Няколко български филма, които си струва да видите

Сподели с приятели

На 13.01 се отбелязват 105 години от началото на любимото, спорното, но най-вече нашето, българско кино. Тук споделям няколко български филма, на които си струва да спреш поглед, заглавия, които кръстосват години и жанрове. Събраха ги усмивките, мислите и мечтите, които изпращат от екрана. Поне на мен. Приятно четене и хвърлете око на един-два от тях в днешния ден, заслужават си.

Стъпки в пясъка (2010)

Терминал 2 познава не само тъжни сбогувания. За да каже здравей на своите близки и спомени, от САЩ си идва Слави – в ролята Иван Бърнев. Обещание за брак от 6-годишния Слави ни посреща в началните кадри на филма. След казармени перипетии, бягства зад граница и емигрантски живот идва време за завръщане. Далеч нелятна, но стопляща история за стъпките, които остават по пясъка. Тук е последната кинопоява на именития и духовит Велко Кънев в ролята на летищен изповедник.

Господин за един ден (1983)

Който казва, че съдбата не съществува, да гледа отново големия Тодор Колев в образа на Пурко. Надареният (във всеки смисъл) селски кавалджия Аспарух иска да получи по-добър живот. След устремни и новаторски опити да забогатее и да бъде градски господин, най-сетне успява… но в мечтите си. Смешно-тъжна лента, която излиза от двора на българското кино благодарение на своята и история и неизчерпаемия талант на Тодор Колев!

Любимец 13 (1958)

И в България са се правели “холивудски филми”. Макар и за футболен шантаж между заводски тимове през 50-те години. Холивудското тук е в майтапите, в парковете под лунни лъчи; в емоциите, които те откъсват от делника. А че в западен филм няма да видите селекционери да обсъждат кражба на голям играч в градската баня, това е сигурно. Апостол Карамитев и Гинка Станчева изпълват екрана с чар и ще го направят за цялото родно класическо кино. Подарете си тези 80 минути, усмивките са гарантирани.”Замълчи, замълчи…” ми казва моята чаровна половинка. Не така нежно, както се пее във филма от Мими Николова, но нейсе, любовта е на лице.

Възвишение (2017)

И днес правим големи филми. Но не в мащаба на своите сцени. Възвишение е голям заради истините, които ни казва, заради начина, по който ги показва, заради връзката с публиката, за която разказва. По-просто – важен филм от 21-ви век, който стига до своята публика. Основата я дава Милен Русков с един от най-четените български романи след 89-та година. Да развенчаеш успешно мита за великите ни спасители от времето на Левски, показвайки техните дребни вълнения, заблуди и… предателства, е събитие, което не бива да се подминава.

Слава (2016)

От филмите със сълза, но не само. Не може и без малко социална драма. Тази поне не те натяга към извода “Те в такава държава живеем!”. Просто и красиво ти разказва за една от редицата неправди – кражби и корупция – с които се сблъскваме ежедневно. Като на прицел е честният и малък човек – работникът от БДЖ Цанко Петров. С беден речник и добро сърце, той се опитва да почисти едно от петната на родната действителност. Дали успява? Изгледайте сами или си пуснете телевизора….

Лачените обувки на незнайния войн (1979)

Моят любим български филм. Защото е личен, защото е наш, защото е световен, защото е на Рангел Вълчанов, защото е човешки, смешен и тъжен, и нужен. А ни го разказва едно селско дете. Малкият Рангел, който изскача от паметта на кинорежисьор благодарение на жътварска песен. И от женските двугласи се занизват спомени за празници, делници, случки и размисли, които хващат за ръката всеки човек, който гледа филма.  Ако все още не си отворил линка… запази го и го отвори след някоя друга година. Срещата с този филм е задължителна и специална. От тези, за които май никога не си достатъчно готов. Поне аз не съм. И може би затова е толкова велик!

Е, това беше част от моите български филми. Няма как да влязат всички, няма и нужда. Сълзите ще ги оставя за големия екран и някои по-тъмни времена. Сега просто гледайте българско кино. Дори само за да кажете, че не е като другото.

Но мисля, че и друго ще си кажете, че и почуствате. Честити 105 години!

От Станчо Станчев

Илюстрация Мария Проданова

Ако се интересувате от кино, следете нашите подксти- Филмари и БАКС Подкаст.