите проблеми. Изглежда има реален недостиг на собственост, която пък е притежавана от сравнително малък елит, във всички големи градове из страната. Така предлагането на пазара на жилища се задушава, докато търсенето продължава да расте, тъй като все повече млади хора, както отвътре, така и отвън, търсят места. Правителството (което в момента все още се формира след изборите) изглежда няма отговор на тази жилищна криза…

… Аз лично си намерих жилище, но много хора изпращат по десетки съобщения чрез множество различни сайтове и не получават отговори. Те трябва да бъдат готови да плащат изключително високи цени за много гадни места (лошо местоположение, лоши условия). Мнозина остават в хотели или при приятели и прекарват цялото си време в търсене. Трудно е да се каже дали положението може да се промени.

Мисля, че протестът е добро начало.

Обществото ще осъзнае, че това е проблем номер едно в страната, не само за студентите, но и за холандските граждани от средната и ниска класа. Освен правителството, което трябва да отговори на общия проблем, смятам че университетите трябва да поемат отговорност за студентска ситуация и да осигурят повече жилища. Ясно е, че това не е в техния стил, те винаги са оставяли частния или получастния сектор да се справи. Но ми се струва странно, че искат да приемат все повече и повече чуждестранни студенти, като дори не могат да им осигурят места за живеене.“ – Алберт Феркл, студент от Чехия

„Следя проблема от три години и всяка година историята е една и съща. Изглежда проблемът се задълбочи след като университетите започнаха активно да привличат чуждестранни студенти, а в същото време броят на холандските студенти продължаваше да расте. Така че преди също имаше недостиг на жилища, но сега с нарастващия брой студенти ситуацията се усложнява.

Освен това в почти всички холандски градове има недостиг на жилища за всички, не само за студентите. В крайна сметка всичко се свежда до високите цени на жилищата на пазара. Наемодателите предпочитат да дават под наем жилища за безумно големи суми, а наемателите често гледат да останат колкото се може по-дълго в своите студентски жилища.

Накрая става така, че няма места за нови студенти.

Разбира се тук идва и ролята на университета, който активно привлича чуждестранни студенти и печели много от тях, но не взема предвид, че те трябва да живеят някъде. Те съдействат за намирането на жилища, но очевидно това не е достатъчно. Проблемът определено е по-голям за чуждестранните студенти. Холандските студенти също се затрудняват, но много от тях могат да останат за известно време с родителите или приятелите си и мисля, че повечето от тях в крайна сметка си намират място.
Чуждестранните студенти просто не могат да си позволят да чакат половин година, за да си
намерят стая.“ – Сюзан Вихерс, автор в студентското издание “Mare” на Лайденския университет

Много от останалите участници, с които успях да поговоря, споделиха, че не вярват положението да се подобри в близкото бъдеще, но смятат че протестът е важна стъпка към промяната. Проблемът със студентските жилища засяга и множество български студенти (аз също съм един от тях), като някои от познатите ми наскоро се отказаха от идеята да учат в Нидерландия. Ясно е, че кризата няма да бъде решена изведнъж, но можем да се надяваме, че първите стъпки ще бъдат направени скоро. Защото „зимата иде“, а с нея и вероятността хиляди студенти да останат навън в студа.

От Беркант Исаев